1. Що е наука и научен метод?
Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи.
Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората.
Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници.
Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления – природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.
Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а – от априорни постулати.
При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.
Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия.
Науката не си измисля „факти“, не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод.
Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността.
Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност.
Всяка наука има свои специфични методи на изследване.
Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите.
Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.
Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите.
Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката).
Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.
