От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура
Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията показват, че всички те изпитват огромна любов към България – безкористна, всеотдайна, дълбока като Черно море и животрептяща като родопска песен. Те са напълно отдадени на делото, с което се занимават, и работят с целеустременост, присъща само на силните духом. Димитър Агура притежава посочените по-горе качества, развива ги през годините и става пример за подражание, на своите деца и внуци.
Откъде започва родовата хроника на Димитър Агура? От 30-те години на далечния XIX век, когато, с оттеглящите се войници на генерал Иван Дибич, тръгват 200 000 българи, изплашени от отмъщението на турските поробители. Това били хора от Силистренско, Разградско и Шуменско, които се заселили в село Чешме Вароит, Болградска област, североизточно от делтата на река Дунав. Фамилията на бележития българин води началото си според едни изследователи от украинската дума „огурний“, което ще рече „упорит“, а според други – от името на река Агурка.
Димитър Димитров Агура е роден на 26-ти октомври 1849 година в Чушмелия, Болградски район, Одеска област. Учи в Болградската гимназия, известна като училището на княз Никола Конаки – Богориди. По-късно завършва семинария и история в град Яш, Румъния.
След Освобождението на България от турско иго заминава за прародината си и започва работа, като началник-отдел в МВР. През 1883 г. временно е министър на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев. По-късно е директор на мъжките гимназии в София и Пловдив. От 1889 година е преподавател по история във Висшето училище в София (днес СУ „Свети Климент Охридски“). Става професор по всеобща история. Три пъти е ректор на университета (1889 – 1890 г., 1892 – 1995 г., 1907 – 1908 г.), два пъти – декан на Историко-филологическия факултет, член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) и председател на Българското историческо дружество до смъртта си. Умира от инфаркт на 11-ти октомври 1911 г., в Яш, Румъния, на 62 години. Бил е народен представител в Третото обикновено народно събрание (1882 – 1883 г.). Основава и редактира списание „Български преглед“. Автор е на редица научни трудове по история.
Димитър Агура поставя началото на две интересни родови традиции: едната е първородният син да се кръщава с името Димитър, а другата – децата да получават добро образование и то в Първа мъжка гимназия в София. Агура се жени за Анастасия, чийто род също е емигрирал някога от България. Дъщеря им Недялка Агура е една от първите български пианистки, а втората дъщеря Елена е учителка по професия. Синът им инж. Димитър Агура завършва Виенската политехника, като междувременно участва в трите войни от 1912 до 1918 г. През 1926 година основава собствено инженерно-строително бюро. Става известен с това, че въвежда в българската архитектура стоманобетонните конструкции. Построил е сградата на Министерството на народното здраве, Учителската каса (днес кино „Култура“), Сливенската община, много жилищни сгради в центъра на София и заводски комини от стоманобетон. Той е първият председател на Кàмарата на инженерите и архитектите у нас, а от 1938 до 1942 г. е ръководител на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Умира през 1977 г. на 85 години.
От брака си с Велика Атанасова Начева, инж. Димитър Агура има три деца: Димитър, Атанас и Константин. Първородният син Димитър е роден през 1922 г. Учи архитектура в Германия, оженва се за Карен, дъщеря на българка и германец, а през 1951 г. двамата емигрират в САЩ. От 1953 в продължение на повече от 30 години работи като архитект в Нюйоркската община. Става началник на отдел, който се занимава със строителството на всички гари – речни, морски, въздушни, железопътни. Съпругата му Карен е моден дизайнер.
Братът на Димитър, арх. Атанас Агура, е един от най-известните български архитекти. Роден е през 1926 г., завършва ВИАС и още като студент участва в различни архитектурни конкурси. Демократичните му възгледи обаче дразнят властта, след 9-ти септември 1944 г., и за две години е интерниран в комунистически лагер край Тутракан. „Веруюто ми беше, че щом така или иначе започвам от дъното на социалните пластове, трябва да намеря творчески сили да изплувам и да развия таланта си. Архитектурата за мен не е професия а съдба. Работех неуморно само за да стана архитект, а не за награди и облаги“ – споделя Атанас Агура.
С арх. Никола Николов работи по проектирането на курортния комплекс „Слънчев бряг“. Печели конкурс за изграждане на центъра на Велико Търново, а през 1969 г. е избран за главен архитект на София. Най-големите му постижения са с арх. Александър Баров – Народният дворец на културата (1977 г.) и центърът на Благоевград. Заедно с брат си Константин Агура се запалват по рали състезанията. Започват като аматьори през 1962 година с „Шкода Октавия“. Печелят на шега няколко републикански титли в своя клас. Константин се отказва, но Атанас продължава. През 1968 година става европейски шампион.
Най-малкият син Константин Агура завършва инженерство и педагогика. Основател е на техникума „Вилхелм Пик“ в София. Той е бил учител, заместник-директор, директор. Автор е на учебници и книги по неговата специалност.
Дървото на живота на академик Димитър Агура е пуснало дълбоки корени в родната българска земя, а многобройните клони са се устремили като птиците високо в небето. Неговите достойни наследници не забравят до днес бащините заръки и вярват, че корените дават сила и устойчивост, а клоните – криле.
