Писмо на Никола Куманов до жена му, написано на 23 септември 1944г. в Столник. Това представлява поведението на „освободителната“ (окупаторска) червено-башибозушка армия в България през ВСВ, нищо по-различно от примитивните зверства и башибозуклуци извършени от руско-болшевишките диви племена в Европа, изстъпления каращи човек да изпитва отвращение и погнуса от тези низости и скотски задоволявания.
„Получих три писма наведнъж. Твоето и маминото от 17ти и Мильовото от 19ти. Отговарям и на трите ви писма своевременно, че утре е неделя и няма поща, а днес ще ти изпратя писмото сигурно. Всичко що ми пишете е разбрано. Тук стават неща, които ме задържат да се върнем в София. Братушките са го ударили през просото. Влизат по къщите в село, вземат си каквото им трябва и след като ги нагостят и почерпят, започват да задирят жената на стопанина. Има много случай на изнасилване на жени и деца и народа е трепнал много. Народа толкова много е огорчен от тях, че всички надежди възлагани им по-рано сега се изпариха мигновенно. Краднат коне, каруци и въобще каквото им попадне. Щом видят, че имаш часовник на ръката те те спират и те питат колко е часа. Ти си показваш часовника, а те го грабват и казват на нас е нужен. Ти нямаш нужда от часовник. Нощно време вдигат хората да им правят баници и колят кокошки. Въобще страшна напаст и къде ще му излезе края не се вижда. Тия хора са непросветени и вършат своеволия, каквито най-дивите племена не вършат. Тук в село всичките са почти комунисти, но ако се гласува за тях, не получават нито един глас. Тия които бяха шумкари, сега се отвръщават от тях и се отказват от комунизма. Дано тая работа не е за дълго. В Тетевен сте добре, че не са дошли още, но след като им видят истинския лик, тогава ще разберат що е болшевик. Ритат хората да спят на земята а те спят на креватите цели облечени и с ботушите. На един мой познат от с. Надежда обезчестили жена му пред очите му, след като ги приютил и ги посрещнал по християнски. Започнали да дялат трески ит гардероба му за подпалки на огъня. Това ви съобщавам за сведения без да разправяте никому. Казват, че щели да се вземат мерки, но всичко е на вятъра. Аз тук съм купил 200 кг. жито, но няма по кого да Ви го изпратя. Ще гледам в София да го отнеса, защото предчувствам голям глад. От България искат такива количества храна и мазнини за войската си, че да продадем България не можем да им набавим това. Но Господ е милостив и ше видим що ще правим. Завчера в четвъртъка бях в София. Ходих вкъщи и у нас всичко е наред. Комшиите, които живеят в г. Тучев и с които пътувахме заедно в евакуирането ни във влака са се прибрали в София и ти пращат много поздрави. Господин Тучев праща много здраве на Миля и ми каза, че дъщеря му била болна от 3 месеца, от воден плеврит и много се безпокоили за нея. Също госпожата му страдала от сърце и той е в София от един месец, за да чисти вкъщи и развалините, но като че ли още нищо не е извършил. Няма да купуваш никакво брашно, освен до 50 кг. Аз съм купил и ако стане нужда ще Ви изпратя или ще дойда и донеса. Излишни пари няма да харчиш за нищо. Всичко си си набавила. Нито клечка дърва или други неща. Сега щом заколим прасето, ще се оправим и с мазнините. Уплашил съм се от харчове и ето защо апелирам към теб да се харчат пари само за ядене. Недейте мисли, че сте на курорт, а смятайте че сте там за да запазите живота си. Ще минавате най-икономично, като не се лишавате от най-необходимото, но и луксове са достатъчни. Сеното ще продадете веднага. Мама ми пише, че го искали. Всичко е добре. Ако в последствие искат повече, ще кажете че стария го е продал предварително. Дайте само 320 кг. колкото искат сега, а другото продайте и вземете парите, защото е твърде възможно да Ви го вземат и него и не ви дадът един лев. Мильо да провери какво стана с миналогодишното сено и кога ше го плащат. Аз за 40-тях на стария няма да мога да дойда. Имаме си големи грижи и ние тука. Не се пътува така лесно както Вие си предполагате. Относно Митко и Вяра всичко що сте писали е вярно. Те са живи и здрави. Защо не са ви се обадили, това е тяхна работа. Писмата идват много разбъркано. Балди ще го захраните по-силно от м. Октомври 15 и няма да разправяте много, че имате прасе, защото могат да го реквизират и ние да останем без резен сланина. Даже ако забележите, че ще има някаква реквизиция на свине и др. колете го веднага и го топете на мас всичкото. Много здраве на всички Ви. Бъдете здрави много много в тия времена няма да претендирате за нищо. Аз за София се грижа и щом дойде времето ще ви телеграфирам и всички с каруца тръгвате за София. От думите на Вяра, Куна е разбрала, че Вяра иска да отиде при нея, Зора и майка и, сигурно да си запази апартамента. Като ви се обадят, тогава говорете по-подробно.“
Целувам те, твой Никола.
