Тази случайна среща в нета стана основата за тази публикация . Изказването на Илия Велянов ме заинтригува и моето любопитсво предизвика интереса ми. Този 72 годишен мъж се оказа човек , който е собственик на семейна винарна Илия Велянов Славин . С истинско удоволствие изчетох това което ми прати и затова ще го споделя с Вас за да разберете магията на хората , която ги кара да се занимават с това . Именно това семейна винарна грабва . Такива ги има у нас , такива ги има навсякъде по света . Македония не прави изключение и затова там където е текло пак ще тече . Село Сопот откъдето е родом Илия се намира на 7 километра от град Кавадарци . Трудовата му одисея го е водила през годините в Скопие и Неготино . Цял живот работил като архитект след пенсионирането си се завръща в родното си място , където създава семейната винарна . Селото се намира в Тиквешката котловина и сами разбирате , че ще говорим за вина от Тиквешкия географски регион .Славата му е от вековете . Ние българите от старите предели знаем от македонската библия на Талев за Тиквешията . Основата на тази слава е винената лоза , от която се правят отлични бели и червени вина , както и ракии . Тиквешията е район с много слънчеви дни – близо 2хиляди часа . Летата са топли и температурите се движат около 40 градуса . В районът е застъпена вранеца както изглежда на местно наречие наричат кадарката . Това почти полудиво сорт грозде дава доста танин във виното , но за сметка на това има висок алкохолен градус . Дава по 2500 килограма добив от декар и то е в основата на производството в района , както и на семейната винарна на Илия . Тя е с капацитет 300 хекто литра . От белите вина винарната произвежда смедеревка , Този сорт е непознат за българските ми колеги .Зрее късно през октомври и затова се отглежда в Тиквешко поради климатичните особености на района . Използува се като съставка на газираната напитка шприцер .Освен него други сортове , които се отглеждат са рейнски ризлинг , белгийски бургундец , тамянка и малки количества ракацители .От червените вина е застъпена освен кадарката традиционно и каберне совиньона . Всичко това показва една типична винарна , която използува местните особености за да развива производтсвото си . Илия говори своя македонски език , но обича България като втора родина 
. Приятен събеседник е не си струва да разваляме комшулука за езиковите спорове , Полека и такива като него ще узреят и неговото дело е добра почва за винен туризъм . Дегустацията на място е безплатна , а изпратена бутилката от там е до 2 евро . Може би това ще е следващото място , което ще посетя след като отида отново в Македония . Наздраве на всички
