Майстор Луджов има една мечта , която ми харесва и затова с удоволствие ще направя за него втора публикация . Край Долна баня се намират останките на Костенечката кре
пост , манастира Св. Спас и останки от римска вила . Това показва , че от много старо време човека е обитавал тези места и едни сериозни разкопки биха превърнали селището в туристическа дестинация . Но шшшшшшш т …… тихо май нещо не сме в този свят
Излизаме от гората ,където сме попаднали и виждаме бойниците на крепост . Приближаваме -обстановката изглежда не е мирна . По стените има войници и след като и през деня дежурят изглежда крепостта я дебне опасност . Не това ни е целта . Тръгваме към манастира . Преминаваме през портата . Опасността изглежда е сериозна , защото и тук монаси в бойно облекло дежурят по стените . Прави впечатление суетенето на други монаси . Принасят книги в скриптория на маанстира . Влизаме вътре и се отправяме по коридора .В дъното тихо се промъкваме в една от стаите . Висок сравнително средна възраст монах гледа през прозореца . На лицето му е изписано ужас . Пред очите му се редят картини от ужасите , които е видял във Филипопол , когато османците влизат в града . Пред очите мусе изнизват подигравателните смехове на османските войници , когато предводителят им Челеби им нарежда да го съпроводят извън града за да не го убие някой случайно . С ужас си спомня какво видя по улиците и как му бе нужно време за да се съвземе . Това е нашият герой Константин Костенечки . Родил се в смутно време , той е роден тук и един от верните последователи на патриарх Евтимий Търновски .
Тук е управлявал митролит Нестор и крепостта и манастира указват упорита съпротива на османците . Легендите говорят , че са докарани два от топовете с които османците са щурмували Константинопол за да разрушат стените и да покорят града . Манастирът пада една година след крепостта и тогава , когато не е останал нито един жив защитник . Османският предводител нарежда да не се граби в чест на падналите .
Към манастира е имало скрипторий , където се е съхранявало книжнина и монасите го срутват за да не попадне в ръцете на завоевателите .Смята се , че Константин Костенечки отнася малка част от нея и повечето от нея завинаги е погребана под могилата , която се е получила след срутването . Тук е било средище на просвета и култура и си заслужава рекламата . Всичко това с няколкото тракийски гробници са подходяща реклама за селището Св. Спас ,което се нарича така както и манастира .
Правени са разкопки , но не толкова задълбочени и със сигурност това ми напомня за една крепост в далечен Татарстан където малобройните защитници не се уплашили от многобройния враг и се били до смърт . При разкопките са били разкрити голямо количество стрели и със сигурност може би и тук ще е така . Ние със сигурност трябва да отдадем почит на тези хора , които са защитавали не само себе си , но са защитавали и свободата си и свободата на България . Затова с тази публикация се присъединявам към усилията на майстор Луджов да съживим родовата памет и подвизите на нашите предци
