Осем документа публикувани от Цочо Билярски в „Известия на държавните архиви“ през 1994 г.
„Протокол
Представителите: от една страна на Мустафа Кемал паша, Председател на Турското народно правителство в Ангора, и от друга страна на Вътрешната Революционна Македонска Организация, събрани да обмислят върху сегашното положение на Македония и върху бъдещата уредба на нейната съдба, съгласно с началата на свободата и самоопределението на народите, като взеха пред вид:
1. Че мохамеданите и българите в Македония еднакво страдат от политическия гнет на Сърбия и Гърция и са застрашени с постепенно унищожение, ако останат дълго време под владичеството на поменатите две държави,
2. Че мохамеданите и българите съставляват 80% от населението в Македония и че следователно от тех главно зависи бъдещата съдба на Македония,
Решихме:
мохамедани и българи да водят задружна борба за освобождението на Македония при следната основа приета и от двете страни:
Цел
Да се образува от Македония свободна държава, независима от другите балкански държави в изложените по-долу граници: Шар планина, Скопската Черна Гора, вододелната височина на Вардар и Морава в Прешовско, Осоговската и Рилската планини до върха Мусала, Родопите до р. Места над с. Бук, р. Места до устието й, Бело море до устието на р. Бистрица до изворите й, право на запад до р. Девол, албанските планини западно от Охридското езеро и от Дебър до Шарската верига* (Върху задрасканите граници: „Шар, р. Велика и Дрин, Охридското и Костурското езера, Грамос, р. Бистрица до вливането й в Солунския залив, р. Места до старата турско-българска граница от 1912 г., същата граница между Турция и Сърбия до северните граници на Прешовската каза, северните склонове на Черна Гора с Качаник като дочка на допиране с Шар“).
Знамето на Македония е израз на нейната независимост и се състои от цветовете на турското и българското знамена.
Конституцията на освободена Македония се изработва от Учредително събрание, съставено от представители на народа по 1 на 10 000 души, като изборите се провеждат с общо, равно, тайно и преко гласоподаване и като всека народност бъде представена съразмерно със своята численост…“
