Трети март ще продължи да ни дава самочувствието за принадлежност към държава със славна и велика история. И да помним, че Освобождението и свободата имат своята безмерна цена, платена с живота на 200 000 воини за онази „чиста и свята република”, мечтана от Левски и така мила за всяко българско сърце.
Това заяви в словото си кметът на Кърджали инж. Ханас Азис на тържественото отбелязване на 142-та годишнина от Освобождението на България.
Ето цялото слово на инж. Хасан Азис
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ И ГОСТИ НА КЪРДЖАЛИ,
В нашия летопис има страници, които винаги ще изпълват сърцата ни с гордост. В нашата история има много примери на духовно величие и патриотична саможертва. Споменът за тях ни дава самочувствие и осмисля през вековете нашата национална идентичност, поддържа нашия дух и ни дава сили да преодоляваме трудностите по пътя, да ги преодоляваме единствено с мисълта и грижата за доброто на нашето общество и на нашите деца.
Трети март е свещена дата за всички нас, дата, която събира в едно родолюбието, възторга от дългожадуваната свобода и преклонението пред нашите освободители, защото на този ден България възкръсва за нов живот.
Една империя признава свободата на един малък, но силен народ.
На 3 март 1878 г., преди 142 години е подписан Санстефанският мирен договор, с който отбелязваме края на една война.
Често казваме, че нищо случайно няма в този живот и че между различните случки или събития има логика и закономерност.
В този план искам да припомня, че всъщност Сан Стефанският договор е подписан по стар стил на 19 февруари 1878 г., т.е. на датата, която всяка година ни събира пред многобройните паметници на Васил Левски, за да положим за пореден път своето цвете на възхищение и на признателност пред делото на Апостола.
Затова днес със сигурност и на висок глас отново можем да заявим, че няма напразна саможертва, когато тя е за отечеството, за свободата и за бъдещето на цял един народ.
За нас, гражданите на България, 3 март е отправната точка на едно ново начало, на крачката, с която се връщаме в Европа и се полагат основите на една нова политическа система и устройство на държавата. Градежът не би бил възможен без здравата основа, която са положили с делото си десетките и стотици духовни будители, бунтари, наричани „луди глави, свещеници и мъчениците за християнската вяра и не на последно място – войниците и доброволците в Руско-турската освободителна война.
Свободата е отгледана в монашеската килия на Паисий, преминава през черното, но славно бесило на Левски, през песните на Ботев и куршума на Вола, през хвърковатата чета на Бенковски. Никога няма да престанем да се връщаме назад, защото знаем, че който забравя миналото си е обречен да няма бъдеще. Точно заради това е такъв и девизът на нашия град.
Всяка година на 3 март се опитваме да открием някакъв нов щрих, някаква нова препратка на миналото към настоящото, някакъв нов знак, който да ни прави по-точни в преценките и изводите както в исторически, така и в съвременен план. Факт е, че с подписването на мирния договор завършват национално-освободителните борби и че поредната руско-турска война е освободителна за България.
В същото време историята ни е показвала редица примери, как може да се изстрада и извоюва свободата. За това днес говорим за паметта на достойните жени и мъже, на истинските патриоти и герои, на моралните образци, които са учили нас и ще учат децата ни.
Искам да припомня думите на големия изследовател на българското Възраждане проф. Николай Генчев, който казва, че „ няма друг ден, в който българското национално самосъзнание да е получавало такъв триумф, българското национално развитие да е получавало такава перспектива, българското национално битие да е получавало такова утвърждаване”.
Трети март се отличава от другите български празници с това, че е първият обществен ритуал със светско значение. Подписването на мирния договор е събитие, което е лишено от помпозност и показност. Но с годините се засилва неговата знакова значимост и тази дата непрекъснато припомня на поколенията не само военните победи, а най-вече края на една стара и началото на една нова епоха.
Възстановяването на българската държавност щеше да бъде немислимо без важната роля на първите големи български следосвобожденски политици. На строителите на нова и независима България – Стефан Стамболов и Захари Стоянов, Константин Стоилов и Петко Каравелов. Имената на народните поети и духовни изповедници на българина както преди, така и след Освобождението – Иван Вазов и Петко Славейков. Те, както и техните съратници в политиката и в полето на словото, не само помогнаха решително за реализирането на възрожденския идеал за свободна България. Те зададоха модела, който и след тях осъществяваха национално отговорните и европейски мислещите български държавници.
Вярвам, че на всеки от нас Трети март ще продължи да ни дава самочувствието за принадлежност към държава със славна и велика история. И да помним, че Освобождението и свободата имат своята безмерна цена, платена с живота на 200 000 воини за онази „чиста и свята република”, мечтана от Левски и така мила за всяко българско сърце.
Поклон пред паметта и делото на всички, които имат принос за освобождението на отечеството ни! Честит празник, скъпи съграждани! Да живее България !
10179 | 3 март 2020 | 14:11
