Биляна Амбарева

Днес е ден, на който ние българите демонстрираме тотална липса на национална гордост и благодарим за „освобождението“ си. Вече 140 години тази вменена, задължителна благодарност внушава на българите, че любовта им към Родината е свързана с издигането в култ на чужда държава, без чиято намеса България нямаше да съществува. Най-тъжно е, че в България

историческата истина се възприема като русофобия

и всеки опит Русия да бъде свалена от пиедестала на Освободителка за светотатство и пряко посегателство срещу православието.

Всъщност Руско-турската война се нарича „освободителна“ само в България. Никой, освен шепа заблудени русофили не приема похода на Русия към заветната цел – Истанбул и проливите, като поход за освобождение на България. Всъщност, ВСИЧКИ действия на Русия недвусмислено доказват, че тя преследва единствено и САМО своите имперски интереси. Неудобните събития в Руско-турските войни, които са над десет на брой, никога не са изучавани и дори скривани, защото пораждат неудобни въпроси. Всички сме учили за Априлското въстание, нали? Колко от вас са учили за Тракийското въстание през 1829 г.? То се споменавано някак мимоходом дори в научната литература. Най-странното е, че към това героично дело липсва и преклонението което се отдава към Априлското въстание от 1876 г. Защо? Защото ако пишем и говорим за него неминуемо ще се повдигнат неудобни въпроси и ще блесне грозната роля на Русия и гнусния начин по който манипулира и използва готовността на българите да се сражават за свободата на България!

След превземането на Одрин в края на август 1829 г., руският ентусиазъм бавно заглъхва. Продължава създаването на български отряди в различни региони, но руснаците вече не са заинтересовани от продължаването на военните действия. На 14 септември 1829 г. е подписано примирието между Високата порта и Русия – Одринският мир. За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите. Заветната цел е постигната и Русия оставя българските революционери на реваншизма на турските войски! Това е

шамар за българските революционери,

а фактът, че в мирното споразумение не се обсъжда по никакъв начин съдбата на българското население в Османската империя е предателство спрямо очакванията, героизма и надеждите на всички българи! Този акт недвусмислено доказва, че свободата на Отечеството ни никога не е била цел на тази война! Задоволена от резултата Русия отива дори по-далеч. В отговор на организираното от Мамарчев въстание, което цели да провокира европейската общественост към преосмисляне на Одринския мирен договор, Русия нанася още един тежък удар на България. Мамарчев е посрещнат не от османски войски, а от майор Кирилов, който с 200 души казаци го очаква с нареждания за неговия арест. Свободата на България в момента не е изгодна за Руското правителство – Русия получава право на предвижване в Средиземно море и за нея целта е постигната. Мамарчев е задържан и отведен в щаба на генерал Дибич. По думите на Раковски руският командир се обръща към Мамарчев със следните думи: „Българи! Стойте си мирно, че ще обърна аз топове да ви избият!“ През 1933 година, „Освободителката“ дори помага на Османската Империя в замяна на същите привилегии и излаз на Средиземно море. В началото на 1833 г. Османската империя е застрашена от Египет, чийто управител Мохамед Али паша изпраща войски срещу Истанбул. По искане на султана Русия изпраща на помощ своя 30-хиляден военен флот, който предотвратява предстоящото нападение. Ункярискелесийският договор регламентира създалите се съюзни отношения между двете империи. Русия се задължава и в бъдеще да предоставя военна помощ на Османската империя в случай на война. В замяна на това клауза от договора дава на Русия правото на безпрепятствено преминаване на нейни военни кораби през Черноморските проливи, както и възможността да поиска затварянето им за военни кораби на трети страни. Тези действия за пореден път доказват целта на Русия и безразличието и с кой ще се съюзи за да ги постигне.

През 1870 година Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя със султански ферман. Това е невероятен успех за народа ни и огромен скок към бленуваната независимост. Реакцията на Русия е повече от показателна за целите на Империята. В пределите на Екзархията влиза и днешна и Македония. Тук ще цитирам Симеон Радев, „Строители на съвременна България“: “ Граф Игнатиев бе тогава всесилен всред турските министри: някои европейски публицисти го наричаха руски вицеимператор в Цариград. Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена

да се подчини на волята на руския посланик

На 21 януари 1872 г. тримата български владици бидоха заточени в Измир, Мала Азия. Голямо вълнение настана тогава в българската колония в Цариград. В неделя, на 23 януари, народът се събра в църквата, но богослужение не се извърши. След една „жалостна реч“ на П. Р. Славейков избра се една депутация, която да поднесе на великия везир молбата на българите за връщането на техните архиереи. 3 000 души българи щом пристигнаха до Портата почнаха да викат: „Да живее султанът!“ Тя добавяше, че иска владиците си. В Портата, дето не знаяха целта на тази демонстрация, се появи смущение. Великият везир Махмуд Недим паша, като разбра за какво се касае ги прие твърде благосклонно. Той не се стесни да им каже, че тази строга мярка е била взета по настояването на граф Игнатиева, на „балъкчията“, както той се изразил, който със сила го заставил да отстрани владиците. Игнатиева искаше да пожертвува българската народна цялост на руската политика за единство в православния свят. Така се увлякохме в крайно русофобство. В своя вестник Македония П. Р. Славейков отправяше срещу Русия страстни нападки, които странно напомнюват статиите на Раковски, писани по-рано, и фейлетоните на Захари Стоянова подир 9 август.“

Всички договори и действия на Русия ДОКАЗВАТ, че целта и никога не е била Освобождението и независимостта на България. Празнуването на подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. и обявяването на този ден за празник е смешно и нелепо! Русия много добре знае, че Санстефанският договор НЯМА КАК да бъде одобрен от Велики сили. Споровете възникват от неспазването от страна на „Освободителката“ на предварително сключените споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г., Будапещенската конвенция от 1877 г. и Лондонското споразумение от 30 май 1878 г. Основното противоречие се състои в предварителното съгласие на Русия, документирано в посочените по-горе споразумения и конвенция,

на Балканите да не се създава голяма държава

Съгласно текста на Райхщадското споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“. Сан Стефанският договор е едно лицемерие и опит от страна на Русия да окупира България за 2 години, като постепенно я превърне в Задунайска Губерния. Последният шамар Русия ни нанася след Освобождението, когато именно тя се противопоставя на Съединението на България.

За мен днес е голям празник! На Трети март 1918 година Русия капитулира пред Царство България и подписва Брест-Литовския мирен договор. На днешния ден, благодарете на ген. Колев, а не на Русия! Бъдете истински българи! Русия е унизена и наказана за вероломното нападение на Добруджа, а България празнува една истинска победа, която е извоювала сама!