На 22.02.1907 г. войводата Митре Влаха с трима четници, Вангел п. Христов, Андон Брещенски и Ильо Въмбелски пристигат от Апоскеп в с. Жупанища, Костурско. Четата е предадена на турските власти. В завързалото се кърваво сражение всички четници са тежко ранени. Митре Влаха намира сили, доубива другарите си и се самоубива, за да не попадне жив ръцете на турците. Вангел, отскоро назначен за костенарийски войвода и Андон са от с. Брещани. Двамата са неразделни другари, увенчали се с революционна слава и с признателността на българското население, след екзекуцията на кръволаците Ахмед бей от турското с. Желегоже и Асим бег от с. Четирок. Телата на комитите са изложени на показ в Костур. По-късно са предадени на българската община в Апоскеп, където са погребани в братската могила. Отмъщението застига предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов, Димитър Апостолов и Христо Попов, които на 13.03.1907 г. чета на ВМОРО публично разстрелва в Жупанища. Според Георги Константинов Бистрицки „предателската Апостольовска фамилия в селото“ на гъркоманския андарт Лазар Апостолов и братовчед му поп Аргир Апостолов стои зад пъкленото дело. Идеологът на това злодейство е костурският гръцки владика Германос Каравангелис. За Митре Панджуров Христо Силянов ще напише покъртителната епитафия:“ Митре надвиши всички по нравствено величие: той никога ни мигъ не се отлѫчи отъ народа, съ който бѣ срастналъ. Дори следъ възстанието той не напустна Македония и загина безъ да види България, която толкова много обичаше, занесълъ въ гроба нейния идеализиранъ образъ.“ Поклон пред българските закрилници!
