МАКЕДОНИЯ В АРХИВИТЕ НА ЦРУ 

 Доц. д-р Христо Милков 

 Доц. д-р Христо Милков е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания – БАН. Публикувал е 7 монографии, над 100 научни студии и статии. Основните му области на научни интереси са: френска история от Първата световна война до наши дни; българска съвременна история; митология и пропаганда; образите на световните водачи в европейската радиопропаганда по време на Втората световна война; ролята на личността в историята и др. Една от дейностите, с които се занимава постоянно са публикации на документи. Хр. Милков е потомък на една от най-старите резбарски фамилии (Фръчковски) от Галичко-Реканската школа. Издирва материали и има редица публикации, свързани с историята на рода му. Участва в проекти и инициативи на Македонския научен институт.

 На вниманието на читателите ще представим документи от електронната читалня на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), обединени под общата тема „Македония”. Всички те са преминали 65-годишния срок за разсекретяване, но отскоро са „качени” на сайта на ЦРУ. Обнародването им ще даде възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с „бодлива тел” територия. С редки изключения всички са информационни доклади. В тях няма посочен нито автор, нито съставител на документа, нито кодово име. В не малко от тях има коментари. Прави впечатление, че повечето дати, голяма част от коментарите и всички резюмета са плътно почернени. Документите дават възможност да се разгледат процесите в Македония в буквалния смисъл ден по ден и час по час. Те разкриват важни събития, свързани със съпротивителното движение на българите, като са посочени неговите идеи, структури и форми, широката опора сред населението и най-вече сред интелигенцията. Тези доклади съдържат категорични свидетелства за българския характер на Македония и за силното влияние на ВМРО.

Многобройни са документите за революционната организация, които обхващат нейното развитие още отпреди 1928 до 1953 година и го проследяват в един широк и разнообразен международен и вътрешен контекст. С особена задълбоченост се отличават обобщаващите доклади за Македония, които анализират икономическото, политическото и стопанското й развитие, както и политическата пропаганда в нея. Разбира се, не всичко в тези доклади е еднозначно и безспорно. Има противоречия както в рамките на един и същ документ, така и между различни документи. Например водачът на ВМРО Иван Михайлов е определян като „бивш”, което не отговаря на истината. В един и същ момент според едни доклади, се съобщава, че той е убит в сражение от българските сили за сигурност, а според други е в Италия.

 Архивите са групирани по тематичен и хронологичен признак. Докладите не са дълги, рядко надхвърлят 3 страници. Разделени са на кратки параграфи. Поради това, че често има противоречия в названията на един и същ топоним, като например град Скопие, даван и като „Скоплие”, Гевгели, е споменаван като „Джевджели”, „Джевджелия” и пр., река Черна, се среща и като „Црна”, се възприе принципа на осъвременяване на транскрипцията. Запазен е оригиналният вид на документите. С квадратни скоби и многоточие са отбелязани заличените части от документите, като датите на съставяне и коментарите. След всяко заглавие отново в квадратни скоби е включена датата на разпространение. В края на документите са представени оригиналните заглавия и изходните им данни. Преводът е направен от автора на публикацията Христо Милков.

Обнародвания тук материал включва доклад от 21 ноември 1951 г., озаглавен „Съпротивителни групи във Вардарско, Македония”. В него се разкрива целия спектър на движенията не само в Македония, но и в Югославия, като тук се представят техните цели. В антикомунистически организации са включени ВМРО, Национални шиптърски демократи, албанска мюсюлманска националистическа организация, чиято цел е анексирането на Косово и Метохия към Албания, Инджел, Мюсюлманска антикомунистическа организация, Югославска фракция, в която участват едновременно роялисти и републиканци. Що се отнася до ВМРО, нейната пропаганда е насърчавана в гимназиите и университетите от групи от по три члена. Главната квартира на университетския студентски клон на ВМРО е разположена в Скопие. Той има групи в университетите в Белград и Загреб. Тези групи на ВМРО сътрудничат с антикомунистическа организация, наречена Злати Орао (Златен Орел), който има членове навсякъде из Югославия, със студентския клон на ВМРО в Загребския университет, с Хърватската антикомунистическа организация, позната като Крисери (Кръстоносци) и с Хърватска антикомунистическа Усташка организация. Всички тези антититовски групи са подложени на жестоки преследвания и репресии от режима на Тито. През периода от 1945 до 1950 между 800 и 1000 души са обвинени в антикомунистическа или дейност в полза на ВМРО, те са разпитвани и съдени в различни райони на Македония. Мнозинството от тях са от Скопие и Битоля. Сред тях има свещеници, военни, университетски преподаватели, гимназиални учители и студенти, специалисти и широки групи селяни. Те са екзекутирани или наказани със затвор от 2 до 30 години.

  * * *

Страна: Югославия

Предмет: Съпротивителни групи във Вардарско, Македония

Дата на разпространение: 21 ноември 1951

1. През 1950 следните антикомунистически организации съществуваха във Вардарска, Македония:

а/ ВМРО (Вътрешната Македонската революционна организация);

б/ Национални шиптарски демократи, албанска мюсюлманска националистическа организация, чиято цел е анексирането на Косово и Метохия към Албания;

в/Инджел, Мюсюлманска антикомунистическа организация;

г/ Югославска фракция, която включва едновременно роялисти и републиканци, чиято цел е установяването на републикански режим в Югославия, който ще включва територията на Вардарско, Македония, като федерална единица. Тази фракция беше усилена през българската окупация на Вардарско, Македония по време на Втората световна война. Никоя от тези организации не беше добре организирана и те се проваляха при очертаването на ясна програма за действия. Тези организации се придържаха главно към провъзгласяване на пропаганда, въпреки че тяхната дейност не беше координирана на равнища.

2. През 1947 приблизително 60 члена от Националната шиптарска демократична организация бяха арестувани и осъдени. Четирима от тези лица бяха екзекутирани и останалите получиха присъди на по 3 и 20 години затвор. Махмут Думани, един от организационните нелегални водачи беше затворен в централния затвор в Скопие.

3. Инджел, Мюсюлманската антикомунистическа организация беше разкрита от югославските власти през 1948 и приблизително 30 водачи на организацията бяха разпитвани и съдени. Четири от тези лица бяха обвинени за насърчаване на антикомунистическа пропаганда и бяха обвинени за поддържане връзки с Турското консулство в Скопие.

4. Пропагандата на ВМРО беше насърчавана в гимназиите и университетите от групи от по три члена. Главната квартира на университетския студентски клон на ВМРО беше разположена в Скопие. Този клон имаше групи в университетите в Белград и Загреб. Групите на ВМРО сътрудничеха с антикомунистическа организация, наречена Злати Орао (Златен Орел), който имаше членове навсякъде из Югославия. В Белградския университет имаше още една антикомунистическа организация, наречена Злати Мрав. В Загребския университет студентите, които принадлежаха към организацията на ВМРО работеха с Хърватска антикомунистическа организация, позната като Крисери (Кръстоносци). В Загреб също имаше Хърватски антикомунистическа Усташка организация. Общо взето, това бяха приблизително 4000 македонци в Загреб.

 5. През това време докато информаторите бяха в Македония, студентският клон на ВМРО в Скопие се опитваше да купи американска печатна преса в Загреб; обаче групата не успя да събере 35 000 динара за покупката. Този план е на студентите от групата на ВМРО. Планът на студентите от групата на ВМРО беше да публикуват вестник на български език за разпространение из цяла Македония. Този вестник щеше да съдържа преводи на статии, публикувани в Съединение под заглавие „Македонска трибуна”.

6. Всички тези антититовски групи, според сведенията, бяха жестоко преследвани от режима на Тито. Информатори смятат, че през този петгодишен период от 1945 до 1950 между 800 и 1000 души са обвинени в антикомунистическа или ВМРО дейност, били са разпитвани и съдени в различни райони на Македония, мнозинството от тях са от Скопие или Битоля. Много от тези лица, сред които свещеници, военен персонал, университетски преподаватели и гимназиални учители и студенти, специалисти и широки групи селяни, които бяха екзекутирани или наказани със затвор от 2 до 30 години заключение. […]

4. […] студенти в Скопския университет са смятани за привърженици на ВМРО.

5. […] Според един информатор мнозинството от лицата, съдени и осъдени в Македония, са членове на ВМРО. Обаче, няколко други информатори твърдят, че някои лица са арестувани и осъдени в Македония, заради принадлежността им към различни съпротивителни движения, но че режимът ги окачествява като членове на ВМРО, защото съдът над „сепаратистите” трябва повече да се позовава на публиката.