На 22 март 1918 г. на 87 години в гр.Русе умира прочутия български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода Панайот Хитов. Участник националноосвободителното движение от 1858 г. ръководител на чета през 1864 г. в Сърбия. През 1866 г. е помощник на Г. С. Раковски в революционната му дейност и участва в създаването на „Върховно народно българско тайно гражданско началство“. През 1867 г. кръстосва с четата, чийто знаменосец е Васил Левски из Стара планина. През 1868 г. участва в Втората българска легия. Член на БРЦК. Търси разумен компромис между четническите идеи на Г. С. Раковски и тактиката на В. Левски, като през 1873 г. изработва план за освобождение на България, който остава неприложен. През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е назначен за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен.Към 1900 година е член на Русенското македонско дружество
