117 години от гибелта на Мичман Тодор Саев!
„… Имицето, върху което нашият поглед е спрян в тая минута. Е … простолюдинско име. Е, добре, това е името на най-великия син на България в последно време! Това е името на Тодор Саева – на мичмана Саева, на храбрия и неустрашимия македонски войвода, – на оня величествен хъш, който удиви света със своите смели начинания, на оня безподобен борец, който с геройските си подвизи при село Железница, при с. Лешко, при с. Белица, при Чавките, при Гяволски дол и при Цапарево внуши почит на лютия азиатец. Тодор Саев загина!” Стоян Михайловски (в-к Реформи, бр.2, 12 април 1903.
Роден на 27 декември 1872 година в село Белица, тогава в Османската империя. Учи в родното си село, после в Сяр и в българската столица София. В 1894 година завършва австро-унгарското морско училище в Триест и служи в българския флот. В 1900 година напуска военната служба и влиза във Върховния македоно-одрински комитет. През месец май 1902 г. Тодор Саев се сражава два пъти с Христо Чернопеев при село Габрово и при село Селище, като и има жертви и от двете страни.Друго сражение водят и при Лешко. Начало на Горноджумайското въстание е дадено на 23 септември (стар стил) 1902 г. от четата на Тодор Саев в село Железница, тогава негов четник е и Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.
На 9 март 1903 г. четата на Тодор Саев и Константин Настев се натъква на засада в местността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 1300 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата 5 убити и 6 души ранени. В сражението войводата Тодор Саев е смъртно ранен. Погребан е в местността Орешец край село Долене.
Гордея се, че той е мой прадядо!
