КОННИКЪТЪ ГЕНЕРАЛЪ *)
балада
Звѣзди щомъ свѣтнатъ въ небесата
И плувне мѣсецъ виторогъ,
Прѣхвръкватъ вили надъ земята,
Напускатъ горски си чертогъ.
И виятъ танци въ ширинето
Срѣдъ кръшни пѣсни, веселъ смѣхъ.
Ехтятъ бърдата и небето,
Ехтятъ просторитѣ отъ тѣхъ !…
Въ дълбока нощъ – въ потайна доба,
Кога заспалъ е цѣли святъ,
Герой единъ напуща гроба
И яхва коня си крилатъ.
И бодва го съсъ остри шпори
Героя гордъ – тозъ призракъ блѣдъ,
Срѣдъ добруджанскитѣ простори
Стремглаво спуща се напрѣдъ.
На конница крилата, нощна
Застава смѣло – на чело
И сочи й съ дѣсница мощна
Въ бранъ увѣнчаното дѣло …
Пѣтелъ пропѣе ли въ селото
И запрогледне нощни мракъ,
Той мигомъ скача отъ седлото,
Наново въ гроба влиза пакъ !
1918.
*) Генералъ Колевъ. (По чуждъ мотивъ).
Любомир БОБЕВСКИ
„Песни за Добруджа“
