ЗА КЪРВАВАТА РАЗПРАВА ВЪВ ВМРО ПРЕЗ 1928 Г

СЕНЗАЦИОННИТЕ РАЗКРИТИЯ ОТ БРОШУРАТА НА ЦК НА ВМРО „ПО СТЪПКИТЕ НА СТОЯН МИШЕВ И ТОДОР ПАНИЦА“

През юли 1928 г. в село Покровник, Горноджумайско се провежда VІІ общ конгрес на ВМРО. Конгресът приема редица изключително важни документи, сред които е и промените в устава и правилника на организацията. Избран е нов Централен комитет на ВМРО, в който влизат Иван Михайлов, Иван Караджов и Страхил Развигоров, като за запасни членове са избрани Йордан Гюрков, Владимир Куртев и Иван Попевтимов. Конгресът не избира нов състав на Задграничното представителство, което става предпоставка за започването на кризата във ВМРО. Старите членове на ЗП Георги Баждарев, Кирил Пърличев и Наум Томалевски, заедно с предишния член на ЦК Георги Похристов са обявени като отпаднали от ВМРО, а на конгреса е потвърдено решението на Иван Михайлов да бъде екзекутиран генерал Александър Протогеров като основния виновник за убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. От стария ЦК единствено е преизбран Иван Михайлов. Запазени са всички протоколи от този изключително важен за организацията конгрес, но и до днес те не са публикувани. На него Ив. Михайлов успява да изхвърли всички свои противници от организацията и да овладее напълно нейното ръководство. ВМРО продължава борбата в защита на поробените българи във Вардарска и Егейска Македония, като подпомага и борбата на Западнопокраинската революционна организация „Въртоп“ и Добруджанската революционна организация и поддържа тесни отношения и с Тракийската революционна организация. Сериозна пречка за тази дейност на ВМРО се оказват отцепниците във ВМРО, ръководени от бившите задгранични представители и бившият член на ЦК Георги Попхристов, обявили се всичките за поддръжници и последователи на наказания Ал. Протогеров. Въпреки че докато Протогеров е жив, те са в непрекъснат конфликт с него, който е документиран изключително добре. Другият фронт срещу ВМРО е създадената от Коминтерна и БКП ВМРО „Обединена“. Те скоро ще намерят допирните си точки и протогеровисти и обединени ще образуват общ фронт срещу ръководената от Ив. Михайлов ВМРО и срещу България, като първоначално ще се обявят за втори ЦК. Те ще направят опити да сформират чети за борба срещу истинската ВМРО, но след като не успяват ще използват в кървавото противопоставяне услугите на скъпо платени терористи и убийци. Трудно може да се открие тяхна дейност срещу окупаторите на българите в двата дяла на Македония. Тези отцепници през 1941 г. ще се влеят в създадения от БКП Отечествен фронт, а след 9 септември 1944 г. ще получат важни постове от новата власт и редица от тях ще се изявят като екзекутори на дейците на ВМРО, както и на политическата опозиция в страната ни. Като такива те ще действат и шумните антимихайловистки процеси в Скопската република на Титова Югославия.
Още по време на конгреса през юли 1928 г. в Ив. Михайлов ще заяви, че с тях не може да се водят преговори и те не могат да бъдат страна, тъй като са пратили четници и са поели пътя по „стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница“.
За какво става дума? Още докато конгресът заседава, обявилите се за протогеровисти организират чета от 33 души, която е изпратена в Пиринска Македония, за да я превземе от истинската ВМРО, ръководена от Ив. Михайлов. Четата е разбита от чети на ВМРО и местната милиция при Юндола. Въпреки това отцепниците не се отказват и сформират нова чета през август, която отново е разбита и участниците в нея са пленени. По време на сражението единственият загинал е Пандо Струмишки. Пленените са обезоръжени и дават показания пред определените от ЦК на ВМРО дознатели, които са отпечатани през септември 1928 г. в поверителната брошура „По стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница“. Като заглавие тя носи думите на Ив. Михайлов пред конгреса. Към нея са отпечатани и като факсимиле показанията на Георги Наков и отвореното писмо до отцепниците.
Информацията от тази брошура е изключително ценна за всички изследователи, а и за интересуващите се от развитието на македонското освободително движение и от причините за кървавите борби в него. Наказанието на Протогеров и изхвърлянето от редиците на ВМРО на задграничните представители и Г. Попхристов слагат началото на това кърваво противопоставяне в организацията. Убийството на ген. Протогеров пък от друга страна ще стане една от причините и на антимихайловиското противопоставяне на голяма част от българското офицерство, за което първите сигнали се намират в показанията на пленените протогеровистки четници. Това противопоставяне на българското офицерство ще ги ориентира на страната на 19-майските заговорници от 1934 г., когато ще проявят своята жестокост към революционерите от ВМРО, а хора като Дамян Велчев ще бъдат демаскирани и като тясно свързани със сръбските тайни служби. Такива са и голяма част от протогеровистите и дейците на ВМРО „Обединена“, някои от които се превръщат в обикновени слуги на Тито и Колишевски след 1944 г.
Тази брошура, макар че не е неизвестна за изследователите, тя все пак е останала неизвестна за по-широката читателска публика. С тази цел я публикуваме изцяло в сайта, като начало на едно по-цялостно запознаване на всички интересуващи се от жестоката истина за отпора на родолюбивата Иван-Михайлова ВМРО на чужди и антибългарски дейци и организации.

Цочо В. Билярски

* * *

Поверително

ПО СТЪПКИТЕ НА СТОЯН МИШЕВ И ТОДОР ПАНИЦА

Септември 1928 година

Една група от 5–6 лица, заемащи доскоро ви¬соки положения във ВМРО, напоследък поведе борба срещу нея, прибягвайки към средства и начини, свой¬ствени на хора, които са загубили всякакво съзнание за дълг към поробеното отечество.
Кои са обективните причини за създадения фронт срещу Революционната организация и освободителното дело на нашия малък и нещастен народ?
Обществото ще остане изумено, когато научи пълната истина по създадените преди няколко месеци не¬доразумения във върховете на ВМРО, причинени от непроходимата амбиция на тази групичка от хора, които спъваха свикването на конгреса, само защото не бяха получили писмена гаранция за преизбирането им на старите места и за предварителното им освобождаване от всякаква отговорност за развитата от тях дейност през изтеклите три години.
Георги Баждарев, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Петър Шанданов и Георги Попхристов се стремят чрез диверсии да спечелят общественото мнение за своята лична кауза и да го насочат срещу действителните интереси на революционна Македония. В своите комюникета, афиши, вестници и други издания, те полагат върховни усилия за експлоатиране паметта на наказания със смърт Александър Протогеров и, чрез създаване на фалшиви ефекти, те се надяват да прикрият истината за техните престъпления към морала и статутите на ВМРО.
Конгресът на Революционната организация, кой¬то бе единствено компетентен да се произнесе върху деянието от 7-и юлий н. г., каза своята тежка и справедлива дума. На него присъствуваха болшинството от революционните окръзи и повече от 2/3  от об¬щото число на законните делегати, избрани по силата на едно окръжно на бившия Централен комитет, подписано от тримата му членове – Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров.
Бившите членове на Задграничното представителство, обаче, и техните двама приятели, Петър Шанданов и Георги Попхристов, искат да играят ро¬лята на върховни разпоредители с македонското революционно движение и поведоха една книжна борба срещу Организацията, която, в много отношения, стигна границата на формено предателство. Но тая борба не се ограничи само в рамките на тези престъпления. Георги Баждарев, Кирил Пърличев. Наум Томалевски, Петър Шанданов и Георги Попхристов използуват богато примера на стари разколници в редовете на ВМРО и тръгнаха решително по стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница, ка¬то организираха въоръжени банди в София и ги из¬пратиха срещу мирното македонско население.
Към половината на м. юлий н. г., една група от 33 някогашни работници в движението, подмамени и заблудени от новите Стоян Мишевци и Тодор Паницовци, въоръжени с пушки, бомби и револвери, заминаха от София със задача, да бунтуват население¬то срещу ВМРО и да предизвикват братоубийства. Посрещнати от възмутеното население, те бяха разпръснати при Юндола и принудени да се върнат назад. В станалото въоръжено сблъскване падна убит Пандо Струмишки.
Новите Стоян Мишевци и Тодор Паницовци, разбирайки отлично, че разбулването на истината върху тази експедиция ще им спечели общото презрение на българското общество и македонската емиграция, разпространиха лъжата, че Пандо Струмишки е бил „на курорт“ в Юндола, заловен от хората на Иван Михайлов и убит по най-подъл начин.
През м. август тe изпратиха друга група от 16 души, състояща се главно от лица, които влизаха в първата група. Снабдени с пушки, бомби, револ¬вери и автоматическо оръжие, те заминаха със същата задача.
Посрещнати от македонските селяни при село Обидим, Неврокопско, след една въоръжена схватка от 14 часа, групата беше разпръсната и някои от нейните членове заловени.
Новите Стоян Мишевци и Тодор Паницовци се¬га разпространяват лъжата, че тая група била изпра¬тена да се бори срещу … Сърбия. Изпратена срещу Сърбия през Лъжене и Родопите!
Централният комитет на ВМРО, в желанието си да изнесе истината върху тези предателски експе¬диции, намери за необходимо да направи извадки от показанията на заловените участници в групите и, в формата на една кратка брошура, да ги донесе до знанието на ръководителите на българската обществена мисъл, както и до някои представители на маке-донската емиграция в България.
От тези показания ще се види ясно, с какво се занимават Георги Баждарев, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Петър Шанданов и Георги Попхристов и на какво разчитат те, за да продължат своето пъклено дело. Загубили всякаква връзка с ВМРО, те възлагат надежди за спасяване на своята лична кауза ту в някаква кабинетна промяна в България, ту в някои партийни групи или родолюбиви организации в тази страна, ту в нещастни експеди¬ции срещу мирни селяни и граждани.
Ние не се съмняваме, че техните опити ще останат безплодни.
ВМРО, която обединява силата, чистотата и любовта на поробеното македонско население и която се радва на общите симпатии на всички приятели на македонското освобождение, ще продължи борбата за осъществяване на народните идеали, без да се сму¬щава от деянията на новите Херостратовци.

ПОКАЗАНИЯТА
(Предаваме ги точно така, както са изложени и написани собственоръчно от заловените при с. Обидим, Неврокопско, участници във втората въоръжена група, която през втората половина на м. август от настоящата 1928 г. нахлу в организационната територия със задача, да бунтува населението срещу ВМРО, да разстройва кадрите й и да сее братоубийства.
Някои пасажи от тия показания, по съображения на Централния комитет на ВМРО се премълчават).

1. Показания на Георги Наков
(Освен в текста, тия показания, като изходящи от интелектуела на групата, предаваме ги и във факсимиле, което е при¬ложено в края на брошурата).
Долуподписания Георги Наков, родом от с. Стояково (Гевгелийско), 29 години, има да кажа следното:
Нашето изпращане, като въоръжена група стана по нареждане на Петър Шанданов, Георги П[оп]христов и с пълното съгласие и участие на: Г. Баждарев, Наум Томалевски и Кирил Пърличев. Целите и зада¬чите на нашата група бяxa да настроим македонското население и да го обърнем против ВМРО, и главно против новоизбрания ЦК, състоящ се от: Иван Михайлов, Иван Караджов и Страхил Развигоров. С тази цел ние бяхме снабдени от Пърличев, Баж¬дарев и Томалевски с много позиви до населението и членовете на организацията. Дадоха ни се пари и за групата. С пари отпуснати от бившето ЗП (Баж¬дарев, Пърличев Томалевски) бидохме снабдени и с четнишки дрехи -пелерини, панталони, летни кур¬тки и раници; тия дрехи ни се дадоха още преди пър¬вата ни експедиция, на 20-25 юлий т. г., при която моите другари стигнаха. При тая първа експедиция аз не заминах. Посочените г. г. ни разправяха, че на¬шата мисия лесно ще успее, защото всичко било на наша страна.
След убийството на Протогеров аз бях в постоянна връзка с казаните петима души, а в тече¬ние на 15 дни бях и телохранител на Шанданова. През това време с него се движех и разни квартири в София, като например 1) В къщата на Н. То¬малевски, под Семинарията спахме една вечер, а денувахме в ближната къща на един чиновник в Министерството на просвещението; който се занимава и с художество и пише във вестниците; тоя човек е едър над 35 годишен, а жена му работи в пощите и на вид е руса; 2) В къщата на някой си бай Анастас на една пряка уличка до булевард „Сливница“; бай Анастас е някакъв фабрикант и в неговата къща идваха през същата нощ и спаха в неговата къща Мишо Шкартов и Георги П[оп]христов. 4) В къщата на братът на покойния В. Ихчиев към трети участък. 5) В къщата на един охридчанин на ул. „Мария Луиза“ успоредно с Дирекцията на полицията.
Срещите между хората от ЗП (Баждарев, Пърличев и Томалевски) с Шанданов и Георги П[оп]хри¬стов ставаха често. Лично аз видях, че те се сре¬щнаха два пъти. Първата среща стана в къщата на сестрата на Н. Томалевски, на улица „Св. Кирил и Методи“, а втората в къщата на К. Пърличев. Срещаха се нощно време и се бавеха до късно след полунощ. Тия две срещи станаха след първата въоръжена ек¬спедиция на наши другари до Юндола. Перо Шан¬данов се среща в къщата на Мишо Шкартов, през един ден с Томалевски, а на вечерта в същия ден се среща пак в същата къща с Кирил Пърличев и Георги П[оп]христов. Тия срещи на Шанданова в дома на Мишо Шкартов станаха на 12 този месец август, три дни преди да потеглим с втората експедиция към Белйово.
В деня след убийството на Протогеров бяхме събрани в домът на Кондови, на ул. „Цар Борис“, Баждарев, Пърличев, Томалевски и Георги П[оп]христов, аз, Спас Стоянов, Христо Рутев, Пеце Трайков, Т. Тошкаров и др. Там чух да говори Томалевски, по¬държаха същото и др. големци, че щели и те да бъдат избити, както и всички, които са били близки другари на Протогеров. След един два дена в домът на Йор. Бадев близо до Червения кръст стояхме един ден и една нощ, аз, Борис Козов, Борис Изворски, Пандо Струмишки и др. През деня са били там Шанданов и Мишо Шкартов; аз отидох ве¬черта за спане.
Някои другари отиваха за спане и в дома на Мицо Цигански в Красно село. Там, в ливадата до него¬вата къща и аз спах една вечер. Шанданов отиваше на квартира и в дома на Миле …, брат на съдър¬жателя на ресторант „Сахара“ към Руския паметник. Самия Миле има дукян в подземието на кафене „Македония“. Обикновено Кръстан и Пеце Трайков водеха при Шанданов хора за срещи.
Зная, че капитан Кръстев, зетя на полковник Дървингов, е в услуга на Шанданов и приятелите му. Лично аз заведох к[апита]н Кръстев в дома на Миле, за когото по-горе се спомена.
Главната и даже най-важната надежда за своя победа Шанданов, Томалевски, П[оп]христов и другите имат в едно падане на кабинета Ляпчев, или поне на някои от министрите, а главно на генер[ал] Вълкова. Не един път биваха давани на нас и после отменявани разни заповеди от тия господа все във връзка с надеждата ту днес, ту утре ще падне кабинета или генер[ал] Вълков. Най-много лично мене ме учудваше това че Перо и Пърличевци бяха готови да посрещнат с радост всяка промяна в България, от която да последва някакво разтуряне или удар върху Македонската организация.
Големи надежди и сега още се възлагат особено на генер[ал] Шкойнова и „Родна защита“. С генер[ал] Шкойнов подържа връзката Климент Кръстев. От Перо съм слушал, че Шкойнов имал вече добра почва в Неврокопско.
Шанданов и ЗП се стремят най-вече да убият Иван Михайлова. Когато бяхме в дома на худож¬ника под Семинарията, той също каза на Перо, че като се убие Михайлов свършено щяло да бъде всичко с противниците им. Тоя художник е голям приятел на Томалевски.
Убийството на Т. Гущера е извършено от Тано. Когато казах на Мишо Шкартов и Шанданов, че извършено това убийство, те ми казаха, че името на убиеца трябва да се пази в строга тайна.
Всички другари както и аз получавахме издръжките си от ЗП чрез пунктовия началник Кръсто Лачев. За м. август аз съм получил 3000 лв. В последно време разбрахме че ЗП е снабдено с повече пари. Имаше по-рано парична криза.
При заминаване първия път на групата към Юндола оръжието и дрехите бяха принесени до там от София с камионетка, придружавана от Георги Гевгелийски и полицая Христо Петров от Тиквешко, близък приятел на Мишо Шкартов.
За минаване откъм Джумайско ЗП и Шанда¬нов, със знанието и на Георги П[оп]христов, проектираха да пратят група на чело с Атанас Калчев и Иван Брата, в която да влезнат и избягалите от Джумая, Георги Бистрички и Суло, Бичо от с. Грамада и др.
Измежду хората, на които много се заканват и желаят да убият в София, на първо място стои Кирил Дрангов; него искат непременно да премахнат.
Тяхното издание на в. „Свобода или Смърт“ го пишат Томалевски, Пърличев и Баждарев. За изпращането на вестника се грижи главно Томалевски. Ста¬ваше дума бр. 76 от вестника от Митко Томалевски, брат на Наум. Всички хвърчащи листове, позиви и други, които излизат от името на Шанданов и Попхристов, когато не са направо написани от ЗП коригирани биват от него.
Когато се завърна в София Лазар Христов, след като бе пленен и освободен от организа¬цията, Мишо Шкартов и Шанданов заявяваха, че Лазо бил накаран насила да даде показанията си пред организацията. Преди да потеглим ние с групата, те се канеха да накарат Лазара да подпише едно обясне¬ние, в което да заяви че наистина е бил заставен със сила да даде пред ВМРО показанията си. Това нещо говориха Шанданов и Шкартов на 12 август т.г. в дома на Мишо Шкартов.
Нека прибавя че и капитан Кръстев за когото вече споменахме, казваше на Шанданов че българската армия била против генер[ал] Вълков и щяла да подкрепи акцията на ЗП и Шанданов.
Не е възможно да опиша тук всичките ругатни и клюкарства, които в нашата среда се чуваха по адрес на Ив. Михайлова и неговитe приятели. Хората от ЗП, които до вчера прах не даваха да падне над Михайлов, сега се нахвърлят върху него с най-вулгарни нападки. Наум Томалевски каза у дома му пред мене, Кръстан и Пеце Трайков, че Ив. Михайлов си бил построил вила в Банки, само мястото на която струвало над 500 000 лева.
Протогеров не еднъж се е нахвърлял пред мене срещу Иван Михайлов. При збирката във Враждебна за избиране на делегати Протогеров ми се видя най-ожесточен срещу Михайлов. През м. юний тая година Про¬тогеров покани мене, Мицо Цигански, Атанас Гоцев, Лазар Христов, Пандо Струмишки, Иван Брата, Кръсто Лачев, Борис Изворски, Димитър Димашев всичко десетина души. Тамо обядвахме и почивахме. По едно време в разговора Протогеров избухна и каза, по отношение на Михайлова: „Или той или аз; или пък нито той нито аз“. Дължа да заявя, че Прото¬геров наистина ми беше казал че Ив. Михайлов е фалшифицирал някаква си бланка и без знанието на Протогерова е написал писмото до Срум[ишкия] окр[ъжен] комитет, с което се предписваше да се изберат делегати за общия конгрес. Подписът на Протогеров бил фалшифициран от Михайлова. Това е исти¬ната по въпроса. Аз наскоро се убедих, че не е имало никаква фалшификация от страна на Михайлов и че Протогеров чисто и просто ме е излъгал.
Пунктовия началник на ЗП в София сега е Кръсто Лачев, който за мене е само един хвалипръцко и лек човек.
След като Каркалаш и Дончо бяха заловени от полицията, запасния полковник Климент Кръстев ми казваше към улица „Арда“, че ЗП и Шандановци искали от него да убеди майката на Протогерова да даде заявление до прокурора, с което да иска нака¬зание за Дончо, за гдето бил убиец на Протогеров. Кръстев ми каза, че такова нещо не може да стане защото липсват данни за едно такова обвинение срещу Дончо. Отначало Шанданов се колебаеше да се про¬гласи ли за член в Ц[ентралния] комитет или не, но най-после той каза „каквото ще да става, да…“ и прие да се нарече чл[ен] в ЦК. Никакво съмнение не може да има, че в случая Шанданов бе повлиян от Пърличев, Баждарев и Томалевски.
От Георги Попхристов хората на ЗП не очакват почти нищо. В тая среда той и днес минава като епитроп.
До преди 3-4 месеци    Протогеров лично на мене казваше, че както ЗП, така и Шанданов и Георги П[оп]христов всеки момент биха отишли с Ив. Михайлова, стига последния да им осигури важни места в организацията. Същите тия господа и сега се отнасят подигравателно към Протогерова, след като той е вече умрял. Те експлоатират само него¬вото убийство, за да можат да спечелят някои него¬ви приятели в полза на своята кауза. В това съм дълбоко убеден лично аз, както и неколцина друга¬ри, които отскоро се запознахме със ЗП по-отблизо и се озовахме на един фронт с тях.
Помежду цялата група около ЗП няма никаква сърдечна спойка. ЗП възлага надежди на П. Шанданова. Учудва ме факта, че могат да се надяват на него. Той е според мене един човек без ини¬циатива, хвалбаджия и лъжец. Можах да науча, че тe като че ли повече се надяват на това, че Шан¬данов щял да излиза със статии и да опровергава онова което Ив. Михайлов, както и изобщо организаци¬ята щяла да изнася по убийството на Т. Александров. Значи, вместо на пушката и на организаторската дарба на Шанданова, каквато той няма, тия хора се надяват на неговата писалка. Това ми се вижда смешно. Ние поне, признавам си, надявахме се преди всичко на оръжието си.
Мишо Шкартов не тръгваше с нашите експе¬диции като обясняваше че било необходимо да се навърта около Перо Шанданов в София. Голямо възму¬щение имаше у ЗП доскоро загдето някои лица от имиграцията се стараели да се постигне някакво помирение между тях (Пърличев, Шанданов, и пр.) и хората на Ив. Михайлов. А от известно време насам същите тия хора полагат големи грижи, за да вземат македонската емиграция на своя страна, като не се спират даже и при опити, за да я разцепят. От една страна емиграцията вършила престъпление, като се набърквала в работите на ВРО, а от дру¬га страна тe самитe се стараят да я набъркват. Мно¬го пъти аз се учудвах на това противоречие.
Измежду по-ученитe хора аз зная, че са на страната на ЗП и Шанданова, Георги Кулишев, Йордан Бадев, Евтим Спространов.
Що се отнася до ЗП аз мисля че тяхната борба до преди известно време беше само за кокал. Такова впечатление имам и от онова което покойния Протогеров ми разправяше. А борбата им днес се отнася само за спасяване на главите им.
Измежду ЗП за най-амбицирани й решени да отидат до крайности са Кирил Пърличев и Георги Баждарев. Това нещо го забелязват и по-простите другари. За Томалевски всички смятаме, че е с по-слаб характер и иска да си гледа живота; той е страхлив и знае само да пише нещо по вестниците. Както П. Шанданов и Томалевски има слабости да си служи с големи лафове.
Все пак главните подбудители за всичко си остават тримата членове на ЗП. За мен и другарите ми това е истина, която не подлежи на доказване, за¬щото всеки я вижда. Като признавам, че съм извършил голямо престъпление с вдигането на оръжие срещу Организацията и с опита си да всявам смут между организираното македонско населе¬ние, аз с пълно спокойствие ще чакам решението на ВМРО за мене. А горните неща ги съобщавам с пълно съзнание и голяма искреност. Надявам се, че тия разкрития ще допринесат за да се изясни по-добре всичко и по-скоро да се турне край на борба¬та, която неколцина амбициозни хора водеха срещу организацията. Моето дълбоко желание е тази борба да се свърши с по-малко жертви за напред. Не желая да лъжа организацията, нито да крива душата си. Всичко що съм казал тук е абсолютно вярно. Накрая отправям проклятие срещу господата, които ни заблуждаваха в София и ще моля всеки свой другар да ги изостави напълно и даже, ако може да си отмъ¬сти за всичко, което до сега се струпа върху нас и наши другари по вина на Пърличев, Томалевски, Баждарев, Шанданов и Георги П[оп]христов.
Подписвам се саморъчно. Г. Наков
Свидетели: Б. Изворски, Б. Т. Козов

2. Показания на Борис Изворски
Долуподписаният Борис Изворски ще кажа следното:
На своя глава, не идваме тук, не е вярно; лъжа е, а праща ни ЗП и двамата членове на ЦК. Парите идват от ЗП. Аз знам, че Кирил Пърличев ги дава. Зная, че сега имат повече пари.
В домът на Мишо Шкартов, след завръща¬нето ни от Юндола, един ден в мое присъствие и онова на Перо Шанданов, Мишо Шкартов запита Томалевски, защо не е отговорил на писмото, което е получил от бюрото на конгреса. Томалевски отговори, че не е смятал даже да отговаря. А по-рано аз научих за получаването на това писмо от П. Шанданов.
С Перо съм се срещал: а) в къщата на Бадев, след убийството на Протогеров. Там са били събрани Мишо Шкартов, Пандо Кицов и др. момчета; б) в къщата на Борис Диамандиев. Там бяха Георги П[оп]христов и Мишо Шкартов. Разгово¬рите ни с тях бяxa около нашата акция.
Вестник „Свобода или Смърт“ се пише от ЗП в печатница „Глушков“. Позивите, хвърчащите листове н пр. се пишат от ЗП.
На няколко пъти Н. Томалевски ни казваше, че предстои падането на генерал Вълков и положе¬нието ще се промени. Същото нещо ми казва и Перо Шанданов и Мишо Шкартов. В Ляпчев нямаха вяра, като го смятаха приятел на Иван Михайлов. Напоследък са били в някакви преговори с гру-пата на Ал. Цанков. Това ми го казаха пак същите лица.
Между нашата среда често се говори, че трябва да бъдат избити някои младежи от Софийската младежка организация. Трябвало да се убият: Дрангов, Йордан Чкатров, Караджов, Гюрков и др., а смя¬таха, че Ив. Михайлов, който много им трябва, не ще могат да го намерят.
Георги Кулишев и Бадев ги смятаха за техни приятели.
Преди да отидем първия път на Юндола, значи през месец юлий т. г. бяха изпратени чрез Пандо Струмишки до Г[орна] Джумая Георги Бистрички и Славчо Алтъпармаков, за да убият там Гюрков или Ка¬раджов, но те се върнаха без да извършат нещо.
Като положително ни се разправяше от големцитe, че населението в българска Македония е с тях. Ние трябваше да влизаме във връзка с местното население и да го насочим против Организацията. Из Петричкитe села щяха да ни водят Димаша и Спас Вергов. Дадоха ни се чрез Кръсто Лачев 200-300 позиви, от Перо Шанданов и Георги П[оп]христов, а също и екземпляри от вестника „Свобода или Смърт“. В неделя 12 т. м. преди да потегля за Белово срещнахме се в къщата на Мишо Шкартов с Перо Шанданов, а вечерта преди тръгването с Кирил Пърличев. Тоя път тръгнахме около 15 чо¬века, а не както миналия път 30 души, за да бъде по-малка групата, за да може по-лесно да се прикрие. П. Шанданов ни каза, че имал връзки с мнозина от населението. В интереса на тайната, имената на тия хора не бивало да се съобщават. Не ги съобщи и на мене. След първото ни връщане от Юндола се срещнах с Георги П[оп]христова на булевард „Слив¬ница“, намираща се отдясно като се отива към затвора. Там бяxa Мишо Шкартов и Перо Шанданов. За¬веде ни при тях Кольо Гушлев. Друг път виждах Георги П[оп]христова в една къща към гарата. Той ни казваше, че офицерството е с нас и че генерал Вълков наскоро щял да бъде сменен.
През юлий т. г. преди да заминем за Юндола срещнах се с Наум Томалевски в „Червената рибка“. Томалевски ми разправяше, че нашето положение от ден на ден се подобрявало, че офицерството в България било с нас, че военния министър Вълков щял да бъде сменен и от това за нас щяло да произлезе добро. Томалевски ми каза, че на Юндола трябвало да чакаме два дни, за да дочакаме там Перо Шанданов и Мишо Шкартов. Той ми каза, че трябвало да се засили охраната, защото възможно е било да бъде убит, заради това, че е задържал в себе си организационни пари. Томалевски ми даваше упътвания и инструкции за работата, която трябваше да развием между македонското население; в Бeлйова получихме 20 000 лева изпратени от Лачев. Донесе ни ги Христо Рутев заедно с едно писмо от Перо Шанданов.
Шанданов често повтаряше, че трябвало да се удари главата, т. е. да се убие Иван Михайлов. За тая цял ние трябвало специално да внимаваме. Него съм срещал в една къща към Александровската болница, а също в една друга къща към някогашните еврейски гробища, тя е ниска и е до самия бряг. Дават по 3000 лева месечна издръжка, Първия път на Юндола бяха: Пандо Кицев, Пандо Струмишки, Христо Рутев, от с. Шлотинци – Гевгелийско, Спас Стоянов от с. Бозец – Енидже-Вардарско, Спас Вергов, Борис Поцков от Струмица, Здраво Терзиев от Пазарджик, България, Пено Гонов, Мито Косанов, Христо Везиров, Георги Лятев от с. Бойница, Михаил П[оп]стаматов, Борис Козов, Лазар Христов, Лазар Киров, Васил Запрев от Кукуш, Милан Обренович от Кукушко, Панде Сиков, Ефтим Кушов, Гале Малешевеца, Тано Андонов от Струмишко и др. Шанданов на Юндола ни държа сказка, а към 11 ч. през нощта той, Мицо Чегански, Симо Костов се завърнаха към София. Говорих на Мишо Шкартов и той да тръгне с нас, но той заяви, че трябва да остане в София. През Джумайско не ми¬нахме, защото смятахме, че населението е здраво към Организацията и се бояхме да не би да ни избият. Калчев Атанас ни каза, че щял да мине край Джумайско, същото ни потвърди и Мишо Шкартов. Водачи щяха да бъдат Сульо и Георги Бистрички. Автоматическата пушка ми я даде Кръсто Лачев. Кръсто Лачев и Мишо Шкартов ми говориха, че „Родна защита“ е с нас.
Аз, Пандо Струмишки и други отивахме при някои братства, след убийството на Протогеров за да ги подканим да издадат некролози. Първият път оръжието го докара до Белово Георги Гевгелийски. Иван Марков – Брата винаги очаква да му възложат по-големи акции, като убие някоя видна личност. При убийството на Гущера са били Тано и Пандо, но Пандо е останал на една маса, а Тано се впуснал след Гущера и го е убил. След това убийство Тано дойде в Белово при нас и от него зная, че след убий¬ството се е крил в домът на Атанас Калчев. Като се върна Лазар Христов, след като биде освободен от Организацията каза ни, че народа не е бил с нас, но Мишо Шкартов заяви да не слу¬шаме, що приказва Лазо, защото той не знае положе¬нието. Нашия път беше начертан така: Белово, Ка¬меница, Лъджене, Бабяк, Обидим, Пирина, Мелнишко. Към Петришко щяха да отидат Димаша и Вергов с някои другари. Аз и Георги Наков в Мелнишко с някои. С нас щеше да бъде и Борис Козов. Димаша бе ранен в лявата ръка, китката при с. Обидим. Той неусетно ни остави и избяга във време на сражението още преди обяд. Открити бяхме към 9 1/2 ч. сутринта и боя на прекъсване продължи до 10 1/2 вечерта. Заедно с Димаша избяга и Иван Бабунски. Мнението ми за П. Шанданов е, че нищо няма да излезе от него, той няма глава, за да води борба. За мене най-големите виновници са Баджарев, Томалевски и Пърличев, защото те играят най-важна роля в тая работа.
С препоръката и съдействието на Протогеров аз, Пандо Струмишки, Митко Паликрушев и Трайчо Огнянов откупихме от Т. Кабакчиев, Акционерно дружество в комарджийското заведение „Казино – Панах“ два дяла от акциите на сума 200 000 лева. Това стана преди една година. Ние имахме спестени пари от контрабандата с фесове, които в Турция се купуваха по-евтино, след като Кемал паша ги беше забранил. Купуваните в Турция фесове чрез един пловдивски арменец ги пръскахме в Кърджа-лийско. Преди две-три години съм ходил с Пандо Струмишки към Видин и Лом, с цел да контрабандираме пудра, която други хора щяха да я докарат от Виена. Всичко гореизложено е вярно и го съобщавам с чиста съвест. Понеже моя почерк не е четлив помолих моя другар Георги Наков да ми напише изложението, което аз му го разправих и саморъчно се подписвам.
23.VII.1928 год.
Борис    Изворски.

3. Показания на Борис Т. Козов.
Подписаният Борис Т. Козов, дължа да из¬неса всичко, което знам по разиграните се напоследък събития, за да се уяснят някои неща и да се разсеят заблуди и лъжи пръскани от заинтересовани амбициозни хора за техни лични егоистични цели в ущърб на Македонското освободително движение.
Изпратени бяхме тук в Македония под бъл¬гарска власт с цел да се прехвърлим в Пирина около влашките колиби, където по думите на Мицо Чегански трябваше да дойдат Мицо Чегански и Мише Шкартов с четите си. Там щяха да ни дадат ин¬струкции какво да работим. Бяха ни дали позиви и брой първи от вестника да раздаваме между населе¬нието и агитираме против хората на Иван Михайлов и се постигне известно разцепление в Българска Ма¬кедония. Четите на Мицо Чегански и Мишо Шкартов останаха да дойдат след нас, като чакаха да дойдат куриери от Неврокоп. Кои лица точно не знам. Мицо ми каза, че в Неврокопско населението било разбун-тувано против хората на Михайлова и там не би могло да се извади милиция срещу нас, защото било забранено от военните и административни власти да се движат въоръжени хора от местното население. Имало за това предупреждение от Военната лига и някои от офицерите от гарнизоните от Петричко били на наша страна.
На панихидата на Протогеров едно момче ми донесе писмо от Борис Изворски, с което последният ми пишеше да кажа на Пандо Кицев, Симо Костов и Наум Цилев да заминем вечерта за Белово при Ташко Янакиев, който ще ни даде куриер, за да идем при Димаша, намиращ се в гората на Белово със своята чета. След обед се виждах с Борис Изворски в една къща на бул. „Сливница“ по посока на „Шарения мост“ към фабрика „Македония“, от дясна страна едно ново триетажно здание с желязна ограда и врати. Там намерих Мишо Шкартов, Перо Шанданов, Томалевски и Борис Изворски. Охрана на Перо Шанданов беше Георги Наков; всички се охраняваха от по двама души, обаче имената им не знам; на балкона беше Атанас Калчев. Борис ми каза, че заминава тая вечер за Белово. Аз останах в София и заминах за Белово след три дни. Тия три дни прекарах в къщата на Митко Томалевски, където надписвах пликове с вестници и позиви за офицери, списъка и адресите за които ми беше дал Пеце Трайков. Там идваше понякога и Кръстан П[оп]тодоров и Пеце Трайков. Вестника, позива и апе¬лите се печатаха в печатницата на Глушков. Аз заминах за Белово на 17 август в 10 и 30 мин. с Пандо Кицев и Христо Рутев, а Симо Костов и Наум Цилев останаха да заминат с групата на Чегански. Преди да заминат същия ден срещна ме Колйо – охраната на Георги П[оп]христов, каза ми да намеря Пандо Кицев и да идем при Г. П[оп]христов в къщата на дядо Алексо. Намерих Пандо и към 7 часа отидохме. Георги П[оп]христов ни каза да останем с групата на Чегански, за да идем вътре на Пирина, пита ме дали идват от Мелнишко хора някои; хора идват, но не желаят да се срещат с нашите големци и с нас не приказват по събитията. Знам, че Блаже, цивилен стражар, е идвал и се срещал с Георги П[оп]христов. Георги П[оп]христов ме излъга, че Илия Лерински бил в Пирина с 50 души и от време на време се присъединявали хора към него. На излизане ми даде писмо да намеря Че¬гански и го доведем при него към 10 часа вечерта. Вечерта не намерих Чегански. Писмото предадох сутринта, ходих при Георги и след това ни каза да заминем за Белово. Пристигнах в Белово към 4 часа. Там намерих Борис Изворски и Георги Наков, облякохме се в четнишки дрехи и с куриера заминахме при Димашев. Двама души от другарите бяха облечени в пълно войнишко облекло. Пътищата насам не знам, понеже за пръв път идвам и „Кара-кая“ бяхме ударени от милицията. Избягахме по дола и към 6 часа изтеглихме се на върха, там забелязахме милиция да се движи и затова чакахме до два часа през нощта. Спуснахме се по посока на Места. Към 9 часа сутринта се натъкнахме на сел¬ска милиция, която нарани двама и ни загради. Започна се сражение, което с големи прекъсвания трая до 10 часа вечерта до като бяхме разбити и изловени. По мое впечатление, така както наблюдавахме движението на населението, всички пунктови пътеки бяха заети и се бяха вдигнали срещу нас около две хиляди души, от което вадя заключение, че населението не само не е с нас, както ни излъгаха в София, а решително срещу нас и никога няма да е с нас. Бях и при първия опит за нахлуване насам при Юндола., Там бяхме 33 души, въоръжени с пушки, бомби и пистолети. Когато ни удари милицията аз не видях никой от нея, защото се стреляше от ляво от мене. Бивака ни точно не бе нападнат. Пандо Струмишки бе войвода със своя група от 33-тях души. Преди това на Юндола идва Перо Шанданов, Мишо Шкартов, Георги Гевгелийски и Мицо Чегански. Перо Шанданов държа реч.
Не е вярно това, що се писа във вестника „Сво¬бода или Смърт“ издаван от ЗП, както и това, че Пандо Струмишки бил на курорт на Юндола. Това е една безсрамна лъжа, защото освен посочените горе, както бойното въоръжение, което ни се даде, първите покупки за ризи, винтяги, матери и пр. на¬правиха в Марко Костурков – Крум Петишев и Петър Трайков, а после правихме покупки аз и Кр. Лачев, похарчени бяха всичко около 100 000 лева. Пари дава Кр. Лачев, комуто бяха дадени от Тома-левски; даже веднъж охраната на Томалевски пред казино „Панах“ донесе един пакет с пари, и ги предаде на Кр. Лачев. Кр. Лачев купуваше пистолети от военната кооперация. Ставаше често пъти дума, че Кесапчиев, началник на участък е на наша страна.
Приказваха постоянно, че общественото мнение е на наша страна. Военната лига също. Някои от офицерите в Петричко били с нас. Цанков бил обещал да ни помогне, а него скоро го чакаха да дойде на власт. Често Кр. Лачев, Кръстан П[оп]тодоров и Пецо Трайков се хвалеха, че ще убият Вълков и Ляпчев, които не са с нас, за да дойде Цанков и ни помогне. Вълков искат да убият и да се създаде суматоха. По него най-много псуваха.
Иван Марков – Брата се готвеше да иде с чета в Джумайско. Същият се срещаше често с Георги П[оп]христов и Перо, какво още гласяха не знам.
Кръсто Лачев и Кр. П[оп]тодоров и другите най-много се заканваха, че ще убият Иван Михайлов, Кирил Дрангов, Йордан Чкартов, Асен Аврамов и др. Една вечер отивах с трамвая по „Граф Игнатиев“, за да занеса бележка от Мишо Шкартов до запасния полковник Кръстев. В трамвая видях едно албанче от Кръстановата група с още трима души, в ръцете си държеше бележка, на която беше начертано мястото където трябваше да се на¬блюдава, какво става от противната страна. Къщата за наблюдение бе на ул. „Любен Каравелов“. От пресичането й с „Граф Игнатиев“ две къщи в дясно.
Със ЗП не съм се срещал и говорил по тия въпроси, защото не съм имал и нямам работа с тях.
Преди четири месеца, слушал съм от Мишо Шкартов в кафене „Фар“, че института ЗП е съвсем излишен за Организацията, а за напред да се назначавали като чиновници, и ако нямат достатъчна дейност да могат да бъдат изпъждани, а не като сега. Същото нещо Мишо каза и на една от солун¬ските сбирки.
Слушал съм от Мишо Шкартов и Георги Гевгелийски, че Протогеров не е способен за работа и самите делегати не искали да го изберат за на-пред. Същият издържал дъщерята в Италия на полковника Кръстев – Люба Кръстева.
На 7 юлий т. г. съобщиха ми да замина за Петрич, при анкетната комисия по неотчетените сметки, Вечерта се върнах, срещнаха ме Пандо Кицев и Симо Костов и ми казаха, че след като ме търсил два пъти Мишо Шкартов по телефона, говорил Пандо Кицев с Пандо Струмишки и последният му предал, че Протогеров е убит, и по заповед  на Мишо да дойдем в София, също и Станоев е предупредил Пандо, за да напусне Св. Врач.
Пристигнахме в София. След погребението на Протогеров Мишо Шкартов ми каза, че всички хора от Солунския окръг са осъдени на смърт от Иван Михайлов, защото се противопоставяли по въпроса за конгреса.
Анкетната комисия бе назначена от ЗП, за да анкетира, кой е злоупотребил неотчетената сума от около 850 000 лева. За същата сума имам документи подписани (авансови разписки за специални разходи) от Миле Станоев.
Понеже Миле Станоев е злоупотребил тая сума и я употребил за обзавеждане на домакинството си (оттогава стана собственик на 45 декара първокачествена земя, 18 декара американски лозя, овощни градини, строи четири къщи нови, две стари закупи, модерен краварник с цимент, зимници, помпи и пр.) Едната от къщите е строена от него на име на брата си, а другата закупена от него на името на зета си. Освен това притежател е на две тухларници, две каруци конски, волски и пр. Той ще трябва да отговаря за всичко пред Организацията. В тая афера не е чужд и Нуне Томалевски, който е роднина на Станоев, много са близки и който крепеше и крепи и до днес да не отговаря пред организационен съд Миле Станоев.
След всичко гореизложено доброволно от мен без никакво насилие, считам се за виновен пред законния съд на Организацията за това, че с пушка в ръка съм тръгнал срещу нея, за да създавам размирици и разцепление в Македония под българска власт, но моля да се има в предвид и главните виновници, а те са хората, които със своите амбиции и своя личен егоизъм жажда и мания за големство ни подведоха с отвратителни и подли лъжи, като тий, че населението е с нас, че тука е всичко против Иван Михайлов, че сме били осъждани на смърт заради конгреса и пр., пр. и трябваше да дойдем тук, за да бъдем гонени от населението като разбойници и се уверим с очите си, че населението е против нас и че сме послужили, като оръдия на нашите големци в София не за идеалите на Маке¬дония, за които искахме да умрем, а се бием срещу братята си и с нашата кръв да създадем служби, кариера и възможност да пилеят средствата на поробена Македония.
Съветвам всички другари не само да не слушат тия самозванци и подлеци, а да обърнат и да обърнем оръжието, с което ни пращаха да се бием с братята си, срещу тях.
В всичко това съм напълно убеден и не само сега, ще го твърдя всякога и всякъде.
Подписвам се саморъчно. Т. Козов.

4. Показания на Лазар Н. Киров
Един ден ни се каза от Кръстйо Лачев, който съставяше една група от десетина души, че ще отидем по работа и тръгнахме, Обаче не ни бе казано точно, къде отиваме, въпреки, че изявих желание да узная, като ми се каза, ще видим къде, когато стигнем. Стигнахме и констатирах, че сме в къщата, където се е помещавал Централния комитет. На излизане видях човек, когото не познавах, но изявих желание да узная й казаха ми, че е бил Пърли¬чев. След него излязоха още двама – това бе към 12 часа, тъй че не можах да видя лицата им поради нощта. Понеже предполагах, даже и сигурен бях, че бяха лица от Ръководното тяло, но не попитах кои са и след това си отидохме всички. Не съм говорил лично с Пърличев, Баджарев, Томалевски и Перо.
Един ден в къщата на Борис Изворски ми казаха да напиша няколко писма, съдържанието на които е горе-доле следното: Ние тук сме истинските борци, че смъртта на Протогерова е голяма скръб за нас, вярваме, че и за вас е същото, но бъдете спокойни, ние сме на поста си и скоро ще се явим при вас. Писмата бяха адресирани до Тале Николов – Петричко, друг Тане и други имена, които не мога да си спомня. В пликовете поставиха позиви. Аз оставих писмата в къщата, а кой ги е носил не знам. Писмата се подписваха от Димашев. След 12 дни от второто ми идване в София, една вечер Димашев дойде в Съединение и както на мен, така и на другите каза, че тая нощ ще заминем на вътре. Каза ни да дадем по 50 лева за билети и на сутринта потеглихме за Бельово в цивилно облекло.
Ние бяхме: аз, Димаша, Васил Запрев, Спас Вергов, Галето имаше още имената, на които не знам. На гарата бяхме пречакани от Георги Гевгелийски. Там се събрахме 32 души, преседяхме един ден и на другия с автомобил отидохме на Юндола. Там ни пресрещна Жилката и ни заведе в едно дере, където 5 часа по-рано бе тръгнал Димашев и още 4 други души от същите тези 32-ма. Там сменихме цивилните си дрехи, дадоха ни четнишки, въоръжиха ни и останахме да чакаме да дойде Перо и Мишо. Последните двама дойдоха с Чегански и Гевгелийски. Перо там ни държа реч в следната смисъл: че аз в такъв един момент, когато Организацията е разложена ме зове дълга да се явя и да я спася, Съм годеник, но пред дългът зарязах всичко. Много съжалявам, че не мога да дойда с вас сега, защото неотложима друга работа ме кара да не съм с вас. Чувствувам голямата радост за вашата готовност с всички жертви да спасиме най-святото, но скоро ще се явя пак при вас.
Същата нощ те си заминаха. На сутринта стана сражението, в което падна Пандо и биде пленен Лазо Христов. На вечерта Жилката ни отведе в Белйово. За прехраната се грижеше някои от бра¬тята Бояджиеви, които не познавам. Жилката ни но¬сеше храната горе.
Аз не стоях на Белйово и заминах за Пловдив, където престоях 7 дни. Васил Запрев бил идвал в Пловдив, но не ме намерил, тъй като рано сутринта аз бях вече тръгнал. От по-рано беше уговорено да се съберем в Белйово. Отидох в една къща откъдето горския Васил ме заведе над гората в една местност, където сварил Димашев, Спас Вергов, Пандо Сиков, и Бабунчето. Преседяхме там девет дни; а това време дойдоха и другите: Борис Изворски, Борис Козов, Георги Наков, Димашев, Бабунчето, Пандо Сиков, Тано, Пандо Кицев, Христо Рутев, Спас Хаджиев, Христо Андонов, Васил Запрев, Спас Вергов, Глигор Христов и аз – Лазар К. Нанов – всичко 15 души. В четвъртък на 17 т. м. дойде Жилката и потеглихме от Белйово, минахме през Лъджене и на местността „Кара-кая“ бидохме открити.
Аз минавах, като секретар на Димаша; когато ни откриха, аз и Пандо Кицев и други някои дру¬гари предлагахме да се върнем, обаче Борис Извор¬ски и Димашев се противопоставиха и като казаха, че е било срамота и че не е доблестно и ние бидохме принудени да тръгнем наново.
На всеки от нас е определено по три хиляди лева издръжка. Аз докато бях в София получих 800 лева и допълнително ни дадоха по три хиляди лева, но на мен ми дадоха 2000 лева. На мене и на Христо Андонов дадоха по една стражарска фуражка и по един каскет. Фуражките ни дадоха, за да можем по-лесно да се движим и да минаваме, като стражари.
Димаша казваше, като стигнеме, че щял да влезне в Петрич да хване Караджов, Развигоров и още един и цялата работа свършена.
Настоящите показания са досущ верни, давам ги доброволно, без никакво насилие и за истинността им се подписвам.
Лазар К. Нанов.

5. Показания на Тано Г. А. Дончев
Бях в Кърджали, откъдето бях извикан от Мишо телеграфически да дойда в София. Там ме заведоха в една къща къде гарата.
Там бяха Томалевски, Шанданов, Мишо и Пърличев. Говори ми Перо, че Протогеров бил убит от Иван Михайлов и че това убийство било неза¬конно, че в лицето на Протогеров била убита Орга¬низацията и че за всичко трябва да се търси сметка. Той ми каза, че „Родна защита“ е била с тях, че Шкойнов е говорил на погребението и че вестника на запаснитe офицери „Отечество“ е писал за убий¬ството.
Говориха ми, че ще отида с чета в Мелнишко, където народът бил с тях. Целта на отиването ми щяла да бъде да организираме тамошния народ. Заблудиха ме, брате, толкова много, че аз бях готов да убия своя брат, ако беше на другата страна. За всичко също ми говориха Борис Изворски и Димашев.
Няколко дни след тая среща намери ме Пърли¬чев в „Рибката“ и ме заведе на „Леге“ в една кръчма „Торино“. Там дойде и Томалевски. Пърли-чев ми каза: „Тано, ти чу, че оня ден двама са се опитали да убият Калчо. Тия кръвопийци ще искат да убият и никого от нас. Тук дошъл Гущеров да ме убива, затова трябва да го преварим и ние да го убием“. Аз му казах, че може да стане тая ра¬бота. Пърличев ми каза, че той е говорил с Мишо и Перо, които са избрали мене, за да убия Гущеро. Аз им казах, че това може да стане, само ако заповяда ЦК.
Заведоха ме на другия ден при Перо, в къща¬та на Калчев. Перо ми каза, че тоя кръвопиец Иван Михайлов иска да убие някого от ЗП, а те са на¬ши заслужили хора и трябва да ги пазим. Каза ми че Гущеро щял да убива никого и че трябва ние да го убием. Каза ми също, че аз се назначавам да го убия. Аз му казах, че сам не ще мога да го извър¬ша, той ми каза да не се боя, защото, ако бъда заловен от полицията, в който и да е участък, ще ме вземат, защото полицията била с тях.
Аз се съгласих. но с условие, ако ми дадат другар.
В денят на убийството на Гущера, вечерта към 10 часа, дойде в Съединение Пандо Кицев. Той седна на нашите маси – бяхме аз, Трайчо Стоянов и др. По едно време дойде и Гущеро, който беше малко пийнал. Повикахме го да седне на на¬шата маса. Пандо почна да поръчва, също и Гущеро.
Към два часа аз и Трайчо излезнахме от гостилницата и седнахме да пием кафе в кафене „Кърджалий“. По едно време излезе и Гущеро и се упъти към нас. На нашата маса седна Гущеро, а Пандо Кицев седна на друго маса. Един каза: „сега му е времето да го очукаме“. След като пихме кафето Гущеро стана да си отива, като извади пистолета си и го постави в джоба. Ние станахме, настигнахме го и се надпреварвахме, кой да го очука. Докато да го на¬стигна, един от нас изгърмя. Пандо беше останал наместо в кафенето. Не зная дали Пандо знаеше, че ще убиваме Гущера, но до стрелбата той беше се около нас.
След стрелбата се пръснахме. Аз отидох в къщата на Калчев почуках и ми отвори Калчо и ме пита що има. Аз му казах, че отепахме Гущеро. Той ми каза: „така трябваше да стане“.
Още преди да извършим убийството, Кръсто Лачев в София ми даде 3000 лева за издържане. В София са разправяли, че са турнали ръка на полови¬ната от организационните пари – около 25 милиона лева.
* * *
Отидохме в Юндола, където дойдоха Перо Шанданов, Мишо, Г. Гевгелийски и Мицо Чегански. При нас идваха и синовете на Бояджиеви Гого и другия (Стою) там беше и Жилката, който беше представен от Бояджиеви, като наш куриер. Там бяхме около 33 човека. Беше и Пандо Струмишки, който после падна убит.
След удрянето ни се върнах в София.
В София при нашите чорбаджии идваха капитан Кръстев и запасния полковник Кръстев. Капитан Кръстев разправяше, че Военната лига е с нас против Ив. Михайлов. Изключение правил генерал Вълков, който щял да бъде изхвърлен от офицерството. Капитан Кръстев е дал собствената си пушка на Пандо Струмишки.
Нашите в София разправяха, че в тяхна услуга са били началниците на І, III, II, V и VII полицейски участъци.
Брата сега е в София; когато тръгнах аз го видях в къщата на Мицо в Красно село. Той искал да отиде в Горна Джумая да убие някое лице.
За второто заминаване за Мелнишко ми съобщи Борис Изворски. Той казваше, че в Мелнишко, ще се обади първо на влашките колиби. Пандо Кицев в София ми разправяше, че народа в Мелнишко ни чакал да отидем. В София се приказва от нашите хора, че в Петричко войската щяла да ни подкрепи. Очаквало се да дойде на власт Цанков, за генерал Вълков ще си отиде, защото пък и Военната лига не го подържала. Тия сведения ги давал полковник Кръстев и Шкойнов.
Когато Лазо се върнал в София, разправял е че това що е видял на Юндола и в окръга, съвсем не отговаря на приказките на ония господа от София.
Още при удрянето ни на „Кара-кая“ няколко другари се разочароваха, но войводите ни Борис Изворски и Димашев ни говориха, че е срамота да се върнем.
Както на Юндола, така и тук при Обидим, всич¬ко се свърши не така, както ни казваха ония софийски разбойници.
Не съм чел вестникв на ВМРО, в който имало съобщение на ЦК за амнистията.
Най-много се възмущавам от ЗП и от Перо Шанданов, които ме заблудиха тъй много.
Ако оздравея и бъда освободен, давам честна дума, че ще тегля куршума на ония, които ме изпрати¬ха да убивам и се бия със свои братя, а те в София да си живеят.
Признавам се за участник в убийството на Гущера.    Тано Г. А. Дончев

6. Показания на Христо Рутев
Аз бях извикан от Свиленград телеграфически от Борис Изворски. Това беше преди убий¬ството на Пртогеров. Преди да заминем за Белйово, Борис ме заведе при Перо Шанданов в домът на Бадев, там бе и Мишо. Перо ни говореше, че Иван Михайлов е убил Протогерова, че злоупотребил пари и си направил къща.
Аз схванах, че той искаше да ни настрои злe срещу Иван Михайлов.
След два дни заминахме с автомобил за Юндо¬ла, където ни посрещна Чолак Жилков и ни заведе в гората. В гората бяха събрани около 30 човека.
След два три дни идваха при нас Перо, Мишо, Г Гевгелийски, М. Чегански и др.
Шанданов ни държа реч. Той ни каза, че из Петричко народа не е с Иван Михайлов и ни дава¬ше кураж да не се боим. От Бояджиевите идваше при нас Гого.
Перо и другите пренощуваха във фабриката на Бояджиеви. Борис Изворски ми даде три хиляди лева, като издръжка.
Оръжието на Юндола ми го даде Борис.
След като ни удариха на Юндола аз си отидох в София през Белово. В Белово спряхме в яхъра. Оръжието го оставихме в яхъра и с влака заминахме си.
В София живеех ту в Борис Изворски, ту в един мой роднина. Не са ме викали на събранията, които са правили другарите. В дома на Мишо бяхме събрани Георги П[оп]христов, Мишо, Шанданов, Г. Гевгелийски, Кр. Лачев. Аз с Колйо Гушлев бяхме в градината а останалите вътре.
Ако бъда помилван, заклевам се да извърша всичко, каквото ми се възложи, да убия когото искате, само да очистя петното си.
Писмото ми се прочете.
Хр. Рутев

7. Показания на Панте Сиков
Бях през юлий т. г. в София в бирария „Здраве“ ме намери Пандо Струмишки и Мишо Шкартов. Питаха ме защо съм дошъл и ми казаха да не си отивам. Настаниха ме в хотел „Париж“ и ми ка¬заха да се храня на сметка в гостилница „Съединение“. Вечерта ме повикаха в комарджийницата „Панах“.
Там бяха Мишо, Пандо Струмишки, Лачев, Пърличев, Перо, Ване Стоянов имаше и доста други. Там Пърличев ни говори, че Ванчо бил убиец бил подял около 30 000 000 лева, направил си къща в Банки, не искал да се яви на конгрес, бил убил Протогерова без причини, че на всички нас се подигравал, бил ни изолирал от движението; те били на прав път и че те са Организацията.
Каза ни накрая да поостанем в София, ще се сформираме на групи, за да отидем в Българска Македония, понеже народа там ни чакал. Бяхме се събрали около 30 десет души.
Пърличев ни каза, че било наредено да ни се дава храна и по 3000 лева издръжка. Перо също ни говори като Пърличев. Той казваше, че всички около Ванчо подяли пари, не искали да се отчитат и явяват на конгрес; говориха ни и двамата около един час и половина. Минаха около 10–15 дни. Брата Иван, придружен от Георги Наков ме заведоха на една къща на улица „Витошка“. Там бяхме пак същите Мишо ни каза няколко думи, като Перо и Пърличев, че трябвало да се справим с това положение, не могло да има две организации, за това трябвало да се отиде в Петричко, за където имало готови куриери, които ще ни заведат, каза ни, че първо ще отидем на гара Белово, а от там ще продължим.
Аз, Лазо, Гале Джингаров, Кушо, Христо Рутев, Спас Стоянов стигнахме на гара Белово. Оти¬дохме в една къща. Същата нощ Димаша с 4–5 души другари замина за Юндола. Ние заминахме на там на другата вечер облечени в цивилни дрехи. На Юндола в едно дере останахме. Димашев ни даде оръжие и дрехи. Престояхме три дни, храна ни носеше куриера, като сегиз-тогиз идваха при нас братя Бояджиеви. Групата ни беше от около 30 души, когато стана сражението на Юндола. Нас не ни от-криха, щом убиха Пандо. Ние същата нощ заминах¬ме за Белово. Поскарахме се с другарите защото ни лъжеха, че тука народа ни чака, а то излезе обратно. Всички другари заминаха, кой за Пловдив, кой за София. Димаша каза, че по заповед на Борис и Мишо, аз, Бабунчето, Васил Запров и Спас Вергов трябвало да останем в Белово. Останахме там и се настанихме в една градина. Мито Козов идваше при нас. Последния ни каза, че народа в Петричко ни чакал и че ония мръсници (Михайловци) трябвало да си вървят. Аз исках да си отида с Кушо, но не ме пуснаха. При нас дойде Борис Из¬ворски заедно с другитe другари, които са тука и ми каза, че тая вечер тръгваме.
Потеглихме денски, минахме през Каменица – Лъджене. Там с никого не се видяхме. Куриер ни беше Стойо Жилков. Оттам все по Балкана докато ни откриха при „Кара-кая“. Ние продължихме. Стигнахме до Обидимско, където отново ни откриха, завърза се сражение и се предадохме.
Димаша успя да избягa заедно с Иван Бабунчето. Първият беше ранен в лявата ръка.
За да отида в София от никого не съм канен водих там един болен син на Фролошлията, исках да се върна, но Кушо ми каза да остана в София.
Още като ни удариха на „Кара-кая“ аз и някои другари предложихме да се върнем, но Борис Извор¬ски почна да казва, че е позорно и срамота е било и отново тръгнахме.
Горното е вярно диктувано от мене и за истиността се подписвам:
За Панте Сиков,
подписвам аз Лазар  К. Нанов (негов другар).

8. Показания на Григор Христов
Когато да тръгнем насам първия път на Юн¬дола Перо Шанданов ни каза, че в Българска Ма¬кедония хората на Михайлов не са от Организация-та, те били грабители. Там бе и Мишо Шкартов и Георги Гевгелийски. За да дойда на Юндола ме изви¬ка с телеграма, след убийството на Протогеров, Лазар Христов по нареждане на Георги Гевгелий¬ски. Като дойдох в София, веднага отидох при Гевгелийски в кщата му. На гарата ме посрещна Лазар Христов. С мене беше Христо Везиров от Гевгели, Георги Трайков от Струмишко и Христо Танов. И тримата останаха в София и ходexa с Гевгелийски. Седем дни стоях в София и после тръгнахме с Христо Везиров за Юндола. Оттам се качихме в един автомобил Христо Везиров, Георги Трайков, аз, Спас Стоянов и Христо Рутев и отидохме на Юндола. Слязохме при фабриката за дъски, заведе ни … горе в гората. На бивака дойде Перо Шанданов с Георги Гевгелийски, Мишо и двама руси хора от фабриката. Тогава Перо ни държа реч. На втория ден след това бяха ударени отделилитe се от групата, за да стигнат долу Пан¬до Струмишки и Лазо. Пандо Струмишки бе войвода на групата за насам. Избягахме после надолу, аз си заминах за Станимака, после отидох в София да си взема издръжката три хиляди лева. В София се срещнах в едно кафене „Кърджали“ с тия дру¬гари. Там ми даде Христо Рутев заплатата, движех¬ме се из града но големцитe отбягваха от нас простите и неграмотни хора. Пък и не се познавах. В Гюмендженското кафене и по-горно „Енидже Вардар“ признаваха, че Иван Михайлов ще спечели, но аз бях свързан с другари и само за това останах там.
Научих на Белово, че Пандо Кицев и Тано се карали с Гущеро и после Тано го убил, а Пандо останал в кафенето.
Казаха, че полицията била с нас. Военните би¬ли с нас. От София ни пратиха в Белово и там Жилката ме заведе в бивака на Димаша, оттам тръгнахме на насам и местата тук не знам. Друг път не съм идвал насам.
Мислехме да минем в Св. Врачко-Петричко. Мислеха да се срещнем с техни хора, но аз не ги познавам и не зная. В Мелнишко никогаж не съм ходил.
Казваха по София, че бил осъден на смърт Иван Михайлов, Джузданов и др.
Борис Изворски го видях у дома му. Той ми каза, че ще замине в Македония Петричко. Там беше и Брата Иван Марков. Те ни лъжеха там, „Брато“ ни разправи, че го утепали Протогеров за грабежи, че тука всички били разбойници и убийци. Нищо повече не знам.
Всичко посочено горе е казано доброволно без насилие, считам, че съм сгрешил и че народа не е с нас и никога няма да е с нас.
Г. Христов.

9. Показания на Христо Андонов
Аз си бях в Егри Дере; преди един месец ме повика Борис Изворски с телеграма и аз дойдох в София. С Борис се видях в къщата му на ул. „Цар Симеон“. Там беше Пандо Струмишки, Брата – Иван и Димашев. Те бяха в друга стая. Мен ме срещна Спас Вергов, той ми каза къщата на Борис. Аз знаех, че ме викат да ида в Ма¬кедония, а не тука.
Борис ми каза, че е убит Протогеров и ми каза, че ще отиваме да гониме убийците му, кои са, що са не ми каза нищо. Даде ми триста лева и ме прати в Белйово. Аз отидох. Там ми дадоха дрехите. Борис ми каза, че ще ходим вътре в Пе¬тричко за агитация между народа, за да се дигне против Иван Михайлов, загдето е убил Протогеров.
Аз не съм грамотен, они ми четат вестниците.
Изворски, Георги Наков, Борис Козов и Пандо Кицов казваха, че ще се борят докрай.
За неграмотността на Христо Андонов подписвам и написвам изложението с негово съгласие и искане аз
Б. Изворски

10. Показания на Пандо Кицев
Именувам се Пандо Кицев, и имам да кажа следното:
Пратиха ни тук в Македония под българска власт, за да агитираме между населението, което е с нас против Михайловите хора и с намерение да заемем положението. На мен ми каза да тръгна насам Перо Шанданов и Борис Изворски. От Св. Врач ме извика Георги Гевгелийски, когато стана убийството на Протогеров. Заминахме аз, Наум Цилев, Симо Костов, Б. Козов, Асен Гавазов и же¬на му на Пандо Струмишки. От автомобила ме заве¬доха при Перо Шанданов и Мишо Шкартов, които бяха по шосето за Княжево от дясно в хубава двуетажна къща. Мишо и Перо ми казаха, че Иван Михайлов убил Протогерова, че е разбойник и че ще трябва да се убие. Срещна ме след това Колю Гушлев и ме заведе при Георги П[оп]христов в една къща около Руския паметник. Там бяха Георги и дядо Алексо. При другарите се говореше, че трябва да се убие на всяка цена Кирил Дрангов.
Първият път бях на Юндола напълно въоръжен. Пратиха ма Перо и Мишо. Те лично ми заповядаха да тръгна. Всички другари, които тръгвахме се събрахме в Крушовския дом и там натовариха оръжието на автомобили. Там беше Пеце Трайков и ни говориха общи работи. Аз заминах с автомобил с Борис Изворски, Пандо Струмишки и Христо. Там дойде Перо, Мишо и др. Говори Перо против Иван Михай¬лов и хората му. След престрелката ние се върнахме. Повторно Борис ми заповяда да дойда чрез Борис Козов в Белово и от там на тук. Местата тук не ги знам.
Тук се убедихме, че народа е против нас, с истинската Организация. Съжалявам много за постъпката си. Взема ме нашия Перо и Мишо. Считам се виновен пред ВМРО, че се подведох да вдигна пушка против нея.
Друго нищо не знам.
Тия показания давам доброволно и без насилие. Собственоръчно подписвам. П. Кицев.

11. Показания на Спас Вергов
В София след убийството на Протогеров в една гостилница ме намери Перо Шанданов и ми ка¬за, че щял съм да отивам четник с Димаша в Петричко. Няколко дни след това Кръсто Лачев ми даде 300 лева за издръжка в София, защото бях зачислен вече за четник. Друг път ми даде 500 лева Лазар Киров, който е секретар на Димаша. Димаша на Белово ми даде 3000 лева. На Юндола бях с четата. На гара Белово ни посрещна Г. Гевгелийски.
До Юндола стигнахме с автомобил. На Юндола бяхме около 30 души а имено: Димашев, Георги Гевгелийски, Сико, от Гевгелийската чета бяха: Хр. Смоквички, Мито Касапчето, Шайтанов, Пено, Б. Изворски, Б. Козов, цялата сегашна четичка, настанихме се в гората над фабриката на Бояджиеви.
На другия ден дойдоха Перо Шанданов, Мишо Шкартов и Мицо Чегански Перо ни говореше, че военните били с нас, че Петричко било организи¬рано, всеки имали хора оттам и пр., пр.
Той ни каза, че генерал Вълков избягал, че друго правителство щяло да дойде и пр. От Бояджиевите идваха Гого и още един.
След като ни удариха на Юндола прибрахме се. Стояхме аз, Сико, Васил Запрев, Димаш, Лазар Нанов и Бабунски, около 13 души.
Не е вярно твърдението на ЗП и Шанданов, че ония били курортисти на Юндола и не сме били изпра¬тени от тях.
На Юндола Перо ни казваше, понеже Иван Михайлов е злоупотребил 7 милиона лева е убил Протогерова.
Писаното ми се прочете С. Вергов

12. Показания на Васил Хр. Запрев
Аз бях на работа в Пловдив. В четвъртък преди убийството на Протогеров, аз бях в София на гости на баба си. Един ден в гостилница „Фар“ намерих Димаша, Брата, Симо Костов, Пандо Струмишки, Калчо и други. Това беше през деня. Тe пееха и пиеха. Аз седях на тяхната маса. Живеех при баба си. Един ден Димаша в хотел „Париж“ ми казваше, че в Организацията имало разправии и не знаят как щели да свършат, но народа – кон¬греса щели да кажат думата си. Скандала бил за това, че Иван Михайлов направил злоупотребление на организационни пари.
В София в Крушовския дом бяхме събрани около 40–50 човека. Там бяха Томалевски, Калчев и др. Реч държеше Томалевски. Това беше след убийството на Протогеров. Томалевски каза, че Иван Михайлов искал сам да управлява Организацията. Имал злоупотребени големи суми и не можал да ги оправдае, та убил Протогеров. Целият народ бил с тях, а с Иван Михайлов са били само някой негови привърженици. Каза, че запасните офи¬цери са правили събрание и решили да бъдат с тях – против Михайлов. Военните и цялата българска власт щяла да бъде с тях. След речта на Томалевски се образуваха групите. Образуваха се 5 групи: първо Пандо Струмишки, второ Борис Изворски, трето Лазар Христов, четвърто Георги Гевгелийски и пето Димашев.
На сутринта отидох във „Фар“ където Дима¬шев ми даде 500 лева. След три-четири дни в Съ¬единение пак ми дадоха още 500 лева. Същата ве-чер дойдоха в „Съединение“ Пандо Струмишки, Ди¬маша, Георги Гевгелийски, Мицо Чегански и др. Взеха ни с файтон, щяxa да ни водят в къщата на М. Чегански, обаче при кафене „Македония“ свалиха ни и ни казаха да спим в хотел „Париж“.
Перо ни говори, че след като оставил годени¬цата си на която казал, че ако се върне щял да я вземе пак, щял да тръгне с нас. Той каза, че бил най-интелигентния човек в организацията, че целия външен свят бил с тях, че целия български на¬род бил с тях, че в Петричко народа бил с тях и ни каза да не се боим от нищо, защото вой¬ската и правителството били с тях, а противници били няколко разбойници.
Не видях кога Димаша е избягал от нас. Моето впечатление от видяното тук е че всичко що са ни приказвали ония в София е невярно, защото истинската организация била тука, а там били разбой¬ниците.
Писаното ми се прочете. В. Запрев Христов.

13. Показания на Спас Стсянов
Аз бях на издръжка в Пловдив. Пожелах да не бъда на издръжка, а да бъда на работа. Борис Изворски ми съобщи, че ще отида във Варна на работа. Готвех се да замина, но биде убит Протогеров и аз бях задържан в София. Получих издръжка от Кр. Лачев 3000 лева. Живеех в хотел „Париж“ и в Б. Изворски.
В къщата на Бадев извика ни Перо. При него беше Мишо, Пандо Струмишки, Симо, Б. Козов, Пандо Кицев, Асен Гавазов от Кукуш. Перо ни говори, че генерала бил убит от Ив. Михайлов, защото уж е взел участие в убийството на Тодора, Перо каза, че Ванчо злоупотребил 10 000 000 лева, направил си вила в Банки и пр. Иван Михайлов убил Протогеров, защото на конгреса щели да бъдат изнесе¬ни мръсотиите му. Перо ни каза, че милицията в Петричко била против Ив. Михайлов, че Военната лига била против него, че „Родна защита“ и „Кубрат“ също били против него.
Няколко дни след това аз, Б. Изворски и Хр. Рутев заминахме за гара Белйово.
След един ден с автомобил ни закараха за Юндола, където Жилков ни посрещна и ни заведе в гората. На Юндола във фабриката на Бояджиеви ни спря Таки Николов.
След два-три дни дойдоха при нас в гората Перо, Мишо, Мицо Чегански, Симо Костов, Г. Гевге¬лийски, и един човек от Белово. Перо ни говори онова, що ни приказваше в София. Той разправяше, че хората на Ив. Михайлов са разбойници, че са заблудили народа, който не е вече с тях и ни каза да не се боим.
Оръжие ни раздаде Димашев. След като ни удариха на Юндола аз си отидох в Пловдив. След няколко дни аз отидох в София да се ориентирам за положението. В домът, мисля, на архитект Весов бях извикан от Перо, като охрана. Там бяха Баждарев, Пърличев, Томалевски. Георги П[оп]христов и Перо Шанданов.
Без да зная къде заминаваме, тръгнахме с Б. Изворски за Белово. Там стояхме един ден. Оръжие получихме и минахме през Лъджене. Куриера Жилков ни пое от Белово. В Лъджене не се обадихме на никого. След като бяхме ударени на „Кара-кая“ замислихме да се върнем, но Димаша настояваше да продължим. Продължихме и приключихме с удрянето ни при Обидим.
В услугите на ония в София са ІІІ и други полиц[ейски] участъци. В домът на Бадев идва да се среща с Перо капитан Кръстев и запасния полковник Кръстев.
Моето мнение за Перо е, че той не може да бъде водач защото няма глава за това. Познавам го добре от Албания.
Писмото ми се прочете.
С.    Стоянов

14. Показания на Стойо Ангелов Жилков
Именувам се Стойо Ангелов Жилков, родом от с. Каменица, от 14 години съм на работа във фаб¬риката на Бр[атя] Бояджиеви – „Юндола“. Като куриер през турско съм идвал до Обидим. Бил съм четник с Чернопеев.
Преди около месец на Юндола дойде Димаша, заедно с Тано и още две момчета. Димаша ми донесе писмо от Мишо Шкартов, с което ми пише, че много съм правил услуги на Организацията и сега ще направиш такава на хората, които идват. Аз ги настаних близо над фабриката в една гора. Димаша ми даде 5000 лева, за да им купувам храна. През същата нощ дойде Лазо, Пандо Струмишки и др. На другата нощ дойдоха още та станаха около 30 души. Всички се настаниха там в това дере. През деня дойдоха Перо, Мишо, Гевгелийски, Мицо Чегански. Перо и други отидоха при групата. Той там им държа реч, казваше им: „Не бойте се. Делото е спечелено и пр.“ Мене пък похвали, че за услугата македон¬ските деца щели да ме благославят. Аз не знаех за разцеплението в Организацията, а просто, както съм услужвал и други път, така и тоя път услужих. Когато хванахте Гого горните бяха на Юндола (Перо, Мишо, Гевгелийски), но на сутринта си заминаха. Ка¬заха на групата да чака, та щели пак да дойдат. Стана сражението. Аз бях при групата. За убийството на Пандо научих вечерта. Още същата вечер групата се изтегли и аз я водих до Белйово. Борис Изворски ми даде 500 лева и аз си отидох в Ка¬меница. На Юндола не съм се връщал от тогава.
В село получих друго писмо от Мишо, с ко¬ето ме канеше веднага да отида в Белово при Дима¬ша и да им бъда куриер до полите на Пирина. Те нагоре щели сами да се отправят. След като полу¬чих това писмо, отидох в Лъджене, видях се с Ванчо Бояджиев и му казах за писмото. Ванчо ми каза: „не е добра работата ти, за първия път ще ти спомогна за грешката, но за втория път не отговарям“. Отговорих му, че съм живял много години и тоя път ще му услужа, та после вече няма. Каза ми: „гледай си ти, не мога да ти кажа нищо“. На сутринта заминах за Белово. Мишо пишеше още, че за услугата ще ми дадат 2000 лева. Дадоха ми всичко 200 лева имах и задължения, та мислех да покрия разноските, но услужих повече за приятелство. В Белово останах два-три дни, след което в четвъртък 17.VIII т. г. потеглихме към Алабак, спахме под с. Курва, а след това стигнахме на местността „Стрец“, Софан дере, местността „Търлье“, където денувахме. На „Кара-кая“ ни откриха. Оттам потеглихме между Гостун и Осеново, към Осеновската планина. Вчера на 22 август т. г. малко над с. Обидим наново ни откриха и почна наново престрел¬ката от 9 часа сутринта до 10 1/2 ч. вечерта.
Пръв аз се предадох. Моля за прошка. Групата я преведох, като мислех, че върша услуга на ВМРО. Аз съм прост човек, и понеже Мишо го знам, като организационен човек, който ме уверяваше, че с това ще се направи голяма услуга на Македония излъгах се и станах куриер.
Горното е вярно, писано под моя диктовка, без насилие и за истинността му се подписвам.
Стойо Жилков
Настоящите показания по молбата на Ст. Жилков написах ги аз, Л. К. Нанов (другар на същия).

Писмото на 8-те
(Освен в текста, това писмо го предаваме и във факсимиле, което е приложено в края на брошурата)!
До Георги Попхристов, Георги Баждарев, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Перо Шанданов и Мишо Шкартов – София.
Вашата кауза Г. Г. е лична кауза. В това всеки от нас се е убедил още от момента, когато се отзовахме всред македонското население. Вие ни лъ-жехте, че то било с Вас; оказа се точно обратното. Сега разбираме, че сме станали оръдие на Вашата ам¬биция и страх за главите Ви. Иначе нямаше да крие¬те от всичко, което е било предлагано от страна на Ив. Михайлов, за да се дойде по-рано до конгрес, а сега за да се избегнат излишни жертви. Ц[ентралният] комитет в състав Ив. Михайлов, Ив. Караджов и Страхил Развигоров, има на страната си всички здра¬ви нелегални сили. На страната на тоя комитет е ця¬лата организация, с изключение на шестимата Вас и още неколцина заблудени като нас и втикнати в борба срещу ВМPО.
Били сте канени за конгрес и не сте искали да се явите на него преди да Ви се пише контракт, че ще бъдете избрани на големи постове; наистина сте се отказвали от подписите си, положени върху доку¬менти по свикването на конгреса; революционните окръзи са Ви подканвали да се свика конгреса, а Вие не сте благоволили и да отговорите на хората; на нас нищо не сте обаждали за тия покани, а ни разправях¬те, че Ив. Михайлов и неговите приятели не желаели да се свика конгрес. Разправяхте ни постоянно, че всички сме били осъдени на смърт, които сме били по-рано около Протогерова, макар мнозина от нас да са били покрай него само поради служебна работа.
За нас е ясно като бял ден, че Вие нито за един момент не сте били привързани към личността на Протогеров с изключение до известна степен на едного измежду Вас. Вие през миналите 4 години нито един ден не сте били приятели на Про¬тогеров. В последно време Вие тръгнахте с него уж, за да спасявате от някого организацията. За нас беше чудно, че Вие отидохте с Протогеров само в момент когато е станало дума да Ви се намалят в конгреса правата (на ЗП) и когато някои от Вас са се видели несигурни да застане на очаквани големи постове. Но все пак смятахме, че е настъпило нещо лошо за Организацията, от което тя трябва да бъде спасена та тръгнахме с Вашия ум. Организацията, обаче, си е останала същата, което си бе и по-рано. Срам ни обхващаше като гледахме, че против нас се бяха вдигнали тъкмо ония по-стари работници в делото, от които ние сме се поучавали и сме взимали пример за борба срещу поробителите на Македония; против нас идеха хората, които непрекъснато стояха на поста си, като революционери, докато мнозина от нас години наред прекарвахме занимание с частна работа и гледахме кефа по комарджийските заведения. Дума да не става пак за мак[едонското] население, в което незабелязахме никаква симпатия към нас и от което трябваше да се пазим, както сме се пазили от сърбите; населението единодушно ни посрещна като врагове. Ние от душа желаем да имате куража лично Вие да се явите между народа и нелегалните сили на организацията, за да видите доколко те ще споделят измислиците които и на нас разправяхте.
Как не Ви е било срам да скривате от нас, че новия ЦК е дал амнистия за всички които сми подвели?!. Или Вие сте смятали чрез нашите глави да прикривате престъпленията си, като представлявате пред обществото, че имало някакво разцепление в силите на организацията? Нещастна самоизмама или престъпно намерение, за което жестоко трябва да за-платите.
Покрусени сме от унижението, на което ни изложихте, като ни пратихте да убиваме довчерашните ни другари бойци. Направихте ни престъпници спрямо делото на Македония. Смятаме заслужено всяко наказание, което организацията би ни отредила но най-заслу¬жено би било наказанието, което Вие ще трябва не¬пременно да получите.
Заклеваме останалите наши другари да Ви презрат и ако могат да Ви отмъстят. Ако имате още някаква обич към Македония, спрете с Вашите безумства. Престанете да лъжите обществото, че Пандо Струмишки и ние сме тръгнали за курорт и, че подло бил нападнат Пандо и убит. Признайте си откровено, че изпратихте въоръжени групи против ВΜРО.
Може би организацията ще бъде снизходителна към тия, на които престъплението е по-малко, без да отричаме и ние своя грях, надяваме, че Македония ще ни прости поне позора които й нанесохме. Нашето желание е да се тури край на по-нататъшните Ваши безумства, поради които може да пострадат и други някои другари.
С презрение към Вас.
П. Кицев, В. Запрев Христов, Паско Вергов, Спас Стоянов, Б. Изворски, Г. Наков, Б. Т. Козов, Христо Андонов

Показания на Лазар Христов
(Той беше участник в първата въоръжена група, която са опита да нахлуе в организационната територия през месец юлий от настоящата 1928 година. Групата е била посрещната от населението в Юндола и е била разбита и разпръсната. През време на сражението Лазар Христов е бил заловен, След разпита му, той е бил освободен и повърнат жив и здрав обратно в София)
Подписаният Лазар Христов от с. Габрово, Гевгелийско, заловен при разбиване групата на П. Шанданов и др. на Юндола, заявявам:
След убийството на Протогеров, по нареждане на Перо Шанданов и Задграничното представителство (Пърличев – Баджарев), които даваха нарежданията си чрез Пандо Струмишки, Борис Изворски, Кръстю Лачев и др., започнахме да образуваме групи като повикахме другарите си от провинцията. Пандо Струми¬шки телеграфирал от мое име и без да знам на моите другари в Кърджали: Христо Везиров, Григор Христов, Христо Танов и Гоно, настанени там на работа, веднага да тръгнат за София, а на мене ми каза да ги повикам по телефона. По същия начин са извикани и други момчета от Варна, Пловдив и другаде. На дошлите момчета, много от които не зна¬еха защо ги викаме, се каза че Иван Михайлов убил Протогеров без причини и ние трябва да отмъстим като заловим Ванчо и неговите другари и ги убием. Заканите и псувните по Ванчо се разправяха и по ка¬фенетата и по улиците. Големците се събираха, ставаха събрания и се даваха нареждание 3–4 дена след убийството на Протогеров една вечер имаше събра¬ние задграничното представителство, П. Шанданов и други, в една висока нова двуетажна къща срещу Червен кръст, капията и стълбите на тая къща бяxa към улицата и трамвая, имаше и циментови диреци. Аз с други момчета от Битолско, по нареждане на Кръсто Лачев, който бе назначен за пунктов в София, бяхме охрана. Към 12 часа посред нощ от там излезе Томалевски, другите останаха вътре.
Пандо и Борис Изворски купуваха револвери, патро¬ни, пояси и др. На 22 или 23 този месец – неделя или понеделник, сутринта Пандо ме срещна пред Съеди¬нение на Мария Луиза и ми каза, че вчера изпратили за Бельово, а от там за Юндола, една група заедно с оръжието, дрехите и позиви, а днес на обед да замина и аз с другаритe ми. Всички ще се съберем на Юндола, а от там ще навлезнем през Разлошко за Мелнишко и Петричко. Даде ни и по 300 лв. пътни. На обяд се качихме на трена при гара Подуене и стигнахме в Бельово. В тази група бяхме: Аз, Пандо Струмишки, Борис Козов, Христо Везиров от Мачуково, Мито Касапов от Смоквица, Ефтим Кушов, Милан Обренович, Димитър Димашев и др. непо-знати на мен момчета. От Бельово с камионетка, която се върна от Юндола, пренасяйки за там дош¬лите по-рано момчета, към 9 часа вечерта тръгнахме за Юндола, където стигнахме при зори. Там ни при¬чака едно наше момче, което заведе групата към би¬вака на дошлитe по-рано другари, а ние с Пандо Стру¬мишки останахме в една кръчма, за да чакаме още 5–6 души, които ще дойдеха след нас. На Юндола са били Мишо Шкартов, Перо Шанданов, Георги Гевгелийски, Мицо Чегански и др. които същата нощ са се завърнали с автомобил към Лъджене или Со¬фия. В дошлата преди нас група на Юндола са били и Борис Изворски, Георги Латов, Иван на Пандо другар, Пандо Кицев, Симо и др., на които имената не знам. Сутринта към 9–10 часа, след като се понапихме с Пандо в кръчмата, тръгнахме за бивака на другарите ни. Пандо вървеше 100 крачки през го¬рата, а аз по едно дере. По едно време Пандо сре¬щна един горски стражар, зе му раницата която ми отракули на мене, а той му взе пушката. Докато да турна раницата на гърба си, започна да се гърми и аз започнах да стрелям в гората с парабела си – пушка нямах – и започнах да бягам надоле като залегнах в една долчинка. Като видях, че срещу мене идат мои другари, аз престанах да стрелям, поставих пистолета си в кубура и им се предадох.
Както ми каза Пандо в София, всички групи ще се съберем в Юндола, откъдето ще назлезем в Разлошко за Мелнишко и Петричко, където сме имали приятели. Ако срещнем съпротива да даваме отпор и се сражаваме. През Джумайско не минахме, защото ни беше страх.
Сега разбрах много добре с кого е народа и къде е организацията и какъв голям грях съм направил спрямо Македония, като съм тръгнал сре¬щу тия, които действително са македонски революци¬онери. Много съм бил заблуден, но за всичко са виновни задграничните представители Пърличевци-Баждаревци, които трябва да се накажат.
Друго, което има да заява е следното: Около 2–3 месеца преди убийствота на Протогеров бях при него и му казах, че заедно с Петър Орелски ще отидем да направим една акция в Стара Сърбия, но той ми отговори: ти на кого служиш – на Мене ли или на Ванчо Михайлов, ако отидсш там Ванчовите хора ща те подмамят и ще те убият. Това ме накара да се откажа от тая акция. Сега разбирам, че с това Протогеров е целил да ни наострува против Ванчо и неговите другари и да ни цепи.
От избирането ми за делегат досега никой не ме е поканвал на конгрес, нито пък ми е казано, че делегати от други окръзи са ни поканвали устно или писмено да се съберем на конгрес.
Комарджилъка, кабаретаджилъка считам че много вредат на нашата работа и развалят много нашите момчета, и ако зависеше от мене не бих позволил да има в редовете на организацията лица, които се занимават с такива работи.
Горнитe показания давам чистосърдечно и без никакви насилия от когото и да било и с каквото и да било и за вярността им се подписвам саморъчно.
31.7.1928 година.
Л. Христов.

Публ. в По стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница. Поверително. Септември 1928 година, 52 с. + 16 с. приложение