снимка 1: Борис Сарафов снимка 2: Методи Кусев снимка 3: Симеон Радев снимка 4: Петър Попарсов
Така действа Русия срещу обединението на България! Винаги е възпрепятствала борбите и опитите на България, да се обедини с Македония! Рудия винаги е подкрепяла сръбската и гръцката пропаганди, подстрекавала е турските зверства в Македония, както е искала и запазването на статуквото (Македония да остане в Османската империя)!
През 1901 г. при разразилия се скандал във връзка с аферата „Михайляну“, председателят на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов е поканен на разговор в руското посолство. Руският посланик в София Юрий Бахметиев настоява Сарафов да си подаде оставката като председател на комитета, а след отказа на гордия българин, той му заявява:
„ТОГАВА ОРГАНИЗАЦИЯТА ВИ ЩЕ БЪДЕ РАЗБИТА НА ПУХ И ПРАХ.“
През 1902 г. руският посланик в Цариград Зиновиев лично издейства берат за Скопски владика за сърбина Фирмилиян. По този повод борецът за българщината в Македония митрополит Методий (Кусев) цитира писмо от Екзарх Йосиф I oт 2 май 1902 г.:
„Руското правителство иска да настани сръбски владици в Македония, които да изтикат българските, за да се принуди Екзархията да се прибере в границите на княжеството. И защо руското правителство, вместо да заставя Патриаршията да дава на цяла Македония сърби владици, не подействуваше да се назначат български и така да се премахне причината на несъгласието между Екзархията и Патриаршията и да се вдигне схизмата? Тоя път е правий, по-лесний и по-естествений. Чрез назначаването сърби владици в Македония русите не мерят само да вдигнат схизмата, а и да посърбят българското население, за да осуетят Св[ети]-Стефанската България.“
За Илинденско-Преображенското въстание и ролята на руската дипломация в потушаването му митрополит Методий Кусев пише:
„Въстанието не можа скоро да се потуши. Страхът да не би да се осъществи идеята за автономия на Македония, застави Зиновиева да настои пред турците да бързат и за решителното потушване на въстанието, да употребят и топове.
Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония, се дължи на милосердието на Зиновиева, представителя на руската дипломация.
Руските консули в Македония, съюзници на сърби, на гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които се публикуваха в Петербургския „Държавен Вестник“, обвиняваха българите и оправдаваха турците.“
Симеон Радев цитира една фраза на Зиновиев, казана в разговор с немския посланик Вангенхайм:
„ПОЛИТИКАТА НА РУСИЯ Е МАКЕДОНИЯ ДА НЕ СТАНЕ НИКОГА БЪЛГАРСКА.“
Относно ролята на Русия и ролята ѝ в Македония след Балканските войни революционера и общественика Петър Попарсов твърди:
„…Страшните конфликти, които произлязоха от изкусната игра на австрийската дипломация, се разразиха главно в Македония, дето се дойде дотам, щото руските консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар, трябваше да се подарят на Сърбия за наказание на непослушна България, станала опасна като авангард на Австрия за руските интереси към Цариград….“ Из Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация, №8, 19 юли 1919 г., стр.2-3
