Все още ще останем в Босилеград за да се разходим из района . Следващият ни събеседник е отражение на носталгия по миналото , когато както и у нас е имало поне ред и страхът от настоящето . Той е отражение на обикновенния човек , който в лутанията си не знае какво да прави и се опитва да вярва на всеки , който му обещае някакво спокойствие . Денча Тодоров е точно това отражение , но пък се оказа добър познавач на своя край . С изненада научих , че макар вписан в село Галиче един от най успешните кметове на град Враца Воислав Бубев с мандат 2003 г – 2007 г е родом от този край . Роден е в село Любата махала Бубевци и през неговия мандат в най- новото време на България във Враца се е ремонтирала инфраструктура , големи вериги са отворили магазини в града . Почувствувах тъга , когато ми разказа , че село Извор откъдето е родом е било център на околия в тогавашната Кюстендилска област преди да бъде откъснато от България след Първата световна война и Босилеград се превръща в център след като този позорен акт спрямо нас е извършен . Типичен тип на обикновен човек Денча се занимава с земеделие и работи , като счетоводител в местната болница . Всичко това до болка познато и травиално както тук , така и в България . Можем само да вдигаме шум за това , което се случва тук , защото както Иван Николов , така и Денча споделиха , че раковите заболявания бележат ръст след откриването на мината в района и геоложките търсения на чужди фирми . Прекрасното е у моя събеседник , че макар малко трудно разбирам какво говори , че дъщеря му е учила в България и има гаранция , че след него българското няма за загасне . Поприказвахме и по- друг въпрос – църковния . Съгласен съм с него , че много архиреи са метрапази , както ги назова . Това означава , че демонстрират благополучие , което не е характерно за божи служители . И двамата не изпитахме приятни чувства , когато спомена , че СПЦ използува българи от този край да ги обучава в своите духовни училища , за да ги използува като духовно оръжие срещу сънародниците ни тук , защото в местните църкви се пее на сръбски . Можем само да стискаме палци на местната общност , защото и тук една лоша наша черта отново се е проявила . Разидинението не позволява на нашите сънародници тук да поставят единни своите искания . Сръбската власт използува това , за да притиска и политически и икономически сънародниците ни . Това ги принуждава или да се изселват или да отиват в България .Може да се каже , че въпреки всичко нашите сънародници пазят традициите и празниците , което личи от видеата , които ми изпрати моя събеседник . Откровенно със смесени чувства се разделям с този край . Българската държава най- после разбра , че има нужда от българите зад граница и консулствата по места активно подпомагат организации и дейността на местните български общности . Вярно е – тези общности зад граница са резерв за възстановяване на българската народност в старите предели .Искренно се надявам тази политика да продължи , защото рано или късно тези наши сънародници ще получат своите права . Друг е въпросът това дали ще има смисъл , когато вече няма да ги има
