И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият.”
И наистина така стана. След като личността на генерал Луков беше извадена от забвението, където беше натъпкана от комунистическата историография, шествието в негова чест започна да събира все повече хора, като стана най-голямата националистическа проява в България.
Това, естествено, събуди страховете у противниците на национализма. Веднага се извадиха нафталиновите клевети срещу ген. Луков – фашист, убиец, антисемит. Всички тези клевети са дело на хора, които не искат веруюто на националистите да се внедри в сърцата на всеки българин, а именно – Всичко се състои в нашите задружни сили.
Лъжите по адрес на ген. Христо Луков не спират и биват огласявани от медии, които нито веднъж не дадоха повод да се чуе другата страна. Никой не показа изследването на Даниела Горчева, която забележете през 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“. Нейното изследване разнищва комунистическите лъжи и доказва още веднъж, че ген. Луков е един достоен български офицер.
Генерал Христо Луков е герой от Първата световна война, който доблестно защитава позициите на българската армия до гр. Кюстендил в момент, когато бойният дух е разклатен, а множество войници напускат позициите си и тръгват към София. Въпреки всичко генералът успява да запази позициите и така спира сръбските аспирации към Кюстендил.
Като министър на войната, ген. Луков започва изключителна по мащаби реформа. Той напълно потъпква клаузите на Ньойския диктат. Войската ни е реорганизирана на съвременния принцип на дивизионно-полковата структура, превъоръжена е с ново, модерно оръжие, самата военна подготовка е осъвременена и хиляди наборници преминават специално обучение. Резултатите са зашеметяващи. Идва време и света да види възродената бойна мощ на България. И тази демонстрация е по време на парада на Гергьовден 1937 г. Едно изключително грандиозно събитие, продължило над шест часа.
Поклон и вечна слава, Генерале!
Текст: Асен Николов
