ПРИЯТЕЛИ И ПОЗНАТИ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОЗДРАВИТЕ И ВСИЧКО ДРУГО . ВИЕ СТЕ ТЕЗИ ЗАРАДИ КОИТО СЪМ ТАКЪВ КАКЪВТО СЪМ . ВИЕ СТЕ ТЕЗИ , КОИТО МЕ НАПРАВИХТЕ ИЗВЕСТЕН И ЗАРАДИ ВАС ПРОДЪЛЖАВАМ ПО ПЪТЯ СИ . АКО НЯКОЙ НАИСТИНА БЕ МИ КАЗАЛ ЧЕ ПИСАНЕТО ЩЕ МЕ НАПРАВИ ПОПУЛЯРЕН ЩЯХМЕ ДА МУ СЕ ИЗСМЕЯ . ВИЕ МОЯТА ВЯРНА ПУБЛИКА СТЕ ЗАД МЕН В ХУБАВО И ЛОШО . АЗ СЪМ ТОВА , КОЕТО ВИЕ МЕ НАПРАВИХТЕ – ПОКЛОН
ДА ВИ Е ЧЕСТИТА БАБА МАРТА БЪДЕТЕ МНОГО ЗДРАВИ , ЩАСТЛИВИ И СЕ ОБИЧАЙТЕ КОЛКОТО МОЖЕ ПОВЕЧЕ . ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК И НЯМА СМИСЪЛ ОТ МНОГО НЕЩА .
Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба Марта. Номинирана от България, Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.Този български обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).В Сърбия мартеница има на исток (Ниш,Лесковац,Враня), но не и в Шумадия. Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.Общо взето ,мартеницата очертава миналите български граници,очертава територията на някогашните велики български държави!
