Балонът Моравско село или тъмната страна на българското биоземеделие – идвайки от Предела по пътя за Разлог има разклонение на което има табела биохотел Моравско село . Преди няколко години в желанието си да видя на живо как се прави биоземеделие в по- големи мащаби -преди това имах опит в изпитване на препарати на биологична основа производство на лаборатория към Селскотопанския институт в град Пловдив , но те бяха на малки площи и аз верен на интусиазма си и хазартното в мен реших да видя що за звяр е това . Тъкмо отново търсеха хора и аз кандидатсвувах по интернет . След седмица млад глас после се оказа сина на собственика на комплекса ми се обади и се разбрахме как да пристигна . Зарадвах се и този път както никой друг път се нахъсах , че ще направя всичко възможно , но да се задържа дълго време – отивах както после казваше колежката ми Здравка Свиленова в Меката на българското биоземеделие . Естествено нищо ново не бяха открили , но все пак дълго време бяха на пазара и привидно изглеждаше на повърхността , че всичко е наред . След дълго пътуване в късната октомврийска нощ ме посрещна младо семейство което се оказаха готвачите на комплекса .С любопитсво вечерях с крем супата от тиква , която се оказа после едно от нещата които щях да намразя , защото независимо от сезона това беше постоянна храна за персонала наред с пилешката супа и лещата . Месо идваше рядко в порциона ни и то по благоволение на бащата на собственика който първоначално ме хареса и караше управителката да отпуска тези неща от време на време . Е понякога имаше и сланина от ланшно прасе , но пък парчета които не се харесваха от собственика и ги даваше на нас , а ние като изгладнели не обръщахме внимание . Стаята ми беше под тази на собствениците и понякога вкусни ухания режеха стомаха и добре , че беше понякога да ни пускат в Разлог , че да си отяждаме .Това беше първото разочарование след пристигането ми и продължи докато бях там -постоянният глад , който караше всички ни които бяхме там като персонал , а бяхме около 6 души да ходим през нощта в кухнята или да посещаваме килера в приземието защото от супите след 2 – 3 часа корема започваше отново да стърже . Иначе работата си я биваше – дневно от 7 часа сутрин след издояването и нахранването на кравите работа в оранжерията през зимата и на полето лятото , след това отново до 20 часа занимания с кравите и след това до 12 часа подържане на котела с дърва и пелети и това всеки ден .Работата не ми тежеше толкова колкото всекидневния глад . Другото разочарование , че никой не ти казва , че две седмици работиш без пари защото се оказа , че това недохранване на персонала водеше до постоянно текучество и те не вярваха , че ще се задържа толкова дълго време . Не знаейки това реших да устискам защото смятах , че лятото нещата ще се променят .Другите от персонала ми завиждаха , защото като колега на майката на собственика и човек с известен опит с биопрепарати вместо да спя в котелното , ме настаниха в отделна стая . Не предирях , но все пак си беше привилегия – бащата на собственика тъй като работехме двамата не спираше да се хвали с мен , че агроном е дошъл да разбере на живо какво е биоземеделие Бързо разбраха , че не съм вчерашен и макар , че се опитвах да прикривам , че се досещам и виждам много неща по начина на работа и въпросите ми се досещаха за това . например част от семената с изтекъл срок на годност ги влагаха в стопанството за производство в което наистина нямаше нищо осъдително . Другото което ме допуснаха близо до себе си и видях начина им на работа и всичко друго , което за един простосмъртен работник не биха го направили .
и така след първият месец се зародиха дни на напрегната работа – макар и зима навсякъде имаше работа из механата , оранжерията , животните . не знаейки нищо какво е било преди мен работех с интусиазъм , защото за първи път правех нещо което ми харесваше и смятах , че ще ми помогне при бъдещите ми планове . неприятна нотка предизвика у мен хвърлянето на част от салатите които произведохме в оранжерията за да подържаме високи цени . при условие , че ние бяхме системно недохранвани да хвърляш нещо готово ми се стори кощунствено . във фермата имаше две крави , юница , която вече доколкото разбирам от страницата на хотела вече е станала крава и една луда кобила за която освен че я хранех имах задължението да я оседлавам когато гости на хотела искаха разходка с кон из околностите . А гледката наистина беше красива наоколо – до нас имаше краферма от която вземахме мляко докато нашите две крави започнат да дават за да се прави кашкавал и сирене , което се рекламираше като био и се продаваше на високи цени и хората вярвайки ни наистина купуваха като смятаха , че собствениците имат все пак някакъв морал . другото което се подържаше като мит е продажбата на мед собствена марка . изпращаха ни от пчелин някъде край камчия в големи кофи , а ние за пред хората подържахме два кошера за да се подържа имиджа , че меда е собствен . Да медът беше от сертифициран пчелин , но измамата беше в това , че се подържаше като собствена марка . това се отнасяше и за виното и част от зеленчуците които се продават и сега се продават по големите вериги на страната . търгувайки с биопрепарати собствениците предлагаха разплащане не само парично , но и в натура което после предлагаха като собствена марка .защо всичко беше балон – ако не беше чиновник на висш пост в министерсвото на земеделието колежката ми нямаше да има куража да получава на едро от италия т. нар биопрепарати и след това сама да ги разфасова ръчно в склада си в разлог като за целта много често една от камериерките слизаше с тях в града когато препаратите в аптеката към комплекса започваха да свършват . освен лошите неща коиото видяха очите ми и ме отвратиха наистина имаше и приятни емоции , които ми позволиха да направя сравнение между западните цености и източните които не са в полза на последните .крайно бях удивен от поведението на млада австралийка , която неин българин приятел бе довел да види красотите на страната ни . това , че бях приказлив им допадна и на двамата и когато завършихме обиколката с кобилата момичето ми се извини , че се сбогува с мен , но ръцете и са студени . това ме шокира – явно възпитание и цености бяха на съвсем друго ниво у нея и крайно приятно бях изненадан когато рано сутринта ме намериха във фермата идвайки да се сбогуват ми подариха кутия шоколадови бонбони . въпросът не беше в бонбоните , а в това , че аз някакъв непознат българин бях ги впечатлил и те за да ми благодарят решили да ми направят жест . човек понякога му стига и малко внимание за да му стане приятно на душата .едно посещение на собственик на фирма за биопрепарати от индия буквално ме потресе . завари ме да чистя земята в оранжерията и посегна да се здрависа ме . аз направих знак , че не е удобно , защото ръката ми е мръсна , а той накара собственика да ми приведе , че с това иска да изрази уважението си към мен защото макар и мръсна тази ръка не е на мързелив човек .удивих се наистина и тогава посегнах и аз . тези малки сблъсъци ме убедиха защо всички на запад просперират , несъмнено и там има корупция и идиотщини , но някак си обществото е друго за разлика от източните
продължение трета част
