Взето от Янко Гочевъ
Захария Шумлянска като заточеница по време на Първата световна война след 1914г.
Захария Шумлянска е българска просветителка от Македония, известна още и като “българската Майка Тереза“, или просто “Майка Шумлянска“ за бедните, болните и сираците.
Родена е като Захария Василева през 1864 г. в битолското българско село Могила. Завършва начално училище и прогимназия в Битоля и със стипендия отива да учи в Пловдивската гимназия, която завършва в 1895г. с отличен успех. 14 години е българска учителка. От тях 7 години в град Воден (дн. Едеса), а следващите 7 години в Скопие, Одрин и в българската девическа гимназия в Солун.
Омъжва се за поляка Юлиан Шумлянски, за когото списанието на македонската емиграция в България “Илюстрация Илинден“ пише: “Той представляваше най-разкошен букет от добродетелите, които трябва да красят гражданина и човек”. Като учител по естествени науки, Юлиан е известен като талантлив препаратор и се заема да снабди кабинетите на българските гимназии в Македония и Одринско с великолепни сбирки от местната флора и фауна и както отбелязва сп. “Илюстрация Илинден”: “с това допринесе твърде много за поставянето на средните ни училища на първо място между иноверните и инородни учебни заведения”.
Заедно със съпруга си основава дружество “Утеха“ в Битоля, което заедно с Македонското женско дружество създава сиропиталище. То приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Това са деца на на загиналите войводи от Прилепско, Кичевско, Леринско, Костурско и Крушевско.
В своите бележки самата Захария отбелязва: “Имах силното желание да работя за облекчаване на горчивата съдба на тези бедни сираци, но се опасявах, че ще имам големи препятствия от страна на турската власт и населението, което няма да ни се притече на помощ. Но нямах друг избор, когато мислех за тези нещастни деца, се чувствах морално отговорна и натоварена повече от всяка друга битолчанка”.
Сред тези, които й помагат е и битолският евреин Рафаел Камхи – близък приятел на Даме Груев и Гьорче Петров. В неговата къща има направено скривалище за дейците на ВМОРО, касата и архива. Неслучайно за заслугите му към България по време на Втората световна война ще бъде спасен от българските власти от смърт в нацистките лагери.
През 1908 г. основаното от нея дружество “Утеха” поддържа и безплатни ученически трапезарии. През 1910 г. семейство Шумлянски са набедени, че подпомагат ВМОРО и са интернирани в Солун. При заминаването им на гарата в Битоля идват много деца и възрастни, които ги изпращат със сълзи на очи.
В Солун Захария се възползва от това, че съпругът й е австро-унгарски поданик и застава начело на благотворителното женско дружество, останало още от турско време, и както свидетелства Тома Николов: “подпомогната от смелите и неустрашими кукушани, тя почна да събира помощи за затворниците и ги изпращаше в затвора. С тези помощи от свестни продукти, дрехи, пари и др., тя значително облекчи страданията на бедните затворници. Това повдигна техния дух и възкреси вярата, че българското население в града не е забравило своите сънародници в затвора”.
През 1912 г. Захария отваря в града болница за ранените войници. Остава в Солун и по време на Междусъюзническата война през 1913г.
“Когато по това време в Солун всичко българско беше подложено на огън и меч и никой не смееше да проговори една дума на български, имаше една жена, която беше останала в тоя град да обнадеждава българите. Това беше Захария Шумлянска – разказва в “Спомени от моето минало” българският революционер, духовник и деец на българското възраждане в Македония Тома Николов.
От 1914г. семейството й отново е обект на гонения от гърците. Шумлянски са поставени под домашен арест, а по-късно и интернирани в Северна Африка. Захария много трудно издържа пътуването дотам и за малко да измръзне на кораба. В Африка тя е отделена от съпруга си и прекарва две години и половина в заточение, като страда силно за него и от неизвестността около съдбата на двете им невръстни деца. След като полската държава става независима, през 1919г. тя се застъпва за своя поданик Юлиан и те са освободени. Шумлянски се установяват в София и през 1919 г. основават сиропиталище “Битоля“ в София за бежанци от Македония. В него подслон намират около 120 деца на бежанци от Македония. Всички те учат в основните училища и прогимназиите, докато завършат ІІІ клас, след което напускат сиропиталището. Но настоятелството му се грижи те да захванат някакъв занаят, а за тези, които се учат добре, но нямат никакви роднини, търсят благодетели, които да им помогнат да продължат учението си.
З. Шумлянска умира в 1937 г. в София на 73 години. На смъртния си одър тя се обръща към разплаканата си дъщеря с думите: “Не проявявай слабост. Дръж се бодро и гордей се, че изпращаш такава достойна майка”.
