Колизия между първите държавни мъже у нас – президента Радев и премиера Борисов – има. И тя подложи на изпитание анализаторите да обяснят в дълбочина нейните причини.

Безспорно изявлението на държавния глава, че сваля доверието си от правителството, е свързано с очакваното произнасяне на Конституционния съд относно имунитета на президента, поискано от главния прокурор Иван Гешев. Както и с последвалия скандал „Ало, Радев“ и пуснатите в публично обращение СРС-та, които едва ли биха имали сериозна тежест в едно разследване срещу президента, твърдят юристи. Затова пък въпросните записи постигнаха целта си да свалят Румен Радев от пиедестала на морален съдник на корумпираните власти и олигархичната върхушка; роля, която той избра за себе си от началото на своя мандат – и досега я играеше сравнително успешно.

Ако за никого няма съмнение, че управлението на Борисов е популистко с авторитарен уклон,

немалко популистко изглежда и поведението на президента.

Защото ден след обръщението си към народа, направено помпозно в Гербовата зала на Президентството, държавният глава е седнал на една маса с министъра на икономиката Емил Караниколов, за да представят заедно успехите на българската икономика. Тези „обрати“ в поведението на Румен Радев предизвикват смут и неразбиране в обществото. А депутатът от ГЕРБ (бивш конституционен съдия и агент на ДС) Георги Марков в парламентарната зала пръв отправи закана към депутатите вляво, че в партията на Борисов обмислят процедура за импийчмънт на президента след произнасянето на Конституционния съд по питането на Гешев. Два дни по-късно, в петък, Изпълнителната комисия на ГЕРБ обяви, че няма да инициира импийчмънт.

Първите политически реакции след изявлението на Радев, поне от средите на парламентарно представените партии, не бяха в полза на президента. Всички, с изключение на групата на БСП, го обвиниха, че разделя нацията, а отговорът на Борисов в типичния за него стил беше, че доверието му е дадено от избирателите и само те могат да го свалят. В раздразнението си премиерът нарече журналистките, които настояваха за коментар по темата, „мисирки“ и нападна главния секретар на президента Димитър Стоянов, като обърка длъжността му:

„Началникът му на кабинета, където си пуска SMS-и, Митко, сутринта ми дава оценка… келеш такъв!“

Дали Конституционният съд ще даде картбланш на съветниците на Борисов, които са от най-яростните противници на Радев и го позиционират открито като защитник на проруските интереси в България, предстои да разберем. Веднага след искането на Гешев до КС някои издания побързаха да коментират, че сред конституционните съдии има нагласа да подкрепят тезата на главния прокурор относно имунитета на държавния глава. Но това са само предположения без стойност до излизане на самото решение.

Изявлението на държавния глава за сваляне на доверието към правителството дойде и след забраната на премиера неговите министри да коментират напрежението между Президентството и прокуратурата по повод скандала със СРС-тата. Така президентът директно показа, че Борисов не само е част от този конфликт, а може би самият той го е провокирал.

Напрежението между властите постави и въпроса възможно ли е то да доведе до политическа криза и предсрочни избори. Бърз преглед на отношенията между президентската и изпълнителната власт в годините на Прехода показва, че напрежение между двете институции е възниквало неведнъж. Но само един път то доведе до падането на правителството – това на СДС, начело с Филип Димитров.

В историята конфликтът остана с името „Боянски ливади“.

През лятото на 1992 г. първият демократично избран президент на България Желю Желев (излъчен от СДС като негов председател) свика пресконференция в резиденция „Бояна“. На нея той остро критикува кабинета на Филип Димитров и го обвини, че е обявил война на президентската институция, синдикатите, Българската православна църква, извънпарламентарните формации и т.н. След този ход на президента, за който не са знаели дори неговите съветници, страната беше дестабилизирана. А два месеца по-късно Филип Димитров поиска вот на доверие в парламента и го изгуби, предаден от ДПС и от някои сини депутати.

Тогава все още зависимостите на партията на Ахмед Доган и на немалко политици от Държавна сигурност бяха скрити в досиетата, които Димитров искаше да отвори със Закон за лустрацията. И щеше да го направи. Задкулисните сили не позволиха това, създадоха кабинета на Любен Беров, прекратиха десните реформи и дадоха зелена улица на мафиотския преход, разграбването на държавата от двата клана на Живков и на Луканов и създаването на олигархичния капитал с руско участие, който генерира корупция, доминира в българската икономика и я ощетява.

За да бъде разбрана битката между властите в България, както и преследването на най-богатите олигарси, какъвто е Васил Божков,

тя трябва да бъде разгледана в контекста на сблъсъка на геополитическите интереси на Балканите и конкретно у нас.

Обявеният от американския държавен секретар Майк Помпео първи представител на българските власти със забрана за влизане в САЩ заради сериозна корупция – съдията от специализирания съд Андон Миталов – изненада анализаторите и разочарова гражданите. Всички очакваха Държавният департамент на САЩ да посочи фигура, олицетворяваща разбирането им за корумпиран политик.

Обаче изборът е символичен в светлината на битката на САЩ срещу Русия, която води хибридна война за запазване на влиянието и капиталите си в България и региона. Защото не друг, а съдия Миталов позволи на Николай Малинов, обвинен за шпионаж в полза на Русия, да пътува до Москва, за да получи награда от Путин. Председателят на Движение „Русофили“ е и в близки отношения с генерал Леонид Решетников, когото свързват с руската резидентура у нас и с издигането на Румен Радев като кандидат за президент на БСП.

Как този сюжет кореспондира с войната, която новият главен прокурор обяви на олигарсите в България и с която щял да сложи край на 30-годишния ни Преход и ограбването на българите, е интересен въпрос. Обществото е недоверчиво към акциите на Иван Гешев тъкмо заради подозренията, че зад избора му за главен прокурор стоят същите олигарси, които той днес яростно преследва.

Тук е добре да припомним, че малко преди да бъде избран начело на държавното обвинение,

Гешев – заедно със Сотир Цацаров и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване – беше на посещение в САЩ.

Какво са си говорили с партньорските служби, остава тайна, но официалното съобщение гласеше, че е „обсъждано сътрудничеството между правоохранителните органи на САЩ и България, обменът на информация, противодействието на корупцията и организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност“.

Също миналата година, като заместник главен прокурор, Гешев се срещна със заместник-директора на ФБР и федерални прокурори в момент, когато САЩ обявиха, че разследват определени лица за пране на пари в България. А после, за първи път в историята на държава от ЕС и НАТО, в Посолството на САЩ в София беше назначен надзорник на съдебната ни система. Гешев пък се снима с прокурор Джесика Ким, която ще отговаря за върховенството на закона у нас.

Опекунстван ли е Иван Гешев в акциите си срещу олигарсите на Прехода, или играе опасна двойна игра,

с която да позволи на гущера да отреже опашката си и да запази милиардите си, натрупани през тези 30 години – все още е рано да се каже. Ако след Васил Божков, който едва ли ще бъде екстрадиран от Обединените арабски емирства, главният прокурор повдигне обвинения и на други олигарси, свързани с руските капитали у нас, като Валентин Златев, когото Гешев неслучайно спомена пред журналисти, или като Христо Ковачки, за когото медиите на Пеевски вече писаха, че е избягал от България, и т.н. – това вече ще бъде ясен знак. Дотогава можем само да следим процесите, които се развиват бързо, а за някои – и драматично.

В тази усложнена геополитическа ситуация, в която САЩ искат да спрат инвазията на руските интереси и капитали и да не позволят отклоняването на България от евро-атлантическата ѝ орбита,

държавните мъже у нас трябва да се самоопределят, а това се оказва нелека задача и за Борисов, и за Радев.

В САЩ разполагат с достатъчно информация за миналото на Борисов, с която да го държат на „къса каишка“. България купи американските изтребители, а след това Борисов беше възнаграден с посещение в Белия дом, на каквото се надяваше от години. Но тъкмо правителството на Борисов подписа участието на България в изграждането на „Турски поток“ и възобновяването на проекта за строителство на АЕЦ „Белене“, които ни поставят в трайна енергийна зависимост от Русия. И меко казано, раздразни САЩ.

С Румен Радев нещата са различни. Той подкрепя външната политика на България, но се обяви против санкциите срещу Русия и държи на развитието на двустранните ни отношения. А подозрението, че той е троянски кон на Москва, трудно ще бъде преглътнато от презокеанските ни партньори, затова изглежда логично втори мандат на Радев да не влиза в техните планове.

Ако все пак президентът има амбиции да повтори мандата си, неговото изявление, че сваля доверие от кабинета, трябва да бъде разглеждано в два аспекта. Единият е знак към Русия, че се дистанцира от настъплението на прокуратурата срещу български олигарси, които управляват и руски капитали, както и че е срещу опита за засилване на геополитическото присъствие на САЩ в България и региона. От друга страна, като се обяви срещу политиката на кабинета „Борисов 3“, президентът направи реверанс към БСП и към останалите проруски партии в България, чиито избиратели утре ще бъдат и негови.

Хвърлената ръкавица от Румен Радев към Бойко Борисов и неговото правителство беше политически жест, който не срещна одобрение в парламентарните и извънпарламентарните партии, с изключение на БСП и „Възраждане“. А коментарът на държавния глава, че импийчмънт срещу него „няма да напълни язовирите, няма да напълни хладилниците на хората, няма да вдигне пенсиите“, а „най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на управлението“, говори ясно, че президентът се опитва да провокира политическа криза и сваляне на кабинета чрез уличен натиск.

Само че засега социологията не улавя подобни обществени настроения.