33-ти Свищовски полк на генерал Тодор Нейков (на снимката) разгромява руските войски на фронта в Македония – 14.10.1916г.
14 октомври 1916 – ВЕЛИК ДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ. РУСКИТЕ ВОЙСКИ И ФРЕНСКИТЕ ИМ КОЛОНИАЛНИ СЪЮЗНИЦИ СА СМАЗАНИ ПРИ ТЯХНАТА ГОЛЯМА ПЕХОТНА АТАКА НА ФРОНТА В МАКЕДОНИЯ, А СЪРБИТЕ СА БИТИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА!
Свищовци бият руски войски и пленяват руските войници, които ги атакуват яростно дори с бронирани автомобили!
“ Пред Кенали са пленени чернокожи – колониални френски войници, а пред Негочане – руснаци. Ура! Ура! Ура!
Тези освободители са били роби на собственото си отечество. Дано русите в бъдеще поне престанат да се занимават с чуждите свободи по стар калъп – да плачат на чужд гроб!… Русский! Наздраве! Наздраве! Желаем и други такива автомобили да ни пратите! “
През есента на 1916г. руските части в състава на съглешанските войски атакуват Битоля. Настъпват към българските позиции в Битолското поле. Руското военно присъствие на фронта е използвано от френското командване за да разколебае българските защитници. Няма сила обаче, която да ги разколебае. За този случай в „Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.“, София. 1918г. пише следното:
„Още не настъпил денят 7 октомври, оръдията пак засолютуваха; аероплан лети по продължението на позицията и пуща лисчета, които, като конфети падат по земята – това са позиви към българите. Френското командване съобщава, че насреща са руси – синове на тия, ще даваха живоата си за свободата на България и пита: ще се бият ли свободните българи срещу тия синове. Истина – трогателно! Но свободни ли бяха самите тия синове? Фактите показаха, че тези освободители са били роби на собственото си отечество. Дано русите в бъдеще поне престанат да се занимават с чуждите свободи по стар калъп – да плачат на чужд гроб!
Характерно беше, че когато в миналите позиви, пущани по същия начин по позициите обръщенията бяха обикновено – татари, гагаузи или най-много тракийци. Най-после французите бяха разбрали, че се бият с българи и обръщението им в последния позив с едър шрифт бяха отправили към българи…“
Руски войски участват в голямата пехотна атака на 14.10.1916г. Тогава има дневна руска пехотна атака в позиците на 33-ти пехотен полк, която е отблъсната. По това време полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-та Бдинска дивизия.
През нощта срещу 15.10.1916г. атаката на противника е повторена, но отново е отразена с големи загуби за противника, който дава и пленници.
За боевете в позицията на 33-ти пехотен Свищовски полк се разказва от преки участници в същия източник следното “ … 18 оръдия и 30 минохвъргачки бълват огън по едно протежение от 1000 метра в продължение на 8 дни. От окопите е останало само възпоменания от такива. Мнозина са живи заринати, а други загубили ума си, може би завинаги. Често общият пушек е примесен и с отровни газове. Околната земя е обърната: навсякъде се стъпва по чугун!
На 14 октомври, към 2 ч. сл. пладне, артилерията спря като по команда. Лекият вятър разнесе дима и рядка верига предпазливо запрестъпя да заеме позицията на Свищовци. Редки пушечни изстрели запропукаха и мнозина от настъпващите залегнаха, за да не станат никога, а други се върнаха обратно. Артилерийските снаряди наново нервно залитаха над главите. Ниско летящ, неприятелски аероплан дава знак на замръзналата от упоритостта на защитниците пехота да настъпи под прикритието на артилерията. Веригите скочиха и с бяг налитат към защитниците; но, след малко пак с бяг, останалите живи, се връщат по напуснатите си места, а снярадите все се сипят и сипят.
Слънцето залезе. Денят отстъпи мястото си на нощта! Артилерията замълча. Мнозина си въздъхната с облекчение, че поне тая нощ ще могат да починат, да склопят поне за миг очи. Всичко замря; даже пушечният гърмеж не нарушава мълчанието; само тук-там се виждат човешки силуети с прегърната в едната ръка пушка, наклякали до баки със студена чорба, апетитно сърбат с дървени лъжици.
– Вперьод! За Бога и Царя! „Ура! – наруши тишината един ясен глас и вихрено ура заля мъртвото до преди малко бойно поле.“
Пушки и картечници мигновенно затракаха, сляха се в един общ хаотичен тътнеж. Бездимният барут помрачи околността. Светещи ракети феерично се носят нагоре, падата надолу и вълшебно осветяват непрогледната тъма. Оръдията и от двете страни заговориха. Подетото в начало ура се загуби – замря.
Тичам, пъна се из изкопаните от снарядите ями, за да проверя дали всички стрелци са по местата си. Мнозина са свели глава в земята и само пукат. Сърдя се, викам да се мерят, а да не стрелят за лудо, ала гласа ми замира – сам се не чувам. Приближавам се до един изправен; той е подпрял приклада в стомаха си и пуща кушрум след куршум. Едва долавям, че пее с висок глас:
„Нас ни Бог изпрати! „…Луд е помислих си, но все пак с началнчиеска сериозност извиках ппчти на…
Братушка не стреляй! – умолителен човешки глас се чуваиз съскащите куршуми.
Писклив свисток се чува в общия бой.
– Предпазител! – се едва чува команда и пушките замират.
Няколко смелчаци излизат напред и след малко се връщат с пленици – братушки от 4 специален полк. Последните са във възторг от бившите руски ученици и лек реверанс за почит свежда главите им. Телефоните нервно забръмчават; отвсякъде питат: какво е това? какво стана ?
Отговорът бе един – ура! Свищовци са победили в нощния бой!
Пред Кенали са пленени чернокожи – колониални френски войници, а пред Негочане – руснаци. Ура! Ура! Ура!
Тишината настъпи; тук-там се чува глухо хъркане на умиращи. Морно се склопяват очите – всичко заспива – само часовете бодърстват.
Слънцето на 15 октомври свари много трупове пред позицията на Свищовци. Противникът е отчаян пред необикновената съпротива. Той вероятно помисли, че тук няма работа с обикновени смъртни човеци, а с някакви неуловими сенки фантоми. Затова след този бой той вече прекрати оптите си да пробие тука фронта.
А Битоля предизвикателно се хилеше зад защитниците на немощните съперници! “
В тези боеве 33-ти пехотен Свищовски полк записва голяма победа. Той ВЗЕМА НЕ САМО РУСКИ ПЛЕНИНИЦИ, НО И БОЙНИ ТРОФЕИ. Сред тях е един руски брониран автомобил, с който не успешно руснаците са атакували позициите на свищовци.:
„… В една такава нощ необикновен шум се чува по шосето от към с. Негочане – за позицията. Тропот, глухо дрънкане на желязо и тракане на колелета – всичко се слива в едно и бързо лети насам.
– Брониран автомобил! – се чува шушукане почти от всички страни.
– По местата си! – дава се заповед и след малко пушките затракаха, насочени по посока на шума.
Последният (бронираният автомобил – б. м.) замря – спря се до телената мрежа, само пушките злобно клокотят, а всред това едва се долавя прахтенето на коне.
– Предпазител! – се подава команда след писъка на свисток. Пушките спират и няколко души с натъкнати ножове отиват предпазливо към шосето. След малко телената мрежа се прорязва и два хубави коня, впрегнати в походна кухня, се вкарват в нашия стан.
Хубав, топъл борш се разсипва от казаните в баките на бойците срещу бронирания автомобил. Един кон, тежко ранен, при изпълнение дълга си умря след тежки конвулсии.
– Русский! Наздраве! Наздраве! Желаем и други такива автомобили да ни пратите! – се развиква един шегобиец и останалите дружно се засмиват, започвайки отново работа.
Снимката на полк. Нейков е от един вестник, посветен на 9-та Плевенска дивизия от 1926г. Янко Гочев
