– През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и си спечелва прозвището Малката София. Населението на Загоричани в началото на XX век е изцяло българско екзархистко, а в селото работят две български училища. Населението се включва в националосвободителната революционна борба на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в Илинденско-Преображенското въстание. При потушаването на въстанието селото е опожарено от турската армия на 15 август 1903 година, а между 55–150 жени, деца и старци са изклани. Британският журналист Хенри Брайлсфорд посещава селото и фотографира руините на Загоричани.
След Илинденско-Преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда в Македония се активизира. Елино-македонският комитет в Атина започва да изпраща въоръжени чети във вътрешността, които се ръководят от Костурския митрополит Германос Каравангелис. Целта на организацията според Павлос Мелас е: „Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното “лъжевъстание“, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Това трябва да стане тази година, а догодина можем да поработим и за свободата.“
– Поради това, че Загоричани активно участват във въстанието, и не приемат върховенството на Цариградската патриаршия и е пречка на гръцката пропаганда, андартът Георгиос Цондос (Капитан Вардас) решава да „накаже“ селото.
На 25 март 1905 година, на църковния празник Благовещение, андартските чети първо обкръжават, а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които използва турската армия за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт. В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират видни възрастни граждани в центъра на Загоричани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица където биват застреляни. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени един човек се завръща в селото.
След клането голяма част от населението на Загоричани емигрира в България и САЩ. В България са проведени серия протестни митинги и по Черноморието избухват антигръцки вълнения, в резултат на които е опожарен град Анхиало (Поморие) и част от черноморските гърци се изселват в Гърция.
Битолският секретар на българското търговско агентство Манол Ракаров раздава на пострадалите загоричанци 1200 лева помощи през 1905 година. В 1921 година загоричанският търговец Димитър Спирков дава пари за построяването на църквата „Свети Димитър“ в Цариград. На надпис над притвора на църквата се споменава, че църквата е построена в памет на загиналите в Загоричани. В 1930 година в София е издадена книга със спомени по повод 25-та годишнина от клането в Загоричани.
СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРЪЦКИ АНДАРТ
„В този център българите трябва да се избият“.
да се изпратят 92-ма българи в ада!
Всички решиха да отмъстят с бяс
и за пръв път такова клане пожелаха.
И влязоха в манастира „Св. Анаргиро“
и насядаха по килиите наоколо.
Българите бяха изгорили църквата,
преди два месеца я бяха ограбили!
виждайки църквата така изпепелена
завикаха за отмъщение, за да всеят страх
и да ги накарат да уважават светата ни вяра!
искаха да видят Загоричани в пламъци,
Вардас идваше от запад,
Малиос ги обсади от изток.
влязоха в прехваленото Загоричани.
Пулакас и Макрис откриха стрелбата
и се нахвърлиха на българите
като огън и гръм от ясно небе.
и Каравитис и други българоборци,
Вардас като мълния в битката се хвърли
и думите му стоплиха всички отмъстители,
орлите летяха край него и лъвовете бяха наблизо.
И Вардас записа името си с меч,
a Каудис от върха пазеше страните му.
стреляха на Каравити от един прозорец,
Клейтос и Пихеон с мечове в ръце,
а Гутас беше неподражаем,
никой не можеше да ги удържи.
Отмъстителите убиваха всички, които се мяркаха пред тях,
стига само да бяха българи,
защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.
ангелите се превърнаха в демони,
защото отрязаха главите на много българи.
И наистина чудно беше как още българи бяха оцелели
и стреляха от прозорците на къщите си,
но отмъстителите нахлуха в тях и ги избиха,
комити, старейшини и лъжовни свещеници.
и където срещнаха съпротива подпалиха къщите.
Защото отмъстителите чувстваха болка в гърдите си.
Всичко това беше една ужасна картина.
Ще я помнят българите цял век!
