ЕНИДЖЕВАРДАРСКОТО СЛЪНЦЕ ИЗГРЯ ПРИ СЕЛО ГРУБОВЦИ
През лятото на 1897 г., вероятно за тайна среща с Аргир Манасиев в Паяк планина, Апостол Петков отсяда в с. Грубовци при мухтарина Аргир Авков, открил го за революционната борба. С него са първите му четници баща и син Атанас и Петър(Пено) Карадупкови от с. Горгопик, преселенци от с. Петрево. За това посещение през 1968 г. записах спомените на 80-годишния му син Димитър Авков. „И наранима арно и легнайа да спийат. Пустол` и брат му Тано дома, Танас и Пено(Карадупкови) у дедо ти Танас(който е 10-11 г.)”. Рано сутринта Аргир Авков узнава, че турски аскер се придвижва по пътя Солун-Гумендже и наближава Грубовци. Решава се четата да бъде изведена от селото. Едно отделение от аскера, придвижващо се напред, забелязва комитите. Четата се прикрива в руините на старата българска църква в местността „Маркова щипалка” и открива стрелба. Двама турски войници са убити, останалите се разбягват. По-късно труповете на убитите са отнесени в каракола в Грубовци. В „първото боево кръщение, като нелегален”, както го определя летописецът Христо Шалдев, бай Постол` и другарите му невредими се изтеглят в Паяк планина. Новината за битката като мълния се разнася от уста на уста. „Това сполучливо сражение повдигна духа на населението в цялата околия и прослави името му като опитен войвода. Оттогава, както четниците му, тъй и населението от Ениджевардарската околия и от Долна Боймица добиха самоувереност в благополучното изнасяне на освободителната борба и в разгромяването на обширната, но разкапваща се турска империя”, пиши Шалдев в поредицата си „Из революционните борби в Паяк планина” (Илюстрация Илинден кн.5(35) 09.1931 г. )
ПП. Немилостивата съдба не позволи тази история да бъде разказана от дядо ми Атанас Филипов, чието име нося, който умира в 1918 г. Днес по силата на Ньойския договор, костите му почиват в старите български гробища на с. Грубовци. Покой за душата му!
Атанас Филипов, 18.02.2020 г.
