Румен Радев ни облъчи вчера с поредната наизустена реч. Обръгна тоз човек, с течение на мандата взе да влиза в артистичен образ. И речите да му се получават. Догодина може и за „Аскер“ да го номинират.

Като президент г-н Радев може да говори каквото и където си иска. Но когато фон на поредната му изява са знамената на една рубладжийска партия, предвождана от товариш Копейкин, така не може.

Когато на всяко твое мероприятие цъфва Копейкин, то значи ти го приемаш. А да приемеш Костадин Костадинов, означава да подскажеш, че ти харесва политическото му номадство.

Беше член на ВМРО, стигна до заместник-председател. Поиска да е председател. Не му дадоха и напусна.

Искаше да става кмет на Морската ни столица от партия „Варна Утре“ на афериста Дидо Дънката. Не го избраха. Ядоса се и напусна.

Отиде при Волен Сидеров. Атакува и от там кметския стол. Пак не го избраха. Пак се ядоса и напусна.

Мина и през НФСБ, и през Движение 21, за да види какво става с тишината в спалнята на Татяна Дончева. Накрая, за да сбъдне мечтата си, сам направи партия, която да оглави. И с неговото „Възраждане“ се сгоди за БСП, която го издигна за кмет на Варна. Е пак не го избраха. Ядоса се и се закрепи към Румен Радев.

Г-н Радев, ако Коце Копейката е идеалът ви за български политик, веднага се качвайте на самолета с него и Деса Фейсбук-поетеса и отлитайте за Москва. Имате копейки да получавате… Тези, за които продадохте Шипка вчера.