МЕНЧА КЪРНИЧЕВА
На днешния ден/16 март 1900 година/ е родена македонската героиня Менча Кърничева.
В нейна памет даваме тези две стихотворения. Едното бе изпратено секретно през 1974 година от Горна Джумая, Пиринския край тъй като в онова време България бе под комунизма .Другото е от Антон Попов.Двете стихотворения са публикувани във вестник “Македонска Трибуна“, излизащ в Индианаполис, Индиана, Съединените Щати.
Стихотворението на Антон Попов е публикувано по случай нейната кончина.
Христо Лагадинов, политически емигрант в Бразилия , родом от Егейска Македония и със семейството установени в Разлог, като го прочита стихотворението на Антон компонира музика. За пръв път публикуваме мелодията с текст Антон Попов и музика на големия поет и композитор Христо Лагадинов.
НА МЕНЧА КЪРНИЧЕВА
Ти утре пак в ефирно упование
ще прозвучиш на бурята в гласа.
И твоят прах на огън в нас ще стане –
че обич и омраза прах не са!
Ти виждаш как един народ умира
във рискове на пламенна борба,
отеква звън на кървавата лира
над пропастта на яростна съдба….
Но вервам аз, че хората дочуват
във своите изстрадали души
това, което в своя сън бълнуваш
и в своята фантазия градиш.
/Изпратено от Асен Рашев/
–––––-
М Е Н Ч А
“Ако любовта значи жертва –
тя цел живот жертвуваше за Македония
и за тия, които обичаше.“
Иван Михайлов
Навела смирено глава
пред гроба на Менча застава
и с тъжни, но твърди слова
Македония гордо признава:
“Откърмих велики творци
с които светът се гордее,
и смели народни борци –
тъй че моето дело живее.
Сравнявам с Шарлота Корде
Кърничева в бурното време,
което ще трае дорде
не изчезне омразното бреме.
Злодейството тя събори
с едничката цел благородна
да види в изгрели зори
Македония цела свободна.
И в своята чиста любов
към роба и мила родина
понесе живота суров
на отшелник в далечна чужбина.
Над гроба й мир ще цари
/в народна е обич обвита/
и вечен ще огън гори
кат символ на верност нескрита.
Над него борецът ще бди
на почетна стража навеки
и с гордост и с огън в гърди
ще разказва за Менча на всеки.
Почивай, о, дъще в покой!
С потомствата ти ще живееш
и винаги с подвига свой
в неугасваща слава ще грееш.
Чрез делото ти се роди
в сърдцата на робите клети
и с него смъртта победи
в саможертва за родни завети.
Сплотени пред образа твой
дейците глава непрекланят
и твърди пред твоя покой
на борба и на дух се осланят.
За правда до край се бори
достойно, с кураж и човечност,
така ти сама сътвори
Пантеона на своята вечност.“
Антон Попов
