Пейо Делчев

В бедното габровско семейство на Пенка и Рачо Клечкови, се раждат четири деца – Христо, Георги, Стефан и Кина. Бащата Рачо е ветеринарен фелдшер. Георги завършва право, вторият син Христо се издига до индустриалец, и е зверски убит от комунистите веднага след девети септември 1944 година. Измъчвана е и Кина.
Стефан Клечков е роден през 1900 година в Габрово. През 1920 година младият Стефан завършва висшето си образование в Софийския университет, със специалност финанси. Запознат с високия му интелект, габровският индустриалец Метев заплаща учиението му по право в Хайделберг и защитата на докторската му дисертация по международно право в Италия. Акивно участва в студентските бунтове срещу Ньойския договор. Неговият приятелски кръг са млади интелектуалци, между които е и Дора Габе.
През 1938 година е назначен за областен управител на Старозагорска област. Легенди се носят в този край за неговата честност и неподкупност.
След подписване на Крайовската спогодба, цар Борис изпраща Клечков в Добруджа, за да поеме длъжността комисар по администрирането.

В 1941 г. е назначен на 16 април от премиера проф. Богдан Филов за ръководител на държавната младежка организация „Браник” с ранг на полковник. Благодарение управленските му качества
на отличен администратор и приемайки в нея видни български творци като Елисавета Багряна и Дора Габе, тя става мощна държавна младежка организация, способна да изпълнява целта, за която е създадена – да възпитава българското поколение в патриотичен дух.
Оценявайки качествата му на отличен администратор, през 1942 година е назначен за областен управител на Беломорска Тракия със седалище в Ксанти. За две години – до 1944 година, той построява много пътища и железопътни линии. Целият район е променен и облагороден.
На 8 септември 1944 година Богдан Филов, подава оставка и вечерта Стефан Клечков получава телеграма, че го канят да стане регент. На другия ден научава, че в София е извършен преврат Прави опит да се върне в старите граници като минава през Турция. Хвърлен е в Хасковския затвор, но според някои неясни уговорки на новия властник Добри Терпешев, е предаден на гръцките партизани. На 13 февруари е убит от гръцките власти по най-зверски начин. Гробът му и до днес е неизвестен. Независимо, че е убит, тъй нареченият Народен съд го съди, за да му бъде ограбено имуществото. Но остават изненадани, защото единственото му богатство е богатата му библиотека.