Произход на селджуките . За тях е прието че са турско племе , само че никъде не са упоменати като такива . От арабите са наричани селджуки заради основателя на династията – Селджук Бей . Те са от огузката булгарска племенна група , потомци на Огуз Хан – Вихтун от именника на българските ханове .. Нека разгледаме както пише за тях в различните извори . Първо ще разгледаме следната част от нидерландската книга Naukeurige Beschrijving van Gantsch Syrie en Palestijn of Heilige Lant от Olfert Dapper ,1677г. Текст : Des volgenden jaers quam Lulu by de stad Balis te sterven . Na hem nam Abumealis , zoon van Meleb , een schrijver des krijgsheirs , het kasteel van Aleppo in bezit. Op het jaer elf hondert en zeventien verviel Aleppo in handen van Bulgar , zoon van Arijk , die vijs jaren over gebood .
Превод :
В следващите години Lulu почина в град Балис. След него Абумеалис, син на Мелеб, писател на войната, завладява крепостта Алепо. През 1117г. Алепо попадна в ръцете на Булгар, син на Арийк, който командва четири години.
В книгата само веднъж се упоменава Булгар . В Уикипедия той е написан като Илгази , син на Артук . Понеже се споменава само веднъж , и се използва другото му име през останалата част , не може да сме сигурни дали това наистина е той , но една друга книга написана на холандски обяснява това . Книгата се казва Geschichte der Kreuzzüge nach Morgenländischen und Abendländischen Berichten . В нея пише следното : In der Erpenischen Ausgabe des Elmacin ist sogar aus dem Ilgazi Ebn Orthok ein Bulgari Ebn Arik geworden . Превод : В ерпийското издание на Елмацин Илгази Ибн Арнтук се е превърнал в Булгар Ибн Арийк. Джордж Елмацин е средновековен коптски летописец , в неговите хроники Илгази е отразен като Булгар . Ето част от Караманското шахнаме (история на караман) : Огузките и монголските бейове с 60000 бойци дойдоха в Тарсус тежко разбиха варсак и направиха Айдън, бей на Булгар . В летописа на Абу Мансур ал Хазини „Забележителните дни на селджукската държава“ , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават „българските страни Сувар , Булгар и Анкара…“ Анкара в случая е центъра на Иконийския султанат . В най стария парижки препис на разказа на Мелик Денишменд от 1577 година се говори за войни между булгарски бейове в Централна Анадола , Армения и Караман .Отново в Историята на Караман се споменава че Трабзон е зает от неверници – Султан Иззедин Кейкавус I с булгарски племена.
Във френския превод на абат Шабо от 1905 г. на „Хронография“ на Михаил Сирийски (ХІІ век) се пише следното :““ В 1477 г. 
1166 г.) Мануел, император на гърците, бил ударен от стрела по време на войната против българите и паднал от коня. Един българин се хвърлил върху му, за да го убие. Мануел му разкрил, че е императорът и под страшна клетва обещал големи награди на заловилия го [българин], ако последният го отведе в Константинопол. Българинът на свой ред му повярвал и го отвел в града. Императорът не само удържал на думата си, но и добавил отгоре [към обещаното]““
Нека не забравяме че тогава дунавска България е все още под византийска власт , а Мануел Комнина е водил войни и походи само в Анадола . Много турски източници също описват селджуките и бейовете като български .
