Ако посмеете да кажете на убедени комунисти, че престъпленията на Сталин и Ленин, които те искат не искат няма как да отрекат, както и пропадането на социалистическата система на Изток след повече от 40 години съветизация, са доказателство за провала на колективизма като доктрина … най-вероятно ще чуете обяснението, че истинският комунизъм, този на Прудон и Маркс никога не е имал възможност да се докаже, защото никога не е съществувал.

Много вероятно е също, че на това абсурдно комунистическо извъртане, вие ще отговорите, че една доктрина, която до сега никой никога не е успял да приложи без масови убийства , депортации и подтисничество, и която винаги е довеждала дo мизерия страните опитващи се да я прилагат, … такава доктрина е перверзна и несъстоятелна по същество. Този ваш отговор би насочил дискусията ви с комуниста, разбира се ако е достатъчно образован , към ролята на правото на собственост като гаранция за лична свобода.
Но вашият събеседник ще продължава да настоява: „истинският комунизъм – справедлив, споделен и доброволен никога не е съществувал. Трябва да му се даде възможност точно на този Истински комунизъм”.

В случая и Вие, като критик на комунизма и събеседника ви комунист, правите грешка. Съществува един доста значителен социален експеримент за доброволен класически комунизъм. Провалът на този експеримент ни дава така необходимото неоспоримо доказателство за непригодността на „оригиналния” марксов социализъм. Този „идеален” социализъм не може да съществува в нашия реален свят.

Експериментът , за който ви говоря, е опитът събран с Кибуците в Израел от началото на XX век и след това от създаването на израелската държава през 1947 до наши дни. Лауреатът на Нобелова награда за икономика през 1992 година, Gary Becker, в своя блог ни предлага един забележителен анализ на историята и икономиката на Кибуците, създадени от евреи утописти. Колегата му Richard Posner, специалист по икономическо право добавя много интересен коментар:’ nowhere is the failure of socialism clearer than in the radical transformation of the Israeli kibbutz.”

В по-голямата част от Кибуците, родителите живеят в скромни жилища, собственост на общността. Децата са отделени от родителите и спят в обществени детски спални. Това има за цел да предотврати неравенството, което генерира семейството и да не позволи предаването на знания в него, където някои родители ще са по-образовани от други и така има опасност да научат на повече неща децата си, за разлика от тези на необразованите родители. Независимо от способностите си, образованието и специализацията си, всеки член на Кибуц е задължен да участва в работата на полето, по поддръжката и т.н.. След това, всеки кибуцианец получава равна част от продукта на Кибуца. Ако някой печели пари извън общността, то той е задължен да ги внася в нея и да ги раздели с другите членове. Ротационният принцип за селскостопанската работа е правило … , промискуитетът – също;-).

В началото, сплотеността в Кибуците е поддържана от една страна от религиозния ортодоксализъм, а от друга от враждебната околна среда, в която държавата Израел съществува и до ден днешен. Да не забравяме, че за 25 години, ислямските съседи на страната започнаха 4 войни, което консолидира жителите на Кибуците около необходимостта от самозащита. Но дори и тази външна заплаха не успя да накара членовете им да повярват в колективната утопия.

Постепенно в Кибуците започват да се натрупват проблеми. Най-вече младите искат да напуснат тази среда, което са свободни да направят за разлика от китайците или бившите граждани на Източния блок. Напускането на Кибуца, изисква материални възможности, които не винаги са налице – родителите на децата не са заделили никакъв капитал за семейството и това усложнява нещата с интеграцията на младежите в свободния свят. От друга страна „блокирането на наемите от социалистическата израелска държава, разруши пазарът на наемането на жилища и никак не улеснява напускането на семейството. Така, част от младите се чувстват по-скоро икономически затворници в Кибуците, отколкото ентусиазирани участници в изграждането на нещо ново.

Към горното се добавя и ревността между членовете, удари зад гърба и паразитното съществуване – това, което икономистите наричат “free rider” – защо някой трябва да се смазва от работа, ако накрая получава също толкова колкото и тези, които не работят?

Неефикасността на производствената система, дължаща се на липсата на специализацията на производството, стресът дължащ се на разделянето на фамилиите, лошото използване на индивидуалните възможности, доведоха до изчезването на някои Кибуци и трансформирането на доста други в частни предприятия, където семейството е заедно и заплащането е в зависимост от пазара. По този начин личната инициатива позволява да се развиват начинания различни от селското стопанство и позволяват усъвършенстването на хората.

И така 70% от Кибуците се превърнаха в капиталистически предприятия, в които колективизмът е ограничен до взаимопомощта между членовете. В Кибуците на брой около 250, в най-добрите им времена никога не е живяло повече от 7% от израелското население. В момента в няколкото Кибуца, които все още запазват колективистката си комунистическа структура и организация, живеят незначителен брой хора. Тези утопични комунисти успяват да преживеят само защото са интегрирани в едно по-голямо капиталистическо цяло – държавата Израел. Именно либерализмът им позволява да оцелеят.

Провалът на социалистическите Кибуци е най-необоримото доказателство срещу колективистичните илюзии. Този провал е и доказателство, което затваря устата на комунистите отричащи факта, че сриването на СССР и сателитите му е резултат от нежизнеспособността на самата комунистическа идея. Дори когато комунизмът е идеологически издържан, доброволен и не е придружен с репресии, той не успява да донесе удовлетворение, просперитет и мотивация на индивида. Ясно доказателство за това е съдбата на еврейските Кибуци.