184 г. от героичните боеве около Плаковския манастир „Свети Илия“, финални акорди от „Велчовата завера“
организирана от Георги Мамарчов Боюклию, родом от Котел (вуйчо на Г.С.Раковски)
и съзаклятници от Търновско и Еленско
През седмицата на Страстната седмица, преди големия Християнски празник – Великден, на Разпети петък през нощта, след предателството, научили за готвения бунт, турците изпращат жандармерия, която пристига и огражда манастира (с игумен – йеромонах Сергий, родом от мах. Руховци, Еленско)
Спомен и за войводите, които рядко се упоменават изрично:
Куман Войвода от Плаково (с род от Дряновско, вероятно от мах. Куманите)
Иван Аврамски Войвода от Войнежа
Предателят е посочил само имена на съзаклятници, които е знаел, но все пак, част от тях остават неразкрити.
Сред тях – голяма част от 2000 души дюлгери на Майстор Димитър (Митю) Софиянлията (от Трявна, строил по това време обекти в Търново), включително и Колю Фичето (работел по това време в Преображенския манастир)
В събота, 6 април 1835 г., на Баждарлък увиснал Велчо Атанасов Джамджията, а на Дервентската порта (пътят за Самоводене) – майстор Димитър Софиялията.
