В тази публикация няма да има имена . В тази публикацияняма да има снимки както друг път . Защо ли ?
Тя е протест срещу това което се случва в Егейска Македония . Отново и отново ще попитам в кой век живеем ?
Отново ще попитам защо забравяме в името на някакви игри и интереси , че там има население ,което предадохме . Предадохме ние като общество , предаде го българската държава . Това което се случва днес в България не е оправдание , че не правим нищо .Ние въобще не правим нищо
Моят герой е реална личност . Той живее там в Егея , но се страхува . Страхува се , че може да бъде подведен под съдебна отговорност . Той е млад мъж от ония поколения , които ние загубихме след 1956 г , когато един правешки държавник заяви , че там няма българи . Политика , която продължихме след промените и в името на приемането ни в ЕС ние ги предадохме отново . Те нямат правото на собствен език , на училища , на телевизионни или радио предавания. Те са славянофилни гърци , които имат гръцки имена , но тайно пазят своите истински имена . Моят герой има интересна гледна точка . Той е нито грък , нито българин , нито сърбин . Той е македонец . Знам ще се отприщят патриотчни изказвания , че не е вярно , ще има исторически коментари . Трябва да замълчите всички до един . Трябва да приемете позицията му с разбиране , защото нас българите ни посрещат с недоверие . Посрещат ни с недоверие , защото според неговите думи онези българи , които са се били в ДАГ са вече или измрели или са на много години . Тези българи заради ,което ЕЛАС загуби войната .
Защо говоря така ли ?
Обещанието на ЕЛАС , че при победа Егейска Македония ще се присъедини към Вардарска попълни т.нар славянски легиони на ЕЛАС , но обърна много гърци , защото за един грък целостта на държавата му е нещо свещенно и това е било възприето като посегателство върху Гърция .Много от тези , които комунистите изпращат зад граница след това Гърция не им разрешава да се върнат . И въпреки всичко , въпреки терора , конфискациите и всичко друго някой оцелява за да може Гърция да продължи с асимилаторската си политика . Нашият герой е научил македонския от посещенията си в Македония и благодарение на този македонски език ние се разбрахме . Парадокса беше , че разбираше какво му пиша на български и така успяхме да поговорим . Нещо интересно , което ми съобщи , че все още по гробищата в Егейска Македония има български надписи . Това навява патриотични мисли , но докога . Не е ли време като виждаме снимки или клипове на бивши български села да повдигнем въпроса за съдбата на всичко останало в този район . Моя гледна точка е , че в момента това население да запази идентитета , който е придобила , защото е видно от Вардарска Македония какво после става когато се засилят контактите . Тази публикация е и апел към всички българи . Време е да се събудим от патриотичните си сънища и да разберем , че има реалности , които трябва да приемем . Това население се счита македонско само по себе си и трябва да го приемем като гледна точка . Моят събеседник отново ме изненада , когато го попитах какво мисли за нас и България . Знаете ли отговора наистина ме накара да се замисля . За него всички сме балкански люде и по- добре да живеем в мир и всеки да си гради бъдещето .Отново бих запитал колко от нас мислят така ?
Нямах за цел да нагнетявам нещата , но социалните мрежи дават възможност без документи да пътуваш извън България . Научаваш много неща , виждаш друг мироглед и всичко друго . Нет – мрежата ще засилва своята роля в контактите ни с нашите диаспори навън . Искренно вярвам , че това ще спомогне и за събуждането на това население и то отново ще преоткрие своите корени , но дотогава сме длъжни да се съобразяваме с реалността
