Българската история е жив въглен , който сгрява или изгаря . От самото ни създаване ние играем върху тези въглени , за да ни има винаги . Една част от тези въглени са жарава , която никога няма да загасне . Една част от тях е огън , който изгаря душата – Българите от Егейска Македония . Жертва на политически договорки те днес стенат под петата на една идеология . Кой век живеем ?
Кой век живеем , че мегали идеята е още жива ? Кой век е , още тази изконна наша земя да стене , защото тези , които са се гаврили с българското име имат издигнати паметници и се чествуват като герои . И за какво ?
Защото са избивали нас – българите . Българското общество се събужда и нехае за договорките . Спомням си , че навремето София е била 70 % от жителите и македонски емигранти и по думите на Божидар Димитров ако не е била обявена Междусъюзническата война тези хора са щели да свалят правителството . А днес какво правим?
Нима само във Вардарска Македония има българи ? Нима само там някога се е чувала българска реч ?
Тази публикация е една анотация на книга , която ме разтърси – Забравените наши сънародници в Егейска Македония от Румен Иванов . Авторът няма връзка с някой род от този край , но и той като мен не може да мълчи и не може да чака някакъв момент в който да се заговори за тези наши забравени сънародници . И той като мен се възмущава от игрите на Гърция , която не престава независимо от времето да мисли с мащабите на Византийската империя . И той като мен му е трудно да приеме , че Вардарска Македония е Северна Македония . И той като мен се учудва на дипломатическите игри с Преспанското споразумение , които отварят пътя за гръцки аспирации към останалите части на Македония . Гръцките политици независимо от спектъра неотклонно вървят по пътя на асимилация на всичко негръцко в чертите на гръцката държава и се опитват да налагат волята си на съседите си . Само , че ако българските политици мълчат българското общество никога , защото потомците им днес не са забравили произхода си и откъде са дошли . Признавам не можах и нямах кураж да я дочета докрай . Авторът много сбито е разказал историята на българския етнос в тази част на Балканския полуостров . От книгата разбираш , че османското робство е цвете пред гръцкото управление . Тоталните репресии , смазване на всеки опит за събуждане на българското съзнание са път , с който гръцката страна иска повече край Егея да не се чува българска реч . Цифрата на малцинството ни там впечатлява и показва индиректно , че гърците не са успели . Наистина жилаво племе сме . Ние сме като тревата в степта – мачкат ни и след като преминат пак се изправяме . Нямах кураж да я дочета докрай , а Вие дано имате защото всичко в тази книга е жарава – жива жарава . Тя изгаря , изпепелява защото е история на една борба за оцеляване и борба за спасяване на идентичността ти и съзнанието ти . Авторът има траен интерес към Балканите , защото в 4- книги , които е написал освен българския етнос се оглеждат и Балканите през съответната епоха – Българската народност, XIX – XXI век“ , (2013), „Българите торлаци“ (2017), „Българската народност на Балканите. Опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор“ (2019), „Книгата за егейските българи и тя се включва в този списък . Мога да го адмирирам за куража му да напише такива книги . Румен Иванов е символ на онова събуждане на обществото , което ще накара политическия ни елит да поиска преразглеждане на договорките и може би най- накрая край Егея свободно ще звучи българска реч
