Сръбски войник с бойното знаме на своя полк на фронта в Македония.
Сърбите като стари врагове на България се появяват в Завоя на река Черна през 1916г., година след като там с лекота са били бити френските войски, избягали към Солун в гостоприемната за тях “неутрална“ Гърция..
Сърбите имат основна роля в съглашенското настъпление през есента на 1916г. в този участък на фронта. На тях съглашенското командване разчита много при планиране и провеждане на настъпателните операции на фронта в Македония, чиято цел е извеждане на България от войната.
Тъкмо със сърбите, които струпват в Завоя на р. Черна огромни сили българските войски водят в периода октомври-декември 1916г. едни от най-тежките си боеве. Характерно е, че сръбските войски настъпват стремително и атакуват българските позиции без оглед на жертвите, които са огромни. Но понеже имат числено превъзходство и са обилно снабдени със снаряди от своите френски позиции постигат само временни и частични успехи.
И за тях битката в Завоя на р. Черна е месомелачка. Изчезват цели сръбски полкове и дивизии. Възникват и много сръбски гробища, запазени и до днес, за разлика от българските.
В края на 1916г. боевете отново стават позиционни, а сръбските войски се изтеглят на изходни позиции за възстановяване и реорганизация. Спешно се търсят попълнения и ново “пушечно месо“.
През ноември-декември 1916г. за подсилване на обезкръвените и фактически разгромени сръбски войски на помощ в Завоя на р. Черна пристигат и старите им съюзници руските войски. Самонадеяни и арогантни, опиянени от манията си за величие, те не предполагат, че след сръбските гробове областта в Завоя на р. Черна ще стане и тяхна масова гробница.
