НА КОЛЕНЕ БЪЛГАРИ – МЪЧЕНИЦИТЕ НА ЕГЕЯ

Все по- трудно започвам да владея емоциите си . Много ми е трудно да приема в 21 век един етнос да бъде мачкан и систематично асимилиран само защото е в границите на една държава , която има претенциите , че е европейска . Една държава , която се води люлка на демокрацията , но има болно общество , което в плен на своите велики амбиции унищожава културно и духовно едно население , което с труда си и културата си е облагородило тези земи . И ако един министър преди години с подписа си слага край на претенциите на майката – родина към тези земи това не пречи да се иска тези хора да имат право на самоопределение . Сами се досещате , че говорим за нашите сънародници в Егейска Македония . Гърция и гръцкото общество най- после трябва да разберат , че докато не се изчистят срамните моменти във взаимоотношенията между двата народа , докато не се откажат от своята мегали идея помирение между двата народа няма да има . Гърция трябва ясно да разбере , че докато не спре с гаврата над българската национална памет с паметници на Павлос Мелас , разни ренегати , с възвисяване делата на Василий Българоубиец помирение няма да има никога . Симптомите са патологични .Щом плахите опити на гръцки изследователи да изследват този мрачен период се пресичат в зародиш можем да кажем , че искам невъзможното . Следващият ми събеседник е човек от този край . Публикацията е с мое предисловие защото срещна известни трудности . Поставен в невъзможност да учи книжовен български му беше трудно да говори на този език и затова използувахме английски за да ми отговори на въпросите . За първи път използувам интернет – преводач и затова въпросите бяха малко , но разказът покъртителен . Това е разказ на един потомък на Лазар Поптрайков , който е запазил въпреки всичко своето българско самосъзнание и му благодаря , че се съгласи да говори . Ще го предам напълно за да се разбере и открехне завесата на една трагедия , която ще свърши когато край ЕГЕЯ започне да звучи свободно българска реч .
БЪЛГАРИ НА КОЛЕНЕ : ЛАБРО КОРОЛОВ РАЗКАЗВА
Аз съм се родил в Канада и моят първи език е българският костурски диалект и когато постъпих в училище не знаех нито дума английски , а само него . През 1954 г от Дреновене пристигна моята покойна баба Цвета . Тя беше прекрасен разказвач и аз никога не се уморявах да слушам нейните разкази за “ старата страна „. Тя е била куриер на ВМРО и е доставяла ценна кореспонденция за движението . Нейните разкази за бягството на селото в планините от турските войници по време на Илинден – Преображенското въстание и за подвизите на нашите родственици Лазар Поптрайков и Никола Кузинчев ме увличаха както тогава , така и сега .Подробностите , които ни е разказвала за непрекъснатите преследвания от страна на гърците ни накараха да се зарадваме , че ние сме в Канада , където полицията не подслушва под прозорците , ако говориш на български .Ако ви хванат гръцката полиция ще ви наложи или солидна глоба – ако ви провърви , или ще ви застави да изпиете бутилка РИЦИНОВО масло или ще ви пребие от бой .
На именни дни ,праздници , семейни обряди и посвещения аз слушах разказите и на други наши родственици и приятели за това как са били преследвани . Дреновене беше разсадник на българщината и затова гърците го наричаха Микри София – малката София
КАКВО МИСЛИТЕ СЕГА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЯ ?
За съжаление процеса на асимилация в Егейска Македония тече неотклонно . По тази причина фолклора , културата и диалектите трябва да бъдат изучени преди да изчезнат.Именно поради тази причина написах и книгата Дреновене – Рацвет и разорение на едно село в егейска Македония . Също така и написах и статии за българските диалекти в Егейска Македония .
НАДЯВАМ СЕ ДА БЪДЕТЕ СНИЗХОДИТЕЛНИ И ДА РАЗБЕРЕТЕ ЧЕ ДОРИ И ПО ИНТЕРНЕТ Е ТРУДНО ДА ОСТАНЕШ БЕЗРАЗЛИЧЕН