УБИЙСТВОТО НА ТОДОР ПАНИЦА ОТ МЕНЧА КЪРНИЧЕВА

Чрез този акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов през 1907г. и обслужването на чужди антибългарски интереси от Тодор Паница, преминал на служба на московския Коминтерн.
“ВМРО забавя, но не забравя“🟥⬛ – старо правило в дейността на най-мощната революционна организация на Балканите българската ВМРО, което изпитва на свой гръб Т. Паница, ликвидиран 10 години след ликвидирането на друг предател и негов приятел – Яне Сандански.
М. Кърничева става народна героиня след като изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО над него – предателя, чужд сръбски и гръцки шпионин и комунистически агент.

Мелпомена Кърничева е родена през 1900г. в Крушево, Вардарска Македония. Близките я наричат Менча. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г. Крушево е опожарено и нейното семейство бяга в Цариброд, България. Менча учи в този български град, след това продължава образованието си в София. През 1918 г. заминава за Мюнхен, Германия, където записва търговия. Тук се сприятелява с Магдалена Измирлиева. Тя е сестра на Екатерина Измирлиева, съпруга на Тодор Паница – жертвата на атентата през 1925г.
Екатерина разказва: „Към 1925 г. Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. Тогава ние живеехме на ул. „Зайден гасе“. Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая.“
Мелпомена Кърничева влиза в семейството, за да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница. Той е обречен не само заради двойното убийство от 1907г. над Борис Сарафов и Иван Гарванов, а и защото работи срещу българската кауза в решаването на македонския въпрос. Във Виена става агент на болшевишка Русия.
Като член на ЦК на Македонската федеративна организация Т. Паница участва в изработването на Майския манифест. Този документ е подписан на 6.05.1924г. с прякото участие на БКП и Коминтерна.
Смисълът на манифеста е да откъсне Македония от България и да я вкара в утопичната комунистическа Балканска федерация. ВМРО трябва да бъде подчинена и впрегната в плановете на московските болшевики за световна революция на Балканите. Ако планът на Коминтерна успее, това ще е краят на ВМРО като национална революционна организация на поробените от сърби и гърци македонски българи.
На 1.08.1924г. Т. Александров и Ал. Протогеров се отказват от подписите си под манифеста, а в края на месеца Т. Александров е убит при мистериозни обстоятелства след заговор, в който пръст има Москва. Ръководството на ВМРО е поето от Иван Михайлов, който наказва предателите и спасява ВМРО като истинска българска революционна организация.
Важен етап от този план е ликвидирането на агента на Москва и Белград Тодор Паница, който живее във Виена. Задачата е много трудна, защото той се слави като много добър и точен стрелец, който еднакво добре борави с оръжие и с двете си ръце.
Ванчо и Менча са в близки отношения, което помага на Михайлов да повери опасната мисия на М. Кърничева. Т. Паница не подозира, че живее в компанията на екзекуторка със зареден маузеров пистолет.
На 8.05.1925 г. в Бургтеатър се играе “Пер Гинт” от Хенрик Ибсен Менча купува шест билета: за Магдалена и нейния мъж Борис Бумбаров, за Екатерина и Тодор Паница, за телохранителя Яне Богатинов и за себе си. В ложа № 2 от „трети ранг“ един до друг сядат Екатерина, Тодор и Яне. Мястото на Мелпомена е зад тримата. Семейство Бумбарови отиват в друга ложа. Завесата се вдига и до пето действие не се случва нищо особено. Към 22 ч. на сцената притъмнява. Пер Гинт, беловлас, с брада и обветрено сурово лице, се завръща в родината си. Разразява се буря. Корабът, на който пътува, стене в прегръдките на морето. По-точно – загива сред светкавици, скали и рифове.
„В този миг се чуха изстрели – спомня си Екатерина Паница. – Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: „Какво става тук?“ Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум. Бях се навела и куршумът прониза езика ми и през челюстта влезе в гърдите ми, където и сега се намира.“
Разказът на М. Кърничева е малко по-различен: „След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата.“
Като изпразва пистолета, Мелпомена слиза на улицата и спира полицай. Казва, че е извършила убийство и трябва да я арестуват. Атентаторката е можела да застреля жертвата и другаде, но изпълнява присъдата тъкмо в сърцето на Виена. Мелпомена съзнателно търси публичност за наказанието. Целта е физическото унищожаване на опасен политически противник, но и приковаване вниманието на Европа. От сцената на Бургтеатър македонският въпрос да излезе на световната сцена. Мелпомена натиска спусъка тъкмо по време на сценичната буря. Така изстрелите хвърлят мост между крушението на кораба и драмата в ложа № 2. Това е мрачна символика, която свързва изкуството с действителността чрез знака на смъртта. Екзекуторката търси „кулминация на единението“ между сцената и живота, между художественото действие и собствения кървав етюд.
Попаденията на М. Кърничева са точни – в прекия и в преносния смисъл на думата. Чуждите и нашите вестници излизат със сензационни заглавия: „Убийството на Тодор Паница във Виена. Вистрелите в Бургтеатър. Как е станало убийството. Коя е убийцата? Първите й показания. Какво разказват очевидците“.
Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: “Той бе един лош македонец“.
Тялото на Т. Паница е идентифицирано, аутопсирано и положено в православния параклис на болницата „Алгемайне кранкенхаус“. Погребано е на 15.05.1925 г. във Виенските централни гробища.
В том III “Спомени“ на Иван Михайлов, събитието атентатът е озаглавен “ Събитието в Виенския Бургтеатър“ и е описано така:
“Старата хубава столица на Австрия беше потресена вечерта на 8 май 1925 г. от един необикновен атентат. Пет-шест души българи гледали тая вечер в една ложа на Бургтеатър Ибсеновата драматическа приказка “Пер Гинт“. Към края на представлението едно младо момиче от групата застрелва с неколко револверни куршума един от мъжете. Скоро след общата тревога се установява, че убитият е Тодор Паница; госпожицата заявила, че го е наказала за безчовечните престъпления, извършени от него към Македония.“
Ако съдебното дело на този процес австрийските власти биха позволили да се развие както е пожелала защитата на Менча – с мнозина видни свидетели от чужбина – без никакво съмнение процесът би останал като най-знаменит в Европа между двете световни войни. “
През август 1925г. здравословното състояние на М. Кърничева се влошава. Тя е преместена от лазарета на затвора в санаториума „Химелхоф“. Настанена е в просторна стая с балкон и изглед към парка. Пазят я седем полицаи. Делото се гледа в края на септември и началото на октомври 1925г. Присъдата на Виенския съд е 8 години строг тъмничен затвор със затваряне в тъмна стая на всеки 8 май – деня на покушението! Скоро обаче атентаторката е освободена по здравословни причини. Завръща се като национална героиня в София.
През 1926 г. М. Кърничева се венчава за водача на Иван Михайлов в София. Води до 1934 г. живот като съпруга си, който може да се нарече скитнически. Сетне в чужбина: прекарва 4 години в Турция; година и половина в Полша; 1 година в Унгария; 3 години в Хърватска; 3 години в Австрия; сетне живее в Италия, където умира на 10.09.1964г.