Проблемът с псевдонауката, е че езикът който използва е приятен за ухото на необразования в дадена област човек. Обикновено се използват техники на писане или говорене които чрез различни манипулативни похвати и логически заблуди водят слушателите към целите които са поставени.
Като пример ще дадем отново известният ни П.Серафимов, който наскоро организира среща с последователи автохтонци и привърженици. След срещата им публикува и статия озаглавена „Забранената българска история разказана на кратко„. Основните псевдонаучни похвати с които тази статия е написана, а и които изпълват и останалите му публикации са следните:
1. Прикритата истина – Основната линия на разказа е разкриването на някакви тайни, които някой целенасочено крие в случая в ущърб на българина. Този похват приковава вниманието на читателя, тъй като никой не иска да бъде тайно лъган и мамен.
2. Лошите учени – Обикновено са определяни като казионни, официални или по друг подобен начин, като те носят вината за укриването на данните и фактите, и за ущърба срещу българите.
3. Героите спасители – Авторът и група автори които цитира и които по един или друг начин в трудовете си или мненията си подкрепят идеите и идеологията му. Обикновено се описват като прогресивни и свободомислещи, като така всички останали се слагат в групата на непрогресивните и несвободомислещи.
4. Реабилитация на дедите – Основната доктрина на автохтонизма. Преди българите на Балканите живеят траки, следователно те са дедите на българите, а щом те са дедите на българите всяко нещо по света което има нещо общо с траките в археологически, културен или друг аспект се обявява че е на дедите ни и съответно е наше. Дори и да става на въпрос само за керамично гърне от Индия или Китай със сходни орнаменти като орнаменти от неолитни гърнета от Балканите, то това означава, че дедите ни са били в Китай и Индия.
5. Псевдофакти и интерпретации – Основната част на статията. Представлява съвкупност от напрупани сведения и интерпретациите им, които според автора подкрепят идеите му. Напрактика обаче представляват съвкупност от изрезки, които са подбрани и анализирани без следване на научния метод. Съвкупността е натрупана с времето, като всяка следваща публикация се опира на тази съвкупност като, че се опира на факти. Реално обаче имаме натрупване на грешни интерпретации следващи идеология. Така например от настоящата статия човек може да остане с убеждението, че „в продължение на 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети“, това обече е ненаучна итерпретация на различни късни сведения, които смесват стари географски сведения с новите народи.
6. Патриотично-наставнически финал – Апотеаза на цялото изложение, което също е изпълнено с патриотични намеци свързани с великите деди. Ако в увода се натикска критичния бутон, който трябва да засили революционното внимание на читателя, то на финала се натиска патриотичния бутон който трябва да даде сила на читателя, като той е съпътстван и с наставления за действия и за повдигане на духа.
Това са основните принципи описани чрез конкретната статия, но на практика моделът е същият в цялото творчество на автора. Схемата много наподобява начина на действие на религиозните водачи, които издигат някаква идеология или доктрина, и създават последователи.
