Днес не притежаваме описания от първо лице на тракийските религиозни практики. През класическия (V-ти – IV-ти век пр.Хр.) и особено през елинистическия период (IV-ти – II-ри век пр.Хр.) Тракия попада в елинската сфера на влияние и се подчинява на елинската доминация. Елините налагат на всички останали, наречени от тях „варвари“, превъзходството на своя език. Изократ пише: „Атина е направила така, щото името елини да обозначава вече не произхода, а мисловността, и елини да се наричат по-скоро тези, които споделят нашата култура, отколкото онези, с които имаме общ корен“. Както отбелязва Николай Гочев, цивилизован става онзи, който владее езика. А тракийските елити от V век пр.Хр. насетне проявяват подчертан стремеж към цивилизованост.

Тези обстоятелства в голяма степен маргинализират и обезличават тракийското, правейки го невидимо с просто око от перспективата на настоящето. Защото тракийските културни достижения се преливат в елинските. Същото важи и за религиозните представи и обредност. Гръцкият пантеон, който се слави съм своята демократичност, приема с отворени обятия и приобщава различни „варварски“ божества, в това число и тракийските.

В наши дни е твърде трудно да се каже как изначално изглеждат тракийските богове. За целта древногръцките текстове трябва да се изучат внимателно, от тях да се извлече подтекстът, който да бъде допълнен с интерпретации върху фолклора, тракийските култови места и артефакти. Сложната задача владее умовете на поколения учени. Измежду тях безспорно най-голям успех постига Александър Фол, благодарение на когото днес знаем кои са тракийските богове и какви са характерът и спецификата на тракийското религиозно учение.

Александър Фол назовава това учение с термина „тракийски орфизъм“. Тракийският орфизъм е по-ранен от гръцката митология. Хезиодовата „Теогония“ (VIII – VII век пр.Хр.) е произведението, в което за първи път след Омировия епос се разказва подробно за гръцките богове. Както правилно посочва Александър Фол, цялата гръцка митология е литературно дело. Тя се обогатява постоянно през вековете, като в нея „влизат“ и чужди божества, но с променен облик и различни функции. Изследователската работа цели бъдат „извлечени“ в оригинален вид тракийските богове от гръцкия пантеон.

Ето как е разказано това в гръцката митология:
Дионис Загрей е първородният син на Великата богиня-майка (Гея) и Слънцето (небето). Те са персонифицирани от Зевс (соларното начало) и Персефона (земното). Зевс приема облика на змия и така опложда Персефона. Роденият от тази хиерогамия (свещен брак) Дионис Загрей е избран за наследник на баща си – Гръмовержеца. Хера, законната съпруга на Зевс, разбира това и решава да унищожи Загрей. За да го предпази от ревността и гибелния гняв на жена си, Зевс предава сина си на грижите на Аполон, който го укрива в горите на Парнас. Хера попада по следите на Загрей и насъсква срещу него титаните. Седемте титани, Океан, Кронос, Койос, Криос, Япетос, Хиперион и Форкюс, започват бясна гонитба със Загрей, който мени облика си в опити да се спаси. Докато е в образа на бик, Загрей бива разкъсан на седем части от титаните, които започват да ядат от тялото му. Атина Палада успява да спаси сърцето му, а Аполон – да събере наново седемте му части и да ги зарови при триножника в Делфи. Зевс нарежда на Деметра, богинята на плодородието, да съедини частите на Загрей, вследствие на което той оживява отново.

„Оживяването“ на Загрей символизира, от една страна, кръговрата на живота и земното плодородие, а от друга – безсмъртието на душата, така типично за религията на траките. Вярата в безсмъртието кара траките да строят нехарактерни за елините от континентална Гърция владетелски храмове-гробници. Според тракийския орфизъм след смъртта си владетелят се превръща в бог или полубог, какъвто е божественият принц Орфей / Загрей. Гробниците са мястото, където се извършват поклоненията на този бог. Но тъй като тракийският орфизъм е тайно религиозно учение, практикувано само в кръга на просветените, не са запазени конкретни данни и подробности относно ритуалите във владетелските гробници.

Владетелските храмове-гробници, където траките се покланят на своя бог, сина на Великата богиня-майка (Орфей / Загрей), днес можем да видим най-много на брой в Долината на тракийските владетели. По-важните такива са Казанлъшката, Сашова могила, Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Оструша и др.

В наши дни съществува отзвук от поклоннически ритуал, посветен на божествения принц на траките Дионис Загрей. Става дума за кукерските игри, и особено за ежегодната ритуална играта на кукера без маска сред рупците в Странджа, където се претворява мита за раждането, разкъсването и възкресението на Загрей. Както акцентира големият български учен Александър Фол, тракийският бог Дионис Загрей трябва да се познава, тъй като в него е съсредоточена цялата идеологическа мощ на тракийската религия.