На 22.03.1905 г. край с. Лесково, Мъгленско в героично сражение, загива с цялата си чета Иван Орджанов – Карасулията. Дните преди фаталната битка, войводата провежда активна наказателна дейност в района. В с. Сборско, по негово разпореждане селската милиция на ВМОРО екзекутира няколко мародерстващи дезертьори от Малешевско. Селският свещеник, близък на убитите извикал гръцки андарти, което предизвикало допълнително Дилбер Иванчо, както населението го нарича. След като се установила вината, попа и негов помагач били публично разстреляни. Междувременно се връща в с. Тушин, откъдето тръгва за Лесково. Престоят в Лесково бил предвиден да е междинен, тъй като войводата издирвал, за да накаже баровските ренегати, братя Доямови. В първия ден от Великден, рано сутринта четата отсяда да почине. Войводата решава да останат целия ден и вечерта да влязат в селото. Местността била открита, заради което секретаря Георги Чанев се противопоставя. Случайно или по предателство, намиращ се в планината аскер от Гевгелия и набързо сформирана потеря заобикалят четата. В крайно неизгодна позиция войводата приема сражение, продължило целия ден. Положението ставало все по-безнадежно и всички са избити. Спасява се само Димитър Изворски, тежко ранен, който по-късно си спомня: „По едно време, като на сън слушам Мицо Вардаровски вика: – Аскер! Иван вика – виж откъде ни заобикалят! Бре, видели са ни! Ставайте! Скокнахме.- Стойте на место! Тук ке са бием! Мястото не отговаряше, но кой можеше да му каже нещо. Нареди ни всички по местата. Аз легнах сам. – Правейта окопи! Започна сражението. А Мегленията отзад пълна с турчоля. Почна да приижда войска, почнаха да настъпват, да атакуват. Пред мен имаше 4 дъба и Иван ми беше казал: Да държиш тия дъбища да не ти ги хванат, иначе работата ти е опасна. А надолу беше голо. На тая войска, която дойде от Гевгели не и дадох да направи връзка. Явят ли се, стрелях. По едно време слушам Гошо писарот(секретаря на четата): – Мито, Мито! Идва към мене. Питам защо е оставил позицията. – Убиха – рече – Ристе Пампурот и Димо от Люмница. Аз казах на Мицо Вардаровски, той на войводата. – Скоро Мицо да остави позицията на Ташо и с Гошо да стрелят нататък. Аз ей сега ще дойда. И дойде.Не мина много време, немаше и минута гледаме църноречанчето бега, а отзад войска го гони да го хване. Беше късогледо. Бре – вика Иванчо – избиха ги другарите! Аз вече бех ранен. Един куршум ме удари в свивката на десната ръка, през ръкава и излезе до рамото отзад. Положението стана много лошо. Куриерът почна да бега и аз по него. Той сви вдесно, натам, откъдето дойде войската. Убиха го…Пушките стрелят…Един голем залп и всичко свърши…
–––––––––––––––––––––––––––
С войводата загиват брат му Димитър Орджанов, Мицо Вардаровски и Стойко Христов от Кара Суле, Гого Киров от Мутулово, Георги Чанев, Танчо Лудев и куриерът Стойчо Христов от Лесково, Димо Руси и Танчо Джамбазов от Люмница, Зафо Йосифов Зафиров от Мачуково, Димитър Христов от Църна река, Стойко Иванов Юруков от Тушин, Ташо Христов Гольов от Ореовица, Христо Пампурот от с. Ошин. Поклон пред паметта им!
