Все по- трудно и по- трудно ,когато пиша овладявам емоциите си . Следващият събеседник е човек затворен в себе си , в своя занаят . Въпреки всичко е усмихнат и доволен човек , но това което го отделя от нас е че откровен , не влиза в никакви рамки и нетърпим към всичко което се случава наоколо . Той не вярва в обществото защото за него не е истинско . Ще помислите , че е от нкой от борбените зодии , а е само най- обикновенна риба . Съдбата не веднъж го е карала да взема крайни и окончателни решения и затова му се е усмихвала с пълна сила . Такива хора са солта на живота , защото тяхната лудост за нас е нещото което прави живота интересен . Аз съм благодарен на г-жа Николина Илиева , че ме започна с него , защото никога нямаше да разбера за онази поезия , която изпълва един майстор , за да успее да го накара да оживее и притвори в това което иска материала с който работи. Моят събеседник е потомък на брациговски род , чиито прадядо е наказал сурово опитите на българи да посегнат на прабаба му . Турският мюдирин явно е бил човек на честта и очевидно впечатлен от постъпката му му дал възможност да избяга . На днешно време както всички други в гонитбата на по- добър живот героят ми е отишъл в София . В един момент разбират , че живота не е само добрите пари ,които получават , а и щастието да живееш . Пред тях двамата е имало две дилеми . Иван е трябвало да избира между развода и прибирането в Долна Баня . Фамилията му е Луджов и е такава откакто неговият прадядо наказва нахалниците . Слава богу двамата решават да се върнат в Долна баня и с това потвърждава фамилията , която носи . Отново и отново съдбата си играе с него и го кара да върви по път ,който за другите е немислим .Това чедо на планината решава да започне с дърводелство . Сега е малко смешно как с макетно ножче е правил този опит . Завършва трагично с шиене в болницата и на връщане съдбата решава да не го изпуска . Съгражданите му го сметнали за чудак след като всеки ден поздравял дори и непознати , но един от тях решава да му повярва и се заема да го научи на занаят .Трябвало е 6 години Иван да стане занайчия . Освен това той е марангьоз . Тази странна дума в миналото са означавали хората , които са можели да построят църква от основите до покрива . Иван се оприличава с майстора на иконостаса от Желеният светилник , в когото се влюбва Катерина – сестрата на Лазар Глаушев . Неговата любов е дървото Когато го слушах как говори за една за нас нежива материя неволно се питаш за границите на човешката душевност .За него медта и дървото не са ревниви материи , за разлика от желязото и стъклото Иван основно работи с дърво и тук ще цитирам няколко негови мисли , които са ценни за мен
Когато благодарил на майстора си , че е станал такъв , той му отвърнал , че когато остави след себе си още 5-6 като него тогава да му благодари . Когато майстора му подал длетата с които да работи и той го попитал кое да вземе отново му отвърнал , че дървото само ще му каже .
Затова неговият свят е не само България , конкретните хора , но и цялата Вселена за него е в това парче дърво . Вече има една изложба и ученици . Последните ги учи на точно това . Когато вземат длетото да работят първо да усетят дървото и да го пречупят през себе си и тогава да вземат длетото . Учи ги да не бъдат самодоволни, а постоянно да притурят за да им се отвърне със същото . За Иван негов ученик ако не знае значението на думата хамбар не е възможно да бъде негов ученик . Това е така , защото ги учи всеки ден да вземат по едно пшеничено зърно от света и да го слагат в този хамбар и след като го напълнят тогава да се заемат с дървото . Малко е сложна за разбиране философията на Иван , но тя показва срастване между материала и майстора му и затова видно е от снимките твори чудесии , които ни карат да се удивляваме .
Методът по , който обработва дървото е строго индвидуален и се иска от майстора всеки момент да приложи това , което се иска от ученика . За Иван едни схващат по- бързо , други по- бавно и затова не е успял да го приложи в Техникума по дърводелство в Долна Баня. Учителят трябва да владее и психология за да усети не само материала , но и ученика си , а това не на всеки се удава
Тук за да се приложи методиката на Иван на обучение се иска пълно себеотдаване и още един да го кажем срастване между материя и човек .
В това смутно време , в което пиша публикацията да се срещнеш с такива хора , като Иван забравяш за заобикалящият те свят . Забравяш за всичко , което се случва около теб и се потапяш в един красив свят , където поезията е най- малкото което можеш да видиш . Иван Луджов показа едно нестандартно виждане на света в който живее , за което само мога да му кажа , че спечели още един почитател в мое лице
