kniga_ivan_nikolov
БЪЛГАРИН ДА НЕ ОСТАНЕ
Босилеград
Едно градче забравено от Бога,
едно градче на българи добри!
Съдбата ти изпълва ни с тревога
и мъката в сърцата ни гори!
Ти беше част от българското тяло,
но силом те откъснаха от нас,
разкъсаха България изцяло
и тя за тебе плаче оттогаз!
Предадоха те на врага ни злобен
и той реши да те сломи докрай.
Подложи те на ужас безподобен
какъвто двадесети век не знай!
Той искаше да измениш на своя
вековен корен,мощен и велик,
глава покорно да сведеш пред тоя,
що мразиш и презираш всеки миг!
Макар от сто години разделени
със майчицата,българска земя
ти българските знамена,свещени
в небето на Босилеград развя!
Ще дойде ден,пак заедно ще бъдем
в една държава,силна и добра,
неправдата жестока ще надмогнем,
макар,че Бог скърбтa ти не разбра!
Каквито гърците , такива и сърбите . Един красив български край , който е дал много на страната днес лежи в руини и бавно гасне пламъка на българското в него . Кой е виновен за това ?
Всички без изключение . Всички са виновни тази част от българското землище да се топи като сняг , не за нещо друго , а заради безвремието което цари тук , заради липсата на перспектива , заради непоследователната политика на България към българите зад граница и най- вече заради официалните сръбски власти . Премиера Вучич , когато посрещна българската делегация заяви , че цяла Сърбия е наша , но това танго има само един партньор . Това е сръбската държава , която на руините на отрочето от Ньой не иска да танцува с никой друг , но привидно на думи говори за добросъседство и за права на малцинствата в своите граници . Какво можем да очакваме от държава , която не спазва собствената си конституция , че да спазва и това което говори ?
Благодарен съм на телевизионният оператор Тихомир Илчев от Мездра .който ме насочи към този човек . Трудна , много трудна е тази публикация , защото в думите на моя събеседник имаше горчивина и болка от това , че мястото където е роден и прекарал целия си живот загива . Независимо от всичко той се е посветил на борбата за опазване на българската национална идентичност в Босилеградско и въпреки трудностите все още не се е отказал . Направи ми впечатление , че за разлика от Зденка Тодорова моят събеседник говори доста правилен български , макар и с лек акцент и от това , което видях на страницата на Културно- информационния център се вижда , че въпреки всичко не го е оставила надеждата , че Босилеград както и има група във Фейсбук ще се превърне в сърцето на България . Мнозина го знаят в България , защото когато последва някое сръбско шовинистично изказване се търси неговото мнение . Иван Николов с годините се е изградил като говорител на българите от Западните покрайнини и неговото мнение винаги изразява позицията им по всеки един въпрос касаещ съдбата им . Благодарение на неговият ентусиазъм и дръзновение и помощта на Софийска община Културния център в Босилеград се е превърнал в център на българщината в този край и се опитва да запази пламъка на всички онези , които са били в миналото и сега . Аз наистина съжалявам , че не мога да реализирам отправената ми покана да присъствувам на честването на Левски в центъра , защото личния контакт с г-н Николов би ми донесъл още повече емоции .Когато говориш с него чувствуваш наистина болката от бавната смърт на Босилеградско , защото тихомълком Сърбия гради своята асимилаторска политика опитвайки се да гради етнически партии и сдружения удобни на нея . Тихомълком обезлюдява този край не давайки на български фирми и предприемачи да влагат пари и да откриват работни места . Иначе чуждестранни компании дупчат земята и заедно с новооткритата мина в района допълнително влошават екологичната обстановка тук . Типично за власт , която не смята да се задържа тук , не се влагат пари в инфраструктура , не се строи нищо ново като обществени сгради . Както спомена Иван Николов в минали времена липсата на български училища е водело до конфликт между поколенията , защото новите са били възпитавани в съвсем друг дух . Наред с това , че липсва някакво препитание кара младите да се изселват в България или вътрешността . Така от 60 хиляди , днес реално Босилеградско е 8 хиляди .Тогава се питам аз как да не озаглавявам така публикацията си ?
Моят събеседник реално се надява с влизането на Сърбия в Европейския съюз нещата да се подобрят , но бих изразил съмнение , защото отказът да бъде поставен паметник на жертвите на сръбския главорез Коста Пекянец показва , че шовинизма още витае из правителствените кабинети навсякъде из тази страна . Неизбежно засегнахме и църковния спор за МПЦ . Според г-н Николов в Ньойския договор никъде не пише , че тези епархии наред с Нишката и Зайчарската трябва бъдат към СПЦ . В този договор се уреждат само границите на страните , което показва , че наистина позицията на БПЦ е твърде съмнителна в момента и ако не вземе най -скоро решение , ще има непредвидими последици . Надявам се искренно г-н Николов да доживее моментът , когато ще види Босилеград процъфтяващ както преди . Аз също го искам и също и друго и вярвам , че този край завинаги ще си остане български .
