9.03.1916 г. /25.02. по стар стил/ – Варна е СПАСЕНА от поредната руска бомбардировка. Потопен е руският кораб „Лейтенант Пущин”.
Какво се случва?
Два руски ескадрени миноносци идват да нанесат поражение на морската ни столица. Такава агресия е очаквана. Затова до нос Иланджик пред залива е поставено минно заграждение. На една от мините в него се натъква първият от корабите – „Лейтенант Пущин”. Взривява, се разчупва се на две половини и бързо потъва.
Капитанът на другия миноносец – „Живой” предполага, че е ударен с торпедо и веднага докладва на командването на ескадрата, плаваща към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница.
Така планираната бомбардировка на града е осуетена.
Има ли оцелели от потопения кораб?
Да. От „Живой” спускат две гребни лодки, за спасяване на моряците от „Лейтенант Пущин”. Но на капитана се сторило, че във водата вижда перископ на подводница. Затова заповядва стрелба по водата и … панически бяга от мястото, като изоставя оцелелите от екипажа на другия кораб. Успелите да се доберат до двете лодки се предават на българските морски власти и са пленени. Сред тях са 4 руски офицери от щаба и 11 матроси. Към тях е проявено хуманно отношение. Преоблечени са с топли дрехи, подслонени са и нахранени. На ранените е оказана медицинска помощ. По-късно те са настанени във военнопленнически лагер. От разпитите на пленените руснаци става ясно, че „Лейтенант Пущин” е потънал за … три минути.
Каква е съдбата на другия миноносец?
„Живой” се отдалечава, но после е нападнат от германски водосамолети базирани край Варна и прогонен.
Кога са поставени спасителните минни заграждения към Варненския залив?
Те са поставени на 25 януари 1916 г. (13 ст. стил). от преустроения като минен заградител мобилизиран кораб на Българското търговско параходно дружество „Борис”, съпроводен от три български торпедоносеца – „Шумни”, „Строги” и „Смели”… Поставени са общо 124 мини. Ръководител е лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков.
През 1916 г. българското морско командване оценява приноса на участвалите в поставянето на минното заграждение. Затова 10 български офицери и подофицери са наградени с ордени и медали за военна заслуга по този повод. Но за да запази секретността на минното заграждение българското командване не бие барабана. Награждаването, както и истинската причина за гибелта на „Лейтенант Пущин” умишлено се запазва в тайна, заради. Тогава това е оправдано. Но, да се премълчава тази славна победа после до днес НЕ Е ОПРАВДАНО!
Как може да оценим случилото се тогава?
Това безспорно е голяма българска морска победа. За Русия потопяването на флагманския кораб на дивизион ескадрени миноносци „Лейтенант Пущин” е най-сериозната загуба през Първата световна война в Черно море. Освен пленените руски офицери и матроси е пленен и флотският флаг, който се опитват да спасят. Сега той се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Но за тази СЛАВНА победа не се пише и говори достатъчно. Всяко дете учи и знае за победата на нашия „Дръзки” над османския „Хамидие”. Но се ПРЕМЪЛЧАВА, че след успешната атака „Хамидие” всъщност … НЕ Е ПОТОПЕН. Успява да се прибере, ремонтиран е и отново е пуснат на вода.
А за ПОТОПЕНИЯ и по-голям кораб „Лейтенант Пущин” в историята ни умишлено се МЪЛЧИ… . Това НЕ Е упоменато дори в официалната „История на българския Военноморски флот” (1989 г.).
Защо днес МАЛЦИНА дори във Варна знаят какво се случило?
Нашите историци не искат да накърнят чувствата на Русия/СССР… Затова потопяването на „Лейтенант Пущин” се крие и до днес…
