Когато преди година една красива дама ме подтикна да пиша , аз не очаквах какви емоции може да ми донесе . Академик Лихачов се оказа прав- ние сме народ на духа . Следващият ми събеседник е точно такъв – човек на духа , отдал живота си в събиране и опазване на нашето културно наследство – българската носия . В нея преди всичко българката е пресъздала своя свят , своята Вселена . Тези публикации на пръв поглед изглеждат патриотарски , но не смятам така . Преди време Александър Барон ми показа красотата на България , а Славян Стоянов ми показа света на българската жена. Твърде красив както народа ни , както всичко друго което се олицитворява с нацията и името българско . Аз благодаря на г-н Славян Стоянов за съгласието му да разкаже за себе си . Нека го четем внимателно – там има цитати , които Славян отнася към днешно време . Бури са ни вяли , какво ли не е минавало оттук , но нас пак ни има . Ще ни има днес , ще ни има и утре защото има такива хора като Славян Стоянов . Красотата , която показва с всичко е наша българска красота и затова трябва да се гордеем , че сме българи
Накратко кой е Славян Стоянов?
Славян Стоянов е напълно обикновен и земен човек, макар мнозина, които ме познават, да ви кажат точно обратното. Може би защото в нашето съвремие фалша, преструвките, лицемерието са толкова дълбоко навлезли в представите що е да си успешен човек, че нормалността се превърна в нещо особено и специално. Със Славян можеш да седнеш на маса, да пийнеш порядъчно, да не се притесняваш какво и как ще го кажеш. Тъй като сам трябва да разкажа кой е той, ще продължа отговора на този въпрос в същия стил: Славян за мнозина е интелектуалец, но самият Славян се чувства особено неловко сред хора, които гледат на себе си като интелектуалци и владеят поведението, което се предполага да има един интелектуалец.
Роден в Добрич, израснал в село Челопечене, Каварненска община. Отгледан и възпитан е от дядо си и баба си, тъй като рано остава сирак. От дядо си получава както сините си очи и русата коса, така и любовта към историята на българския народ. Ето думите на дядо му, които той ще помни завинаги: „За всичко българско ще се бориш, пазиш и предаваш на другите. Уважавай богатството на другите народи. Нека те те обогатяват, но не заменяй българското за нито едно от тях. За много чужденци българското е странно, дори плашещо и до някаква степен диво. То не е диво, моето момче, то е просто много древно и изначално. Все повече народи ще го разбират. Попий това, което ти дава земята ни и хората й, защото те са богатството на земята. И предай тази древна магия на другите. Научи така и децата си. “
Тъй като отговорът на този въпрос стана дълъг ще фиксирам само нещата, които е Славян Стоянов.
И така: Той е християнин, но такъв, който в сърцето си има място за всички, които не са. Има хора, които ще се определят като християни, но са зли, коварни, лицемерни, фанатични, мразещи, мамещи, алчни. Повече от верската принадлежност е важна човечността.
Той е художник, обича да снима, част е от археологически екип, изследовател на българската везбена традиция, колекционира везани части от носии и битови възглавници, организатор е на „Фестивал на шевицата“ заедно с Дима Тодорова и Росен Гацин, по-късно към организаторите се присъединява и Тонка Зехирева Създател на „Виртуален музей на България“ и заедно с Дима Тодорова са създатели на проекта „История в шевици“. Организатор на редица изложби на автентични носии. Автор на книги, касаещи историята по Българските земи и семантиката във везбената ни традиция.
Каква е идеята на Фестивала и всичко друго което правите?
Идеята за „Фестивал на шевицата“ е роден от Дима Тодорова, моята половинка, която се занимава с везба. Аз прегърнах идеята, тъй като се занимавам с теорията в тази посока. Дванадесет годишния ми опит в рекламния бизнес, където работих като графичен дизайнер, формира в мен необходимите умения за популяризирането както на едно подобно събитие, така и на българския бит и култура като цяло. Желанието ни с подобно събитие е поне за кратко, но фокусирано да превърнем във възродително средище тази част от бита на българите, като предоставим и трибуна за изява на това своеобразно изкуство, зародено в дълбока древност и консервирало се в селската общност.
Какви са хората, с които работите (нещо за колектива, който ви помага да реализирате това)?
Те са най-ценната част от всичко. Нищо не става без хора, а без приятели – нищо не става като хората. За да го има „Фестивал на шевицата“ в реализацията се включват и много доброволци. Цифрата всяка година е различна, но варира между 20 и 30 души. Трудно ще ми бъде да изброя всички доброволци и все някой ще пропусна. Плътно до нас са били Иван и Виолета Димитрови (и Боби, разбира се!) , Марина Стоянова, Яна Тодорова, Радослава Стойкова, Милена Стойчева и домочадие; Цецо и Ники (озвучаването ни е в техни ръце); приятели от историческите музеи във Варна и Провадия; екипът на читалище „Съзнание – 1926“ Белослав…. В нашите инициативи се включват танцови състави. Почти винаги се включват “Mili Dance Mladost”. Хора, които имат частен бизнес с изработка на носии или са занаятчии. Миналата година наши помощници станаха център за работа с деца „Co-share“. Магазин-работилница „Хорце“ винаги са се включвали с подкрепа. Магазин „Фолклорит“, фондация „Българин“, сдружение „България дух и Култура“… Много от изложбите на носии или елементи от миндерлъци и носии, които сме осъществили, правим заедно с колекционерите Радослав Радков и Илонка Станкова.
Какво за вас е България?
Ще прозвучи клише ако кажа ВСИЧКО, но всъщност е точно така.
Ще си позволя на този отговор да отговоря с думите, които казах в друго интервю за „Влъхвите“.
„Аз не вярвам в бездуховността.
Има смисъл и цел Божествената промисъл да ви доведе в съществуване, когато мнозина са готови да чертаят нашето изчезване. Ако творецът ви е дал дихание в тяло на „последен“ българин, той или ви е мразил преди да се появите и бъдете издишани от неговата същност, или вие сте изключително ценен и във вас е била вложена сила и потенциал да можете да противостоите в дните, когато изглежда, че ние изчезваме и нашата хилядолетна България си отива.
Това, което съм разбрал за българското семе е, че то е мразено и третирано като най-долно, но дори да сме най-долни, то е защото сме в основата на съвременното човечество такова, каквото го познаваме и нека ви кажа нещо. Ако основата не издържи, то това, че България изчезва, е проблем не само на българите, а на цялото човечество. Поддаде ли основата, всичко ще изчезне, но ако основата издържи, каквито и разрушения или зли дни да дойдат, всичко ще бъде съградено наново.
Всички ние сме свързани. (Позволих си на места вулгарен език, за да кореспондирам с цитата). Така че българи, аз не съм роден, за да се откажа. Не съм роден българин, за да се отрека от това, че съм такъв. Не съм роден на тази земя, за да я заплюя. Научих се да обичам, а не да мразя. Научих се да обичам България и всичко българско, не за да го затривам, а за да го пазя и издигам.
В момента, в който признаете пред себе си силно на глас какви сте вие, а именно БЪЛГАРИ, това е и моментът, в който ще започнете да разбирате, защо сте родени българи.
Какъв е смисълът и целта на вашето съществуване и защо именно в такова време сте тук, на тази земя. Да отречеш, че си българин, е равносилно на самоубийство.
Да се отречеш от България заради помията, в която е затънала, е равносилно на това, да станеш именно тази помия, която я притиска ниско долу. Затова независимо дали сте тук или в чужбина, не спирайте да пишете за нея. Не спирайте да я издигате. Не спирайте да показвате красотата й и да отсичате мръсотията, с която е облепена.
Ние сме дадени на нея, защото сме ценни и защото сме важни и силни, когато признаем, че сме свързани, макар и „различни“ поне само на пръв поглед. Това е моята вяра. Тя идва от дълбините на сърцето ми и, да, тя идва от вярата ми в Бог и затова няма да се откажа от причината да съм роден тук и да се зова „българин”.
Не го правете и вие и ще има бъдеще! Добро бъдеще!“
Какво изпитвате, когато виждате тези носии всеки ден?
Аз изучавам семантиката в някои от елементите на българската носия. Виждал съм как хора, които никога не са обличали автентична носия, се преобразяват не просто отвън. Сякаш докосването до тези стари дрехи има способността да събуди повика на корена в хората, които имат съприкосновение с тях. За мен българската носия е цяла вселена. Един живот не е достатъчен да изучиш в дълбочина дори само една етнографска група. Винаги има какво ново да откриеш.
И накрая Славян Стоянов по чехли.
Какво е извън работата и семейството?
Моята работа е свързана със самото ми семейство. Извън това почти няма неща, които мога да кажа за себе си, но нека опитам.
Обичам да снимам, да обикалям села и паланки, планини, баири, долини, пещери, светилища, църкви и манастири. Обичам да разговарям с възрастни хора и да записвам, да заснемам. Това е памет, за чието опазване аз искам да дам своя принос.
