ело Корнишор (на грц. Κρώμνη) е разположено в южните склонове на Паяк планина, на 13 км северно от град Енидже Вардар. По време на Общобългарското въстание на 19.07.1903 г. в малката църквичка „Св.Димитър“ са осветени знамената на обединените чети(над 250 четника) на Апостол Петков, Иван Карасулията и Кръстю Асенов. През 1904 г. цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти. Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“. По известни корнишорчани, дейци на ВМОРО: Христо Петров Зинов, наричан Зината или Зина войвода, войвода на партизанска чета.Костадин Контев действа като куриер на организацията. През Илинденско-Преображенското въстание спасява Анна Малешевска от убийците на съпруга ѝ̀ Кръстьо Асенов. Григор Христов Фустанов в 1923 г. е четник при ениджевардарския войвода Борис Изворски. Георги Фустанов, четник на Зина войвода. През Балканската война 1912 г. 5-има корнишорци са опълченци от МОО – Атанас Танурев, Атанас Иванов, Атанас Златев, Костадин Георгиев и Нацо Делов. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия. След 1924 година между 30-50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Асеновградско.
В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни, име пренесено от понтийските гърци заселници. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Неос Милотопос. Днес Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция.
