Тимошко-призренски диалект /български език в Сърбия и Косово/ – по сръбски данни.
Говори се в следните райони: : в Метохия, около Призрен, Гниляне и особено Щръбце, в Южна Сърбия около Буяновац, Враня, Лексовац, Ниш, Алексинац, в част от долината на р. Топлица около Прокупле (б. м – на български Прокопие), в Източна Сърбия около Пирот, Свърлиг, Соко/л/ Баня, Болевац, Княжевац, завършвайки с една зона около Зайчар, където косовско-ресавския диалект става доминиращ. Записани са няколко анклава с носители на тимошко-призренски диалект навътре в косовско-ресавската диалектна зона. От тях един от най-изявените и запазени е този в с. Дубле близо до Свилайнац, където мнозинството от жителите са по потекло от с. Велики Извор до Зайчар. Преди няколко века, преди големите миграционни движения на население от Косово и Метохия и власи от Трансилвания, Банат и Олтения към Източна Сърбия (Бор и Неготин), торлашката реч е била силно представена и там.
