Фалшивите новини
Идеята
Крайно необходимо е да бъде посочен и обяснен проблемът, свързан с така наречените „алтернативни“ факти, с фалшивите новини, с полуистините и неистините, с преповтарянето на лъжи, които се превръщат в истини, но най-вече – с девалвацията на публичното говорене по света и у нас, изобилстващо с евтин популизъм, еднодневни „сензации“ и безотговорни твърдения.
Водени от разбирането „всяко чудо – за три дни, а по-голямото – за седмица“, публични фигури у нас и по света на всеки няколко дни произвеждат някакво „чудо“ („шок, ужас, бомба!“), толерирани от медиите, които работят на същия принцип (за да продават съдържание) и са по-скоро част от проблема, а не – част от решението му. В такава медийна среда трудно би могло да се създаде информирано обществено мнение. Не би могло да се гради и модел на отчетно и прозрачно местно и държавно управление.
Всичко това води до недоверие в политиката, в медиите, в публичната комуникация и в мненията на експертите.
В България някои публични фигури често правят необясними коренни промени в своите позиции, поемат ангажименти, които впоследствие не изпълняват, в кратък времеви отрязък правят коренно противоположни изказвания…
Разглежданият проблем се дължи на различни фактори, включително – и на слабо развитото в българската публична сфера осмисляне на публичното говорене, основано на критичност и обективност.
Фалшивите новини са част от глобално явление и тяхното въздействие е глобално.
Способността на фалшивата информация да заблуждава води до погрешно схващане на истината и впоследствие до грешни преценки за подходящи действия и политики. Фалшиви новини се разпространяват от социалните медии и от фалшиви новинарски сайтове, които се специализират в създаването на съдържание, което привлича вниманието, имитирайки формата на установените източници, но също така – и от политиците, особено във време на предизборна борба.. Те понякога се използват при фишинг (зарибяване) по електронната поща, съдържащ сензационно съдържание, което прави потребителите да кликнат върху връзка, което позволява на подателя да зарази компютъра на жертвата си със злонамерен софтуер или да открадне нейните пароли.
Не е лесно да се даде определение, което да обхваща всички аспекти на понятието „фалшива новина”, особено – преведено от чужд език. Изразът „fake news”, често превеждан като „невярна информация”, вече е загубил част от първоначалното си значение. Английският език например прави разлика между фалшив (fake) и неверен (false): това, което е фалшифицирано, от това, което е неистинско. Основната разлика идва от там, че обикновено в статиите с фалшиви новини има и доза истина, около която се развихря въображението на журналиста.
Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги. Често използват заглавия, привличащи погледа, или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се от приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено – Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта и слушаемостта на телевизионно или радиопредаване или увеличението на политическото напрежение в страната.
Кои са „фалшификаторите“ на информация?
Създателите на фалшиви новини използват традиционни медийни похвати за привличане на вниманието на читателя, например – провокиращи заглавия, които успяват да го заблудят и да го накарат да повярва, че информацията, която той чете, е истинска.
Как фалшивите новини могат да повлияят на общественото мнение?
Фалшивите новини целят да отклонят вниманието на читателя от други, значими, стойностни и важни новини.
Как реагират традиционните медии на фалшивите новини? И има ли cмиcъл да cе борим с фалшивите новини?
Всеки, който подминава фалшивите новини, рискува рано или късно да стане тяхна жертва.
В отговор на фалшивите новини много медии обединяват усилията си. Всички те се опитват да помогнат на зрителите, слушателите и читателите си да се научат да разпознават невярната информация, за да не се превръщат в нейни жертви.
Добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, включително – и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното – общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права ще бъдат нарушени.
Независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно.
Вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това, какво евентуално би се случило някога, или направо – на някаква лъжа, превърната в сензационна новина.
Световните медийни експерти разделят фалшивите новини в пет различни категории:
1. Умишлено измамни
Новини, създадени изцяло, за да подведат читателя, слушателя или зрителя.</s
2. Иронизиращи
Обикновено това са сайтове с хумористичен характер, които имат за цел да разсмиват, а често и да представят на читателя някакво политическо послание. Проблемът с този тип „новини” възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. По този начин читателите се превръщат в разпространители на фалшиви новини.
3. Заблуждаващи
Новини, които са написани с цел заблудата на читателя и се съобщават добросъвестно от реномирани източници на информация.
4. Изкривено докладвани
Умишлено подбиране на елементи от една история, които имат за цел да накарат читателя да повярва в определена теза. Обикновено не се представят всички гледни точки по темата.
5. Истории, в които „истината“ е спорна
Новини, в чиито текстове има сблъсък на мнения – представени са две или повече тези, без заключение коя от тях е истинската.
Как да разпознаем фалшивите новини:
1. Коя медия разпространява новината?
Правете разлика между хумористични и сериозни новинарски сайтове. Запитайте се – познавате ли медията и имате ли ѝ доверие?
2. Какво казват експертите?
Много експерти изразяват мнението си по дадени въпроси, за да отрекат слухове в интернет. Когато се съмнявате в истинността на дадена информация, проверете какво мислят по темата два независими един от друг източника (или експерти).
3. Кой е източникът на информация?
Проверете дали журналистът е посочил конкретно източника на информацията или тази информация се базира на друга статия. Проверете дали основният източник на информацията е достоверен. Винаги поглеждайте началото или края на статията, където обикновено е посочен източникът на информация. Ако не е посочен източник, е редно да се усъмните в достоверността на новината. В повечето достоверни материали се посочва начинът на събиране на информацията.
4. Какво казват другите медии по темата?
Ако попаднете на статия, публикувана в непознат за вас блог или сайт, а информацията не е тиражирана никъде другаде, това е ясен знак, че новината може би е фалшива. Винаги търсете и други резултати по темата, а ако те са малко или никакви, по-добре не разпространявайте тази новина.
Полезнапомощ може да ни окаже безплатната приставка Web of Trust (WOT).
Тя е разработена за всички видове браузъри, включително и мобилни, и лесно може да се открие в Google Play. Базирана на отзивите на активни потребители, приставката работи като светофар и подозрителните сайтове, както и връзките (линковете) към тях излизат с жълт или червен предупредителен сигнал.
