МИХАИЛ МОНЕВ – „дипломатът за специални задачи на ВМРО“
“Роден е през 1881 година в Кратово, Македония. Последователно учи в българското педагогическо училище в Скопие, а после в Цариградската българска семинария. Става един от най-младите учители в Скопие, после в Кратово, Кочани, Куманово и в други селища на Македония. Едва 16 годишен, през 1897 година става член на ВМОРО, а на следващата година участва във Винишката афера. Арестуван и подложен на зверски изтезания от турците младият революционер е заточен в Анадола. Няколко години по-късно е амнистиран и през 1906 година е делегат на конгреса на ВМОРО в Скопие. След Младотурския преврат през 1908 година се прехвърля в Цариград, където е всред основателите на Българския конституционен клуб.
Михаил Монев се сближава със своя връстник Тодор Александров и става негов най-доверен човек през годините до убийството на Тодор на 31 август 1924 година. Става и негов зет. Със сестрата на Александров – София, създават семейство. Тя го следва неотлъчно по неговия трънлив път на революционер. С убийствата на Борис Сарафов, Гарванов и Михаил Даев през 1906 година, извършени от Яне Сандански се поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМОРО. Сандански е осъден на смърт от организацията, която присъда се изпълнява чак през 1915 година. Организацията по възмездието е дело на Михаил Монев. Той изпраща писмо на Сандански да дойде на важна среща от Роженския манастир, където живее, в Неврокоп (Гоце Делчев) и по пътя в местността Папаз чаир е застрелян от засада.
През Балканските войни Михаил Монев е в щаба на Трета българска армия, награждаван е с орден “За храброст”. След Ньойския договор от 1919 година Мирчо и София, подобно на други български революционери от Македония се установяват в Горна Джумая. Той неотлъчно е до Тодор Александров и Иван Михайлов при възстановяването на организацията на 3 февруари 1920 година като ВМРО. През същата година жена му София Александрова и етърва й Константина са сред учредителките на Македонския женски съюз.
Заедно с друг революционер – учителят по музика Иван Караджов и композитора на “Тих бял Дунав”, са пунктови началници на организацията в Горна Джумая. Те изграждат и поддържат куриерски канали, екипират и въоръжават чети, които навлизат във Вардарска Македония като наказват с атентати сръбските окупатори и инквизитори на българското население. Земеделското правителство на Александър Стамболийски поема ангажимент пред сръбския крал Александър Караджорджевич да се справи и унищожи ВМРО, а Михаил Монев е в списъка с революционерите, които трябва да бъдат ликвидирани. По-късно това предателско и пораженческо отношение на Стамболийски към Македония буквално му изяжда главата.
В началото на 20-те години болшевишка Русия насочва своето влияние към Балканите, а ВМРО им е трън в очите. През месец август 1923 година Михаил Монев заминава за Москва с разузнавателна мисия. Там той се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек и Чичерин. Той се опитва да убеди Дзержински Русия да се откажат от комунистически бунт в България, но безуспешно. По същото време в Москва са представители и на Македонска федеративна организация (МФО), лява фракция във ВМРО, които също се срещат с Дзержински. Безсмисленото и трагично за населението на България Септемврийско въстание избухва през 1923 година и бързо е потушено. От Москва започват организация за нов въоръжен бунт в България. През юли 1924 година Михаил Монев заминава за Виена, където има нови срещи с представители на Коминтерна. Публикуването на Майския манифест довежда до разцепването на организацията, както и до убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година над село Лопово, Мелнишко. Иван Михайлов и Михаил Монев са в основата на възмездието – на 12 септември в Горна Джумая са застреляни всички виновници за убийството на водача на ВМРО Тодор Александров. В хотел “Париж” смъртта си намират Алеко паша, полк. Георги Атанасов и техните гавази, общо 22 души. Няколко дни по-късно са намерени и живи запалени в една плевня физическите убийци на Александров. Събитията остават в историята като Горноджумайските събития.
Въпреки че в Горна Джумая в продължение на много години Михаил Монев работи като чиновник, той е избран и за депутат в ХХI Народно събрание от Демократическия сговор. Определен е като официален пълномощник на ВМРО пред министерствата в София. През 1932 година е избран като запасен член на ЦК на организацията. След Деветнайсетомайския преврат през 1934 година и забраната на ВМРО е арестуван от звенарите и интерниран в Лом, където живее няколко години в изолация. Михаил Монев – Мирчо умира на 63 годишна възраст, 13 април 1944 година в Горна Джумая, днешен Благоевград.” – Румен Жерев
http://www.blitz.bg/…/zetyat-na-todor-aleksandrov-diplomatt…
“Михаил Монев от Кратово. Винаги е бил активен в Македонското движение. Още като ученик в Цариградската българска семинария е привлекъл мнозина свои другари в редовете на Революционната организация. По-късно беше задграничен представител на ВМРО…Михайл Монев е учителствувал из разни места на Македония. Той бе зет на Тодор Александров…Монев е бил от младини още в Македонското движение; въвел е в него мнозина, които по-сетне се проявиха в качествата си на войводи и прикрити цивилни ръководители на околии в Тракия и Македония…”- Иван Михайлов, Спомени IV, стр.232, 411
http://www.strumski.com/books/I_Mihajlov_Spomeni_IV.pdf
“Роденият в гр. Кратово Михаил Монев, зет на Т. Александров, има съществена заслуга за организиране революционното дело в Петричко. Заедно с Ив. Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за Вардарска Македония…Превратът на 19 май 1934 г. под кодовото име “Сабя” е извърщен от опитните офицери-заговорници “гладко и ефикасно”. Четиринадесетата точка от програмата на новото правителство за “възстановяване авторитета на държавната власт върху цялата територия на страната” веднага е приложена в невралгичния пограничен окръг…Във вътрешността на страната под строг полицейски надзор са интернирани главните функционери на ВМРО от окръга. Бившият окръжен пълномощник П. Тошев е в гр. Карлово с К. Джарови др., Захари Новев е в гр. Плевен. Главните противници на българо-югославското сближение са интернирани от звенарската власт в гр. Лом. Там са Вл. Куртев, Г. Настев, К. Дрангов, П. Мърмев, М. Монев, Ст. Филипов, Й. Чкатров и др…”- Димитър Тюлеков, Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
http://www.mni.bg/…/10/dimitur-tiulekov-vmro-v-pirinsko.html
