Един от най-славните моменти в българската история – подписването на мира с победена от нас през Първата световна война Русия в Брест-Литовск, 3 март 1918г., където България за разлика от Сан Стефано през 1878г. участва със своя делегация начело с министър-председателя д-р Васил Радославов. На снимката е под № 3 редом до колегите му от Германия и Австро-Унгария.
Това място на България и нашия министър-председател на масата на преговорите с победена Русия не е плод на куртоазия, а е заслужено благодарение на българските военни победи над руския агресор по суша на фронтовете в Добруджа и Македония, по въздух и вода в Черно море в боевете от 1915г. до 1918г.
То е признание и за храбрите Български офицери, подофицери и войници, загинали за Родината при разгрома на руските войски, нападнали България на фронтовете в Македония и Добруджа през 1916-1917г. и очертали със своята пролята кръв границите на Обединена България от делата на Дунав на север чак до Албанските планини и Македония на югозапад и Бяло море на юг.
И до днес 102 години след тези славни събития те изцяло липсват в българските учебници по история, в които доминира антибългарския руски прочит, зададен от Москва.
За великото за България събитие от 3 март 1918г. казионни историци, медии и политици не говорят никога, дори на 3 март, дори на кръгли годишнини. Това е незнание, плод на една държавна политика на интернационализъм и безродие, наследство от комунизма както и на долнопробен русофилистичен слугинаж. Така се затрива българската историческа памет и се обслужват московските интереси. Българските офицери, подофицери и войници, излизат “недостойни“ и “виновни“, че са защитавали със саможертвата си Родината и са победили врагът Русия по суша, въздух и вода в нашата истинска Отечествена война 1915-1918г.
Янко Гочев
