ТАМ СЪЩО ЖИВЕЯТ БЪЛГАРИ

Слънчева Бесарабия е страна на контрастите . Степ , красиви лъки край реките , различни хора . Когато руския цар е взел решение да даде замята тук на нашите българи- бегълци той е знаел какво прави . Именно българите са облагородили тази част на света и са го превърнали в рай . Много са минали оттук . Много бури са вяли и какво ли не се е случвало , но именно българите са едни от тези , които са останали . Ще цитирам офицери от НКВД , когато са депортирали кримските и таврийски българи . Тях ги е учудвало патриахалността ни , здравата връзка между поколенията и трудолюбието им . Това се отнася и за нашите сънародници в Бесарабия . Затова и един от тогавашните центрове на областта Болград и досега е бил мястото където са родили много личности допринесли за България . Днешният ни събеседник не е толкова известен , но пък със своята дейност спомага за взаимното опознаване между българите от Бесарабия и старата родина . Активен участник в проявите на общността ние се запознахме от мои публикации за бесарабските българи и най- вече за Саша Барон . Този наистина магьосник ми отвори вратата към общността за което съм му благодарен . Тя е жена и администрира група , в която се разказва за българската общност в Овидиополския край . Този край се намира в близост до Одеса . Казва се Алла Романюк и в това което ми прати като отговори на анкетата ми показа скромност и любов към българското . Може би е така , че водач на местната общност е Василий Иванович Тодоров , но днес словото играе огромна роля Нейните публикации ми позволиха да надникна в общността и да разбера , че и там живеят българи , които милеят за българското и в тях е останала любовта към прародината .Алла е потомък на смесен брак между украинец и българка от село Диветли Арцизском районе , но когато говорим , че жената има главна роля в семейството тук имаме типичен такъв пример . Членовете на Овидиополската общност отдава по думите на Алла са излезли от село , а тя самата е била на 6 години когато се е случило, но българското дори и на онова време са запазили . Трагичното е , че през съветско време не се е толерирало изучването на български език и самата ми събеседничка признава , че не познават добре българския език и култура . Сега те се стремят да го наваксат и хубавото е че кметсвото е сключило договор с град Левски Плевенско

Взаимните контакти ще спомогнат за наваксването на всичко това и тук съм съгласен с Алла . Също така с помощта на Александър Полибза ,Саша Барон , Георгий Радов , болградските и чушмелийски активисти те възстановяват своите традиици и корени.Активно ги подържа Българския културен център в Одеса и лично директора му Дмитрий Федорович Терзи и Анна Терзивец . Често се кооперират с българското дружество от град Черноморск с председател Варвара Стафидова от село Кулевча Саратовски район .Ще попитате откъде идват българите тук ?