На 15 февруари 1866г. в Шумен е роден великият Константин Великов Каварналиев. Един от най-смелите и значими български военни, офицер с чин генерал. Загинал на 23 юни 1913г. край Дойран като командир на 3-та бригада от 3-та Балканска дивизия /3000 бойци/, с които спира в течение на 25 дни настъплението на 6-кратно превъзхождащи го по численост гръцки войски и спасява от клане и опожаряване българските села и градове в югоизточна Македония.
Роден в търговско семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 7-и випуск.
Като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в която командва 3-та рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва във военните действия при Банкя, Сливница (5-7 ноември), Цариброд (1-12 ноември) и Пирот (14-15 ноември). Проявява се в боя при с. Алдомировци. За отличие във войната на 3 декември 1885 е произведен в чин подпоручик и награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.
След войната завършва Военна академия в Белгия (1897) и след това специализира и в Италия. Служи като началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия. През Балканската война е на същата длъжност, като за кратко в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913 г. е командир на 5-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия.
Сражение при Дойран
Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите:
„Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.
Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.
През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат седемметров паметник на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е бил с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (също загинал по-късно на завоя на Черна). Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Освен полк. Каварналиев на мястото са погребани и петима войници. Те са загинали по-късно, през Първата световна война (1915 – 1918). Около този паметник се намират и гробовете на много други българи – както на загиналите през двете Балкански войни, така и на тези от Втората световна война.
Монументът е бил взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района. През 2000г. гробът е осквернен от мародери.
