вСИЧКИ ТЕЗИ ПУБЛИКАЦИИ СЕ ОСЪЩЕСТВИХА С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА Г-ЖА АННА МАРИЯ БУНЕВ – МЕТЕВ – ПЛЕМЕННИЦА НА МАРА БУНЕВА
Дядото на Анна Мария Борис Бунев – брат на Мара Бунева след преврата на Борис Велчев и Кимон Георгиев е арестуван и попада в Софийския централен затвор . Амнистиран е през 1939 г .По- късно на 10.09.1944 г е арестуван отново и откаран в концлагера Белене , където прекарва 9 години .Името на този човек е незаслужено забравено от историографията , защото той е един от организаторите на отпора на гръцкото нашествие по време на Петричкия инцидент през 1925 г . Сближава се с Иван Михайлов и е протоколчик на конгреса в който Иван Михайлов е избран за председател на ВМРО . Той става негов кум от който брак се ражда и единствения му син Милко Бунев .Освободен от Белене през 1953 г след смъртта на Сталин и краткотрайното размразяване на ледовете по това време Борис Бунев умира две години по- късно . Неговият образ незаслужено остава в сянката на подвига на сестра му Мара и е време биографията на този смел българин да бъде детайлно написана и проучена . Синът му Милко Бунев прекарва известно време от детсвото си в Петрич , където баща му пребивава по заповед на организацията , след което семейството се мести в Скопие и се установява след кратък престой там в София . Бащата не позволява на сина си да учи в елитни чужди училища , които е имало в София , а синът завършва обикновенна гимназия с отличен успех . Иска да следва английска филология , но комунистическата власт не му позволява . Съдбата подава ръка на Милко и властите разрешават на всички , които имат роднини в Югославия да учат там . Той се възползува от това и заминава за Белград . Първите дни от пребиваването си е поканен от представител на УДБА – аналог на нашата Държавна сигурност на раздумка и сладки пасти в столична сладкарница .Целта е провокация . Агентът му подхвърля ,че “ Имаме сведения , че сте изпратен от Държавна сигурност “
Българинът веднага го парира “ Дори и да са ме изпратили от Държавна сигурност няма да Ви кажа „.“ Внимавайте утре може да дойде една джипка да Ви прибере “ заплашва инициаторът на срещата .Нашенецът изстрелва „И с две джипки да дойдете пак същото ще ви кажа „.
По всяка вероятност ченгето възнамерява да вербува Милко , но след втората среща преценява , че шансовете му са нищожни и се отказва . Отношенията между Югославия и България се влошават и властите в Белград уведомяват българските студенти , че трябва да се върнат в България . Милко прави невъзможното и чрез свой познат македонец във Външното министерство остава в Белград , още повече , че парите които му праща леля му Вера Бунева му осигуряват сносен живот тук . След като българското правителство гарантира , че ще продължи образованието си в България се прибира в София .Връщането му в София е съдбоносно . Ако беше останал в Белград може би щеше да срещне друга , но съдбата повелява при една среща в Народната библиотека “ Св. Св Кирил и Методий да срещне студентката по немска филология Антония . Общ познат ги представя и двамата не след дълго се оженват . От този брак се ражда и Анна Мария благодарение на която имаме възможност да научим за житейските зигзаги на фамилията .Държавна сигурност държи под око Буневи , но не пречи на професионалното им развитие . Милко владее перфектно английски и италиански и знае доста добре руски и сръбски и Антония , която е на ти с немския и руския преподават в школата за чужди езици към Комитета по туризъм . През лятото работят в черноморските курорти – той като управител на хотели и ресторанти , а тя като като екскурзовод . Това , че изкарват добри пари за онези времена и не са членове на БКП поражда завистта на дребните хора и техните интриги ги принуждават да напуснат . Фамилия Буневи напуска България по класическия начин за онова време – екскурзията .През 1974 г Милко , майка му , съпругата му и дъщеря му прекосяват с влак българо- югославската граница . Слизат на първата жп- гара след браздата . Там ги чака германско семейство , с което се запознават на Черноморието . Немците ги откарват до Триест . Прекарват половин година в изселнически лагер и после се озовават в САЩ . Скоро след преселването в Америка Буневи гледат телевизионно предаване , в което президентът на САЩ Роналд Рейгън споменава България и другите балкански държави . На следващият ден Милко отива във офиса на Републиканската партия и пожелава да работи за нея . След време се запознава с Рейгън и му задава 20 въпроса – отнасящи се за България и Македония .
“ Браво на него , отговори правилно на всички “ – констатира събеседникът .Милко и Антония се гордеят със специалното писмо от президента – в него той им благодари за изключителната помощ , която българинът му е оказал по време на изборите , като член на Републиканската партия
Така е – кръвта на вода не става . Историята на рода завинаги остава и се преплита с политиката .
За публикацията е използувана статията – Племеникът на Мара Бунева помагал на Рейгън от рубриката “ В очите “ на вестник Телеграф от 16 януари 2008 г .
